Елисавета Белобрадова: Няма да се откажа, докато не осигурим място за всяко дете в детска градина

Елисавета Белобрадова е съосновател на родителската дигитална платформа „Майко Мила”, социален предприемач и председател на фондация „Майко Мила“, която стои зад каузата „Оле Мале“ в подкрепа на родители на деца с увреждания. Сред приоритетите ѝ са оптимизиране на публичните разходи в социалната, здравната сфера и сектора на образованието, без нужда от увеличаване на данъчната тежест върху гражданите; осигуряване на възможност на жените да работят и да се развиват чрез осигуряване на повече места в училища и детски градини; преработване на Закона за защита от домашното насилие и адекватни грижи и защита за децата.

Народен представител и в 47-ото и 48-ото Народно събрание. Кандидат за народен представител от коалиция "Продължаваме промяната - Демократична България" в 25-и МИР с преференция 105.

- Г-жо Белобрадова, защо решихте да бъдете политик? Има ли битки, които не може да решите от позицията на социален предприемач?

- Най-лесният отговор на това защо човек се занимава с политика, е: Защото така може да помогне на повече хора. През годините заедно с партньорите ми развиваме много социални дейности, които невинаги стигат до хората, нуждаещи се от тях. Всъщност, бих искала да помогна на много повече хора.

И още нещо - от много години работя в сферата на социалното предприемачество. Когато човек натрупа житейски опит, той започват да има визия за това кои наистина са най-важните неща и какъв е начинът, по който бъдат постигнати. Това до голяма степен ме предопредели като личност, а впоследствие и като политик. Смятам, че това е работата на политика - да наложи своята визия за това какво иска да се случи в едно общество. Политиката е най-лесният начин, по който може да наложиш визията си за това, което искаш да постигнеш. В случая визирам моите социални и образователни каузи.

- Откъде според вас трябва да започне тази промяна?

- Важно е да уточня, че говорим за дългосрочни приоритети. Всички мои приоритети са дългосрочни. Това означава, че за тяхното осъществяване трябва да има правителство, трябва да има парламентарна демокрация, т.е. действащ парламент. Парламент, който да работи, за да може да произвежда нормативна уредба, да предава законодателство към изпълнителната власт, тя от своя страна да прилага това законодателство, така че да може на четвъртата година да се видят резултатите от тези промени.

В този смисъл дългосрочните цели са да намерим пресечната точка между социалните, здравните и образователни проблеми, които правят семейството най-важната точка за всички политики. Имам предвид как децата ни да са образовани, да са грамотни, отпочинали и здрави. Как децата ни, ако имат някакви отклонения в развитието, да бъдат хванати възможно най-рано, а семействата да бъде подпомогнати ефективно. Добре е социалните услуги да се грижат за всички групи хора – деца, родители, възрастни.

- А краткосрочните приоритети какви са?

- По отношение на краткосрочните приоритети няма никакво съмнение, че за да можем да осигурим всичките тези неща, има много ясна група от проблеми, които бързо трябва да бъдат решени. Безусловно трябва да има редовно правителство. Трябва да има парламент. Трябва да влезем в Шенген. Трябва да влезем в еврозоната. Трябва да задействаме Плана за възстановяване и устойчивост.

Всяко едно наше доближаване до Европа гарантира по-активно включване в европейските политики, в това число социални и семейни. И като средносрочен приоритет – съдебна реформа, това е абсолютният приоритет на “Демократична България”, който ние повтаряме от 7 години. Няма аспект от живота, който всъщност накрая да не опира до усещането за справедливост, което трябва да се възвърне при хората.

- Децата са ваша приоритетна тема, как според вас се отрази пандемията върху тях?

- Пандемията безспорно, подобно на снега през януари, ни хвана абсолютно неподготвени. То и целият свят беше неподготвен, но ние станахме шампиони по смъртност. Със сигурност доста време ще влачим последствията от пандемията върху психиката на децата. Това, което мога да посоча като положителен резултат, е че волю-неволю изведнъж се оказа, че образованието може да се дигитализира. Да се даде път на платформите, да се възползваме максимално от електронните ресурси. Тези положителни промени останаха за щастие и след това.

Има много работа. В България, както много други неща, социалните и семейните политики са на хартия. Имаме тотална несвързаност между министерствата - здравно, образователн и социално. Липсата на координация между институциите, тоталната липса на сътрудничество, кара родителите да тичат в кръг за една хартиена бележка с квадратен печат. Продължаваме да си взимаме отпуск, за да може да обслужим държавната администрация. Продължаваме да се борим с враждебни институции за всяко дребно нещо. Учителите продължават да не са в контакт с родителите. Не знаем към кого да се обърнем, когато детето ни има проблем, или когато не могат да приемат детето ни в ясла…

Трябва да намерим най-лесния начин, по който едно семейство да бъде обгрижено. Не са виновни децата, нито родителите, нито улицата е виновна. Нямаме семейни политики и трябва да говорим за това до момента, в който всяко дете, на което родителите му плащат по 1000 лв. на месец за детска градина, спрат да го правят.

- Обиколихте България надлъж и нашир, какво най-много ви прави впечатление в разговорите с хората?

- Без изключение всички хора, с които говорих, искат правителство. В цялата страна, всички хора питат кога ще съставите правителство, този път ще съставите ли правителство, трябва да съставите правителство. Единственото нещо, което хората очакват и дължим на нашите избиратели, е да съставим правителство.

- Защо трябва да се гласува по принцип и защо трябва да се гласува за обединението и за вас?

- Много е трудно да се говори на тази тема във време, в което караме хората в рамките на две години да гласуват за пети път. Длъжни сме да го признаем пред тях и сме длъжни да го говорим честно.

Важно е да се гласува, защото Конституцията ни дава това право! Защото сега е необходимо да се гласува. Може в момента да сме в много тежки времена, може да сме в парламентарна криза, но единственият начин хората да продължат да управляват, е да продължат да подкрепят онези, които изразяват тяхната воля и продължат да бъдат стожери на парламентарната демокрация.

Всичките ни приоритети са приоритетите на България. Просто ние сме единствената политическа сила, която е някакъв гарант за чисто и прозрачно управление с мисъл за хората.