Планът за управление на речните басейни (ПУРБ) очертава мерките за постигане на доброто състояние на реките у нас и е ключов инструмент за прилагане на Рамковата директива за водите на ЕС, която има за цел да гарантира опазването и устойчивото използване на водните ресурси на Европа. ПУРБ определя рамка за управление на водните ресурси в конкретни речни басейни, като взима предвид екологичните, социалните и икономическите фактори.
Целта на ПУРБ е да гарантира, че нашите естествени води се управляват устойчиво и че сладководните ресурси са защитени.
Първият ПУРБ за България влиза в сила в началото на 2010 г. и обхваща периода до края на 2015 г. Съгласно изискванията на Рамковата директива за водите, ПУРБ се преразглежда и актуализира на всеки шест години след първоначалното му публикуване.
В момента предстои да се представи актуализиран проект на третия за България ПУРБ, който е за периода 2022-2027г.
Една от заинтересованите страни, която е пряко засегнатa от мерките, предвидени в плана е хидроенергийният сектор.
Както в повечето държави, така и у нас изпълнителната власт е изправена пред предизвикателството да постигне идеалния баланс между това да предостави условия за развитието на хидроенергийния сектор, който осигурява 65% от възобновяемата енергия в страната и е основна балансираща мощност и да гарантира и насърчи опазването на екосистемите в речните басейни в цялата страна.
Мерките в ПУРБ, които пряко касаят сектора и са приложими за ВЕЦ, са определянето на екологичния отток и създаването на т. нар. рибни проходи.
Екологичният отток е количеството вода, което ВЕЦ-вете са задължени да пропускат след съоръжението за водовземане.
Къде обаче се крие проблемът?
В процес на разработка е методология за оценка на екологичния отток, в която се очаква да бъдат завишени количествата на минималния екологичен отток, което чувствително ще застраши дейността на ВЕЦ, особено на по-малките такива. Това от своя страна ще намали произвежданото количество енергия, а част от централите ще бъдат принудени в един период от годината напълно да преустановят дейността си.
В ситуация на енергийна криза и няколко поредни години с намалено количество валежи, подобни допълнителни ограничения на най-големия ВЕИ производител ще доведе до стрес в системата и евентуално поскъпване на цената на електричеството.
По отношение на рибните проходи сме свидетели на „Параграф 22“. Държавата иска от ВЕЦ-ете да осигурят рибни проходи, но в същото време държавата не е изготвила Наредба, която урежда условията, при които да се изградят необходимите проходи.
Хидроенергийният сектор подкрепя необходимостта от определяне на ясни условия и ред за изграждане и експлоатация на миграционни бариери и проходи. За тях това ще означава строителство на ефективно функциониращи проходи и отпадане на допълнителни ангажименти, свързани с премахване на такива съоръжения, които не изпълняват предназначението, за което са изградени. По думите на сектора, именно те са тези, който многократно апелират за спешното изготвяне на регламент, но такъв до момента не е разработен от отговорните органи.
Информация липсва и за съществуващите бентове по реките, които безспорно оказват влияние върху екосистемите и състоянието на водите. Правилните стъпки според сектора са изготвяне на регистър и картиране на наличните бентове, които нямат конкретно предназначение и последващо премахване на тези съоръжения.
Притесненията на сектора са, че твърденията изложени в настоящия проект за актуализация на ПУРБ не се позовават на актуални и реални данни и конкретни анализи. Определянето на въздействието на ВЕЦ като неблагоприятно е направено на база експертна преценка, която е изготвена въз основа на неясни критерии и няма как да се гарантира нейната независимост.
Безспорно, целта на ПУРБ е да надгражда постигнатото до момента и да въвежда нови мерки, които ще допринесат за по-устойчиво управление на водните ресурси в страната. Не бива обаче да бъде едното за сметка на другото, защото няма как да поставим екоравновесието и възобновяемите енергийни източници, които са бъдещето, на везна. Важно е да се постигне баланс между икономическите и екологичните интереси.
Съществуват редица примери в други държави, където този баланс е постигнат и хидроенергийният сектор се развива по начин, така че да не нарушава речните екосистеми.
Необходимо е създаването на предвидима нормативна рамка по отношение на ВЕЦ и поглед на заинтересованите страни в една посока, така че да постигнем конкурентен и независим енергиен пазар и да се доближим до целите, които Европа и светът си поставят за нетни нулеви емисии.
