СПОМЕН ЗА ИЛИЯ ПАВЛОВ (1960 – 2003)
На 5 август 1991 г. в Цуг, Швейцария, е регистрирана “Мултигруп холдинг” АД. Фирмата наема офис в малък апартамент точно срещу синия небостъргач на Марк Рич.
На следващия ден - 6 август, лидерът на групировката Илия Павлов навършва 31 години. Тази година би направил 63. Но на 7 март 2003 г. един куршум го улучва в сърцето, когато излиза от сградата на империята си.
Илия Павлов - наричан Зъбчето - е роден на 6 август 1960 г. в Долни Богров, Софийско. Учи в спортното училище в София, става републикански шампион по борба за юноши и постъпва в ЦСКА. Завършва ВИФ, следва задочно и журналистика.
Жени се за Антония, дъщеря на ген. Петър Чергиланов, началник на Военното разузнаване. Бракът им трае около шест години, имат дъщеря Венцислава.
Илия Павлов служи като офицер в армейската спортна школа “Чавдар” и за малко време е журналист във в. “Йени ъшък” (“Нова светлина”.)
След това е назначен на чиновническа длъжност в Комитета за култура.
През 1985 г. е
шофьор на фестивала
“Аполония” в Созопол
Жени се за актрисата Дарина Георгиева от Казанлък. Имат дъщеря Паола и син Илия-Калоян.
Стремителният му път на бизнесмен започва през есента на 1988 г. В кооперацията на ъгъла на бул. “Патриарх Евтимий” и ул. “Раковски” е създадена импресарска компания “Мултиарт” (или творческо-производителна кооперация според соцтерминологията на Указ 56). Предмет на дейността е търговия с произведения на изкуството от античните времена до днес.
Според една от версиите финансовата помощ за Павлов в началото дошла по две линии. Едната е от бизнесмени от Турция, Гърция и Малта. Най-голяма подкрепа в дейността му оказал анонимен гръцки богаташ, който му предоставил оборотни средства, за да извърши първите си крупни сделки, и така да започне сериозен бизнес. Според друга версия през 1989-1990 г. Павлов е в САЩ и се връща с 20 млн. долара заем от две заможни семейства.
По-късно ще обясни старта си в бизнеса така: “В началото правех всичко, но разбрах, че така не се печелят пари. Бях принуден да променя нагласата си и отидох в Малта. С турските колеги прекупувахме подводници от “Совморфлот”, нарязвахме кожусите им и ги пращахме за турските металургични заводи.”
През 1990 г. “Мултиинтернешънъл холдинг” се разполага в част от сградите на Академията за обществени науки и социално управление (АОНСУ). Каква ирония на съдбата! Капитализмът без бой превзе територията, където се подготвяха червените управленци за построяването на комунизма.
През цялото време оттук нататък Илия Павлов ще гради своя бизнес и групировка чрез тайната (а и явната любов) между икономиката и политиката. Ще ухажва политици, ще финансира изборни кампании, ще откупува дългове и от всичко това ще печели много.
Носещите компании в групировката са: “Интерстийл” (метали), “Бартекс” (хранителни стоки, основно внос на захар), “Ем Ай Инженеринг” (комуникации и продажба на сателитни чинии), “Интком” (текстил и офисоборудване)...
През 1991 г. е създадена “Арес Делта” - дъщерна фирма с управител Димитър Иванов. Регистрирана е в Драгоман заради безмитната зона. В Москва като представител на “Мултигруп” е ангажиран Александър Атанасов, брат на Андрей Луканов.
Пак през 1991 г. във Вадуц, Лихтенщайн, е регистрирана "Вениса естаблишмънт", която поема финансовите операции в Европа. Във Вашингтон е установена компанията "Ай Би Ай корпорейшън". В Малта - компанията Ай Пи Ен. В Цуг е - "Технохолдинг".
По това време Павлов казва: “Не сме политическа структура и не дискриминираме хората заради миналото им. В специалните служби имаше изключителни специалисти технократи...”
1992-1996 г. са златните години на Илия Павлов и “Мултигруп”. Групировката се превръща в държава в държавата. Разгръща дейност и купува предприятия и в Сърбия, Македония и Албания. Дейността й се разпростира чак до Латинска Америка.
Първите критични публикации срещу корпорацията започват да се появяват при управлението на премиера Филип Димитров. “Мултигруп” е обявена за създание на бившите комунисти и ченгета от ДС, за да умножава изнесените с куфарчета в чужбина червени пари. В медиите се появяват версии за връзката на “Мулти” с Максуел, с живеещия във Виена Огнян Дойнов и с Андрей Луканов.
През управлението на Любен Беров (28 октомври 1992 - 8 септември 1994) има истински бум в сдружаването на “Мулти” с държавни компании и техните шефове. Например през 1993 г. се ражда “Дисконтова къща”, с участието на Балканбанк и ОББ. Банката на Миронов става финансов гръб на повечето проекти на “Мулти”. “Дисконтова къща” е основен участник в реализирането на цесиите с “Химко” и “Кремиковци”.
“Мулти” се сдобива
с 24 предприятия, 7
хотела и над 25
търговски фирми
у нас и в чужбина. Основният подход на групировката е бърза печалба чрез завардване на входа и изхода на няколко големи предприятия. Над 25% от износа на “Кремиковци” е свързан с корпорацията.
“Министрите и бизнесмените не трябва да се срещат по градинките, а в кабинетите. Като вляза и кажа това, това и това, министърът да каже добре. Това е!”, заявява в интервю тогава Илия Павлов.
На 27 юли 1995 г. е организирана грандиозна пресконференция в “Интерпред”, на която “Мулти” излиза за първи път на светло пред обществото. Представени са 20 генерални директори, които ръководят отраслите на “Мултигруп”, в (почти) всички области на икономиката.
С идването на власт на БСП и червеното правителство на Жан Виденов (края на 1995 - началото на 1997) започва нов етап от живота на корпорацията. На 13 март 1995 г. във в. “Дума”, вестника на БСП, Павлов публикува статията “Време е да обуздаем организираната престъпност”.
Тя остава в историята с призива му “Да отрежем опашката на гущера!”. По-късно се разбра, че реалният автор на статията е Георги Кадиев, кадър на “24 часа” и бъдещ политик от БСП.
Времето на червеното управление ще се запомни с жестоката газова война. Първо, Виденов продължава усилията на служебния премиер Ренета Инджова, наследила проф. Беров, да развали прословутата цесия между фирмите на “Мулти” и “Булгаргаз” за “Химко”, сключена при правителството на проф. Беров.
И второ, Виденов се обяви срещу участието на “Мулти” в газовото дружество “Топенерджи”. Борбата е жестока и тя може би коства живота на Андрей Луканов. Но преди да се стигне до реалната схватка, Жан падна от власт.
През 1996 германското разузнаване излиза с информация, че “Мултигруп” е перачница на парите на БКП.
Още с идването си на власт (1997 г.) Иван Костов започва епична битка с “Мулти”. Вътрешният министър Богомил Бонев обявява корпорацията за мафиотска групировка. Костов я нарича “лоша компания”, която ощетявала бюджета с помощта на всички предишни правителства.
В разгара на кампанията срещу “Мулти” Павлов нарежда на ръководните си служители да се отказват и отклоняват всички искания за пряко или косвено финансиране на политически партии и организации. За да изчисти името си от предишни наслоения и да утвърди нов имидж, през 1998 г. групировката сменя името си - “MG-холдинг България”. После става само “МG-България”.
Корпорацията, която е разпростряла пипала във всички сфери на икономиката, обявява, че вече ще работи само в няколко направления - енергетика, хранително-вкусова промишленост, туризъм, търговия с недвижимости. Тогава се говори, че воювайки с “Мулти”, Иван Костов освобождавал терен за групировката “Олимп”.
През лятото на 1997
г. е извършен атентат
срещу Илия Павлов
на шосето към Бистрица. Заложените край пътя мини гърмят, но никой от кортежа не е ранен.
В последните две години на 20 век над групировката на Илия Павлов се струпват много беди. През август 1998 г. фирмата на “Мулти” - “Елкабел” - Бургас, е обвинена, че е ощетила държавата с 52 млрд. лв. от невнесени мита и ДДС при внос на захар. Започва аферата “Бартекс”. Заради нея на 26 август офисът на “Мулти” е атакуван от барети.
През септември същата година застрахователните компании на “Мулти” “София инс” и “София живот” не получават лиценз от правителството. През януари 1999 г. фалира Кредитна банка.
На 22 октомври 1999 г. Дарина Павлова дава чек от 1000 долара на Хилари Клинтън в подкрепа на предизборната кампания на мъжа й Бил Клинтън. Хилари връща парите.
През април 2000 г. Павлов вади от управлението на “Мулти” българите, свързани с миналото, и ги прави обикновени директори на фирми в групировката. На тяхно място вкарва чужденци.
На 4 февруари 2002 г. обаче Павлов става бизнесмен на годината на в. “Икономически живот”. През ноември същата година полското списание Wprost оценява неговото състояние на 1,5 милиарда долара. Сред 25-те най-богати хора от Източна Европа българинът е на престижното 5-о място.
На 7 март Павлов е застрелян от снайперист пред офиса на “Мултигруп”. най-популярната версия е, че е убит по руска поръчка заради търговията с газ и други фосилни горива. Говореше се, че последните думи, които казва на Дарина, са да не търси хората, организирали покушението срещу него. свидетели потвърждават, че е успял да набере съпругата си Дарина Павлова, преди да издъхне в болница Пирогов. По ирония на съдбата последната му публична изява е свидетелстването му пред съда по делото за убийството на бившия премиер Андрей Луканов.
Поръчителите и извършителят на убийството на Илия Павлов остават неразкрити и до днес. Смята се, че по него е стреляно със австрийска винтовка Щаер със 7162 мм "мек" куршум, използван за лов на едър дивеч. Нарича се мек, защото куршумът няма т. нар. кожух и заради деформацията при удар причинява по тежки поражения. Затова е предпочитан при лов на едри хищници.
Управлението на корпорацията поема Бояна Попова, най-довереният негов съветник и съдружник, управляващ бизнеса в САЩ.
