Президентът Румен Радев удостои с висши държавни отличия изтъкнати български учени днес на церемония в Гербовата зала на „Дондуков“ 2.
Румен Радев връчи орден „Стара планина“ - първа степен на проф. Камен Велев за заслуги в областта на техническите науки в България, а проф. Атанас Куртев получи орден „Стара планина“ - втора степен за принос в областта на културата и изкуството.
Проф. Петър Делев, проф. Стефан Костянев и адвокат Даниела Доковска са удостоени с ордени „Св. св. Кирил и Методий“ - огърлие. Проф. Делев получи ордена за заслуги в областта на античната история и тракологията, проф. Костянев - за принос в развитието на медицинската наука и образованието, а адвокат Доковска - за особено значимите ѝ заслуги за развитието на правната наука и юридическото образование.
Проф. Божидар Божинов е отличен с орден „Св. св. Кирил и Методий“ - първа степен за дейността му за развитието на образованието, науката и строителното дело в България.
Постигнатите от тях резултати не само подобряват качеството на живот на хората в страната, но и утвърждават престижа на България зад граница, каза президентът Румен Радев, след като удостои с висши държавни отличия изтъкнати български учени днес на церемония в Гербовата зала на „Дондуков“ 2.
По думите му отличените се ползват с високо обществено доверие и огромно уважение като учени, преподаватели и експерти. „С труда си те допринесоха за напредъка на България и за научното израстване поколения специалисти в разнородни области“, посочи президентът.
Церемонията е израз на признателност на цялото общество за постигнатите резултати от всеки един от отличените, отбеляза държавният глава. „Те са не само забележителен български принос към науката и образованието в сферата на медицината, историята, културата, правото, химията и строителството, но те са и мощен импулс за напредък, благодарение на Вашата посветеност, упорит труд и всеотдайност“, каза Радев на отличените.
Президентът изрази надежда, че отговорното отношение към развитието на страната, към изграждането на знаещи, можещи, здрави и духовно извисени млади хора, към създаването на условията за тяхната реализация в България ще продължи да свързва и обединява отличените и ще бъде важна цел за всички техни многобройни и достойни последователи, предаде БТА.
Тези отличия са признание за нашата дългогодишна и неуморна дейност за развитие на образованието, науката и културата, каза от името на наградените проф. Камен Велев.
Духовността е основна опора на обществото в дни на изпитания, днес преживяваме нелеки моменти, посочи професорът. По думите му в нашия календар има два празника, свързани с духовността – 24 май и 1 ноември. Мисията на висшето образование е подготовката на отговорни, знаещи и можещи хора, необходими за просперитета на нацията, заяви проф. Велев. „Вярно е, че има още много дълъг път да бъде извървян, докато тази цел бъде постигната, но все пак ние изразяваме нашето удовлетворение, че нашите усилия в тази посока бяха забелязани и високо оценени“, добави проф. Камен Велев.
Проф. Камен Велев завършва „Автоматика и телемеханика“ в Ленинградския електротехнически институт през 1967 г. През 1973 г. е кандидат на техническите науки с дисертация, защитена в Московския енергетичен институт. От 1981 г. до 1989 г. е доцент във Висшия химикотехнологичен институт (ВХТИ), а от 1989-а до 2010 г. - професор. В периода 1991-1993 г. проф. Велев е ръководител катедра „Автоматизация на производството“ във ВХТИ, а от 1993-та до 2003 г. е ректор на Химикотехнологичния и металургичен университет. Това е посочено в решението на Министерския съвет, с което се предлага на президента проф. Велев да бъде награден.
Научните му интереси са в областта на теорията на автоматичното управление и приложната статистика. Ръководил е над 50 дипломанти и четирима докторанти. Има седем издадени учебника, две учебни помагала, две монографии и над 100 научни статии и доклади.
Проф. Атанас Куртев започва висшето си музикално образование в Държавната музикална академия – София. Последователно завършва с отличие Санктпетербургската консерватория „Николай Римски-Корсаков“ и брюкселската консерватория „Кралица Елизабет“. По-късно специализира в Унгария и Франция. От 1997 г. е преподавател по пиано в Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“, където от 1989 г. работи като доцент, а от 1993 г. - като професор, с общо 14 асистенти, посочва справка в решението на Министерския съвет, с което се предлага на президента проф. Куртев да бъде награден.
Проф. Атанас Куртев е изнесъл над 1200 солови концерта и над 150 концерта като солист на симфонични оркестри в повече от 30 страни. Сред соловите му концертни изяви се откроява мащабната поредица от 30 напълно различни „монографични“ рецитали – „От Моцарт до Барток“ (1975 – 2002 г.) и цикълът „Клавирната фантазия през вековете“ (1986 – 1987 г.), включващ клавирни фантазии от 27 композитори. Атанас Куртев е първият изпълнител в България на над 50 музикални произведения от европейски, руски и български композитори.
Проф. Петър Делев завършва специалност „История“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ през 1977 г. Две години по-късно започва работа като асистент по стара история в Историческия факултет на Софийския университет, като през 1987 г. става главен асистент. От 1994 г. е доцент по стара история при Историческия факултет на университета, а през 2014 г. става и професор. В периода 1999-2003 г. е декан на Историческия факултет, а от 2011 до 2015 г. е председател на Общото събрание на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Това е посочено в решението на Министерския съвет, с което се предлага на президента проф. Делев да бъде награден.
През последните 30 години проф. Делев е един от открояващите се учени в България в областта на античната история и тракологията, както и международно признат авторитет в областта на античната история и тракология, особено по проблемите на мегалитната култура и археология на I хилядолетие пр. Хр. в древна Тракия, древна Македония до и във времето на Филип II, елинистическата епоха и войните на Диадохите, проблемите на историческата география и етническата картина на древна Тракия, ранното римско проникване на Балканите. Името му е трайно свързано с археологическите проучвания на такива емблематични селищни обекти в Тракия, като Сборяново, Кабиле, Копривлен, както и гробницата при Малко Търново, могилните некрополи при село Исперихово и Симеоновград, и др.
Проф. Стефан Костянев завършва медицина във Висшия медицински институт в гр. Пловдив през 1979 г. и пет години по-късно придобива специалност по патофизиология. През 1988 г. той става доктор по медицина, а през 1996 г. – доцент. В периода 1999 - 2011 г. Стефан Костянев е заместник-декан по научноизследователската дейност на Медицинския факултет при Медицинския университет – Пловдив, и е ръководител на Катедрата по патологична физиология от 2004-та до 2020 г. От 2006 г. е професор, а от 2014 г. е член-кореспондент на Българската академия на науките, посочва справка в решението на Министерски съвет, с което се предлага на президента проф. Костянев да бъде награден.
Научните интереси на проф. Костянев са в областта на функционалната белодробна диагностика, детската респираторна физиология, физиологията и патофизиологията на физическото натоварване и съня. Той е създател на научна школа в областта на функционалната белодробна диагностика. Участва активно в управлението на много научноизследователски, образователни, инфраструктурни и бизнес ориентирани проекти, финансирани по национални, европейски и международни програми. Професор Костянев провежда целенасочено утвърждаване на международните позиции и авторитета на Медицинския университет в Пловдив, чрез изнасяне на лекции и курсове, включване в международни мрежи и програми, сключване на договори и споразумения с чуждестранни университети и участие в международни форуми. Под неговото ръководство са реализирани 27 научни проекта, четири национални програми, седем проекта за научна периодика, седем големи инфраструктурни проекта и три големи образователни проекта с европейско финансиране.
Даниела Доковска завършва юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и от 1978 г. е адвокат в Софийската адвокатска колегия. В периода 2008 - 2014 г. тя е председател на Висшия адвокатски съвет, като в исторически план е първата жена, избирана на този пост. От 1984 г. Даниела Доковска е хоноруван преподавател по наказателен процес в Юридическия факултет на Софийския университет. Това се посочва в решението на Министерския съвет, с което се предлага на президента проф. Доковска да бъде наградена.
Повече от 35 години Даниела Доковска активно допринася за развитието на научната и образователната дейност в средите на адвокатурата. От 1983 до 1992 г. тя е член на Съвета по правната квалификация към Бюрото на Централния съвет на адвокатурата, два пъти е председател на Научно-методическия кабинет към Софийската адвокатска колегия (1987-1990 г. и 2003-2008 г.), а от 2012 г. е ръководител на научната дейност на Научно-методическия център на Висшия адвокатски съвет.
Връх в развитието на научната и образователната дейност в средите на адвокатурата представлява създаването на Центъра за обучение на адвокати „Кръстю Цончев“ през 2005 г., за което Даниела Доковска има решаваща роля. Тя е сред учредителите на центъра и почти десет години е член на неговия управителен съвет (2006-2015 г.), като допринася в значителна степен както за институционалното му изграждане, така и за развитието на неговата образователна, научна и издателска дейност.
Проф. Божидар Божинов навърши 90 години На 30 юли 2020 г. Той е дългогодишен преподавател и заместник-ректор на Минно-геоложкия университет „Св. Иван Рилски“ (МГУ). Обявен е за доктор хонорис кауза на МГУ и на Университета за архитектура, строителство и геодезия – София, посочва справка в решението на Министерски съвет, с което се предлага на президента проф. Божинов да бъде награден.
Повече от 60 години проф. Божинов изпълнява научна, консултантска, проектантска и експертна дейност на над 4500 обекта в страната и в чужбина в областта на геотехниката. И днес продължава да работи активно при появата на усложнени теренни условия на строителни обекти в страната - от „Метрополитен“-а до Атомната централа в Козлодуй, пристанищата във Варна, Русе и Бургас, и свлачищата навсякъде в страната, като всички негови строежи до момента са без аварии.
