- 14 хил. са студентите и специализантите, увеличават се всяка година, казва ректорът на университета във Велико Търново
- 80% от учебните зали са обновени, а общежитията са като хотели
- Преди да си тръгна като ректор, ще покажа какво оставям в сметката – университетът е финансово стабилен
- Проф. Бонджолов, обявихте ново увеличение на заплатите във ВТУ. Как го постигате без бюджет и при растяща инфлация?
- Разполагаме със собствени средства благодарение на това, че изправихме университета. Той е финансово стабилен и вече може да застане сериозно зад своите преподаватели, служители и студенти.
След Нова година инфлацията вече не беше само 20%. Преценихме, че трябва да увеличим заплатите с нови 10% от собствени средства. Обясних на колегите, че използваме 1/3 от свободните ресурси, за да увеличим заплатите.
От 1 март направихме поредното увеличение в заплащането. На мен ми е ясно, че бюджет преди юни няма да има. Ако стане още по-трудно, ще направим и следващо увеличение. Имаме достатъчно собствени средства, за да издържим.
- С ръста на заплатите спряхте ли асистентите, които отиваха да стават учители?
- Поне задържахме процеса.
В образованието не трябва да се правят реформи на парче
Решават да направят нещо за учителите, да им вдигнат заплатите. Нищо против, но се прави за сметка на хората в университета, те тръгват към училищата. На следващата година възнагражденията се коригират и следва обратен процес.
Тези движения пречат на системата на образованието. Това са порочни реформи. Не се мисли за целия стълб на образование. Не може този, който учи учителите, да получава по-малко от тях. Трябва да се направи цялостен анализ и да се подреди йерархията.
Когато нещо е подредено, то е ясно. Когато е ясно, се следват правилата, и щом е по правилата, човек е спокоен да си върши работата. Останалото е хаос.
- Но пък индиректно това не повишава ли интереса към учителските специалности?
- Това също е преценка на държавата. Ако тя се държи като пазарен субект, трябва да поръча бройките, които трябват. Останалото да дофинансира бизнесът. А тя прави същите хаотични движения. До година-две ще започнат да говорят как се е наводнил пазарът с учители.
- Каква е формулата, с която един университет във фалит се превърна в проспериращ?
- Преди 8 години тръгнахме със задължения от над 6 млн. лв.
Направихме простички неща - спряхме кражбите и източването на ВТУ
Много ни беше трудно, защото част от участвалите в кражбите влязоха в политиката и започнаха да ни пречат от името на държавата. Имахме запори на сметки, съдебни дела, опити да назначават служебен ректор.
Минахме през много изпитания, но хората в университета разбраха, че като се освободим от кражбите и от една партия, която бе пуснала пипала, нещата започват да се подреждат. На два пъти ни помогна и държавата. Стъпихме си на краката.
По идея на проф. Стоян Буров започнахме акцията “Рано рани”. Решихме, че е уместно да постъпваме така, както правят западните университети -
кандидат-студентите да си запазват места, преди да са получили диплома
за средно образование. Първата година нямаше сериозен резултат. Сега акцията върви толкова добре, че се страхувам да пускаме повече места. Центърът за квалификация е най-добрият ни резултат.
Тръгнали сме от 34 хиляди лв. годишно през 2015 г., когато нямаше нито правила, нито финансови отчети. Сега имаме приходи над 1 млн. лв.
- Ковидът ли форсира инвестициите в обновяване на зали и аудитории?
- Започна пандемията и 2 години работихме като офис. Но вече имахме изградена електронна система. На втората седмица заработихме в електронния вариант - трудно, може би не толкова ефективно, но си върнахме студентите.
Икономиите от затварянето инвестирахме в базата
Сега повече от 80% от учебните зали са реновирани и технически преоборудвани. Привличаме студенти с модерна учебна база, великолепни общежития. Заедно със “Студентски общежития и столове” осигурихме от МОН 11 млн. лв., за да стане и третото общежитие като хотел. Заработи фотоволтаична централа, която изградихме със собствени средства.
В момента изграждаме втора. Има планирана още една, за да си осигурим 2/3 от необходимото електричество. Нашият град е уникален и затова всяка година студентите и специализантите ни се увеличават. Стигнахме до 14 хил. обучаеми.
- Какви са предизвикателствата пред ВТУ днес?
- На първо място е бюджетът. Не знаем голямата рамка, за да можем да направим свой гъвкав бюджет. Да знаем къде трябва да насочим собствените средства. Трябва да бъдем готови за трудните моменти.
Контролът е другото нещо. Много от хората познават един порочен модел - на кражбата. Често съм се шегувал, че ако мислех за себе си, щях и аз като други лица да деля на 1 и за тях нямаше да има. Аз нямам допълнителни доходи освен заплатата.
Ректорската добавка ми я дава министърът в зависимост от резултатите. С него сключвам договор за управление.
Ако резултатите са добри, ми дава повече, ако са лоши - по-малко
Мисля, че ако резултатите са високи, това е добре за всички. Важно е и да не се позволи партия да влезе във ВТУ. По закон сме автономни.
Хората в университета трябва да решават кои да си изберат, къде да ги поставят, така че системата да функционира добре. Нужна е визия. В ЕС има огромни възможности, които не използваме.
На 21 март основахме сдружение “Балкански университетски център”.
Целта му е с университети от съседните държави да кандидатстваме директно в Брюксел с образователни проекти.
- Доволен ли сте от позицията на ВТУ на картата на висшите училища?
- Направихме много. От предпоследните места по заплащане сред 38 държавни университета, вече сме в първата десетка. Амбициран съм да влезем и в шестицата.
Не съм доволен, че в рейтинга на университетите не се отчита, че работим извън София.
Тук няма как завършилите да вземат много високи заплати
Всяка година ни отличават като извънстоличен университет. Ние сме не просто добри, а много добри в няколко направления - филология, история, философия.
Но знаем, че никога няма да бъдем първи в тези направления, ако 1/3 от този критерий се формира от заплащането.
- Обичате да съобщавате добри новини за университета, какво да очакваме?
- Започнахме тази рубрика в сайта и във фейсбук страницата, за да изправим срещу лошото, което ни залива, нещо положително. Да покажем, че правим и добри неща.
Във времето тази рубрика стана нещо наистина важно. Оказа се, че има доста добри новини за ВТУ. Ето например във филиала в Република Северна Македония от есента започваме с обучение на чуждестранни студенти, най-вероятно от Индия.
Това не е толкова лесно, има подводни камъни, но борбата продължава. Трябва да подобрим отношенията между държавите. Аз толкова лесно не се отказвам. Всичко направено и след време ще носи сериозни средства на ВТУ.
