"Многая лета" запя с плътния си достолепен глас Русенският митрополит Неофит пред гроба на св. Кирил в базиликата "Сан Клементе" в Рим. До него химна поеха и Тивериополският митрополит Тихон, и епископ Христо Пройков - водачът на католиците в България.
Точно в 9 часа сутринта вчера, ден преди 24 май, започнаха тържествата за светите първоапостоли Кирил и Методий във Вечния град.
Не се случва често дори в чест на най-светлия празник да видиш православни и католици да пеят заедно и да възхваляват заедно светците, коментираха българи в Италия.
Стотина сънародници дойдоха в базиликата за молебена.
Помним само един път първият апостолически нунций в София монсеньор Георги Йовчев служи и пя с Неофит и митрополит Дометиан, разказа жена на достолепна възраст.
Няма нищо неестествено. Българската църква се отваря, а в чест на провъзгласените от папа Йоан Павел II небесни съпокровители на Европа св. Кирил и Методий направихме с епископа съслужение, коментира изненадата дядо Неофит.
Неизмеримо е вълнението, с което всеки българин застава на това място и отдава почит на първоучителите. Тук си даваме сметка, че делото на Кирил и Методий има не само българско, национално и общославянско значение. Измерението му дори не е само европейско, то е част от световната културна ситуация, защото заложи началото за развитието на култура, която е във фундамента на световната цивилизация, каза в словото си пред гроба президентът Георги Първанов и положи венец на гроба на св. Кирил.
Минути по-късно "Върви, народе възродени", гръмна мощно в криптата. Държавният глава, съпругата му, цялата българска делегация, духовниците и гостите изпяха химна. Изненадващо всички с ентусиазъм изкараха любимата училищна песен докрай, дорис обновените след демократичните промени куплети. Оказа се, че българите бяха получили пълния текст на химна, чийто солист бе мощният глас на дядо Неофит.
Общо съслужение за свети Кирил направиха православнии католици и в църквата "Санта Мария Маджоре". Докато президентът Георги Първанов бе склонил глава в молитва в криптата, българските свещеници пожелали заедно с епископите да изпеят "Аве, Мария". С радост, само да бъде на латински", бил лаконичният, но ентусиазиран отговор на домакините, разказаха от българската делегация.
Епископът обяснил още, че криптата е място за уединение и всеки може да се помоли за здраве и благоденствие на близките си.
“Да се помолим за всички български семейства”, призова епископът и Георги и Зорка Първанови сведоха глави.
"Санта Мария Маджоре" е третата по значимост църква в Рим. Легендата разказва, че в една лятна нощ на 352 г. на папа Либерий и на богатия римлянин Джовани Патрицио се явила Мадоната и им казала да се построи църква на мястото, където ще завали сняг. На другия ден - 5 август, на хълм Есквилин вече било побеляло и построили църквата.
В базиликата се пази част от яслата на Исус Христос. Две дъски от нея, дълги около 70 см, са вградени в позлатен съд и положени под централния олтар. Там се пази и парче от кръста, на който е разпнат Спасителя. Точно там запази мълчание за здравето на всички семейства българската делегация.
За българите обаче базиликата е особено забележителна. В нея св. Кирил е представил славянските книги, а папа Адриан II ги е осветил през 868 г. В чест на спечелената битка с триезическата догма в църквата има паметна плоча, подписана с признателност от българския народ.
С церемонията в "Санта Мария Маджоре" завърши държавното посещение на българския президент във Ватикана. Преди да отлети за България, Първанов разказа, че ще очаква папата да съдейства за разширяване възможностите на българската православна община да развива по-активна дейност. Бенедикт ХVI поел този ангажимент след писмо от духовниците, които служат в нашата църква "Св. Винченцо и Анастазио". Те разказали, че в нея вече идват не само българи и славяни, но растял броят на италианците, които не пропускат служба по празниците.
На въпрос на репортери дали очаква Светият отец скоро да посети България, президентът каза: “Надявам се, въпреки че неговата програма е очевидно тежка. За последните няколко месеца той направи много сериозни визити, свързани с инициативи дори в Светите места. По-важното е ние да търсим диалог, непрекъснат духовен контакт, а визитата със сигурност рано или късно ще стане.” Първанов отказа да коментира какво ще е мнението на Светия синод, че е поканил Бенедикт ХVI у нас думите: “Питайте Българската православна църква. Аз не мога да бъда неин говорител.”