В политическата основа на ДПС стои философията на заедността, предадена ни от почетния председател на ДПС д-р Ахмед Доган. Преходът от комунизъм към демокрация в България се осъществи без проливане на кръв. Ние изживяхме тъжните дни, но след падането на комунизма казахме: "НЕ на реваншизма, ДА на заедността". И до днес, цели 33 години, работим за стабилността на България и за по-доброто бъдеще на страната. Ще продължаваме да го правим. Това заяви лидерът на ДПС Мустафа Карадайъ при откриването на Културен център „Д-р Ахмед Доган” в град Ялова, Турция. Карадайъ и делегация на Движението са на посещение в южната ни съседка. Заедно с председателя на ДПС са зам.-председателите Ахмед Ахмедов и д-р инж. Хасан Азис, лидерът на европейските либерали Илхан Кючюк и лидера на Младежко ДПС Сезгин Мехмед.
Културното средище е основано през 2012 година като Балканска къща „Д-р Ахмед Доган” с концепцията да бъде връзка сред побратимените общини в Турция и България.
В Балканската къща е пресъздадена ситуацията от живота в различни краища на България. В нея се организират и курсове по български език.
За 10 години активността на Балканската къща се разшири многократно, и днес тя вече е Културен център „Д-р Ахмед Доган”.
Откриването започна с минута мълчание в памет на жертвите на опустошителните земетресения в Турция и в Сирия. Почетено бе и великото дело на Кемал Ататюрк. Прожектиран бе документалният филм "Umuda yolculuk", който разказва за асимилацията на населението.
Радваме се, че днес сме заедно. Да ни е честит Свещения месец Рамазан, започна изказването си Мустафа Карадайъ и се върна към годините на насилствената асимилация в България, провеждана от тоталитарния комунистически режим.
Ние преживяхме „голямата екскурзия” през 89-та година, когато само за 3 месеца 360 000 наши братя и сестри бяха принудени да напуснат домовете си. Причината бе насилствената асимилация на турците, каза Карадайъ.
Този процес продължаваше години. Последният опит бе през1984-1985 г. в Източните Родопи и в Северна България. Още през 1975–1976 г. в Родопите бяха сменени имената на турците. 1971–1972 г. бяха сменени имената на помаците. 1964 година в Западните Родопи, в Рибново, имаше и размирици. Това бе протест срещу смяна на имената и бе успешен, разказа Мустафа Карадайъ.
Днес виждаме какво пише в архивите - централната власт обвинява местната, че не били достатъчно подготвени. Възмутително – вместо да търси отговорност от местната власт за тези действия, централната ги обвинява, че не са били подготвени, продължи лидерът на ДПС.
По време на следващите опити за насилствена асимилация през 1971 година в Западните Родопи имахме и жертви. Тогава Източните Родопи казваха: „Те там са различни, при нас няма да се случи.”. Но само след няколко години асимилационната кампания премина и към Източните Родопи. Пак дадохме жертви, като най-малката беше невръстната Тюркян. Тогава Родопите се обединихме с тъгата си. А Северна България казваше: „В Родопите са различни, ние сме други и при нас няма да се случи.”.
Тогава се създаде тайна организация, начело с Ахмед Доган. Единствената цел беше борба без оръжие. Борба за идентичност, за религия, за име, за традиции и култура. Д-р Доган и другите ръководители на тайната организация бяха заловени и вкарани в затворите. Но борбата не спря. От затворите през май 1989 година в Северна България те организираха мирни протести. Но срещу хората бяха изпратени танкове и калашници. Тогава пак имахме жертви. В края на май бяха отворени границите и 360 хил. наши братя и сестри се изселиха в Турция, продължи Карадайъ.
Накрая комунистическият режим падна и политическите затворници бяха освободени. На 4 януари 1990 година бе създадена партия Движение за права и свободи с лидерството на Ахмед Доган, припомни лидерът на партията.
Мустафа Карадайъ анализира и ситуацията в момента в България. За последните две години за пети пореден път ще се проведат избори. Искам да призова всички български граждани да гласуват на изборите. В България се проповядва политика, основана на омразата. Няма диалог между партиите. Затова не може да се състави правителство, каза Карадайъ. И посочи целта на ДПС: „С разум и отговорност, в диалог да съставим правителство, в което да участват и експертите на ДПС”.
Преди 33 години почетният председател на ДПС д-р Ахмед Доган визионерски определи пътя на България: път към ЕС и НАТО, път на икономическо развитие, път на заедност и комшулук като основа на европейско развитие за страната, заяви и Хасан Азис. Той подчерта, че в пътя си към постигането на тези цели „д-р Доган промени вижданията на цели поколения за това как да живеем в мир със съседите си, как да приемаме, уважаваме и обичаме различния по вяра и етнос, как да живеем заедно в мир и разбирателство.”.
На откриването на Културен център „Д-р Ахмед Доган” в Ялова присъстваха още директорът на Дирекция МВР област Ялова Гйоксел Топалоглу, Муаммер Ерол - валия на Ялова, много кандидати за народни представители от ДПС, представители на различни партии от турския Меджлис, кметове на общини, председатели на общински съвети, и на областни структури на ДПС в България, както и представители на всички неправителствени организации в Турция на изселници от България.
Мустафа Карадайъ и делегацията на ДПС са в Турция от 24 март 2023 г. В петък вечерта в Истанбул лидерът на ДПС даде вечеря-ифтар по повод Свещения месец Рамазан. В нея участваха над 800 души.
След опустошителното земетресение в Турция, нашите партийни структури организираха дарителска кампания. Споделяме болката и състраданието на турския народ. Аз вярвам, че Турция ще преодолее тази трагедия, каза Карадайъ. И подчерта, че в мащабната дарителска кампания, организирана от структурите на ДПС, се включиха български граждани без оглед на партийна, етническа и религиозна принадлежност.
На 2 април в България ще се проведат важни избори. Целта ни е да се представим добре и да сме част от управлението. В България 12 години имаше еднолично управление на Бойко Борисов, а ние бяхме опозиция. През последните 2 години в България има политическа криза и не може да се състави редовно правителство. Нашата цел е да се представим добре и да участваме с експертизата и опита си в следващото управление, подчерта лидерът на ДПС.
Преди това Карадайъ и делегацията на ДПС се срещнаха в Одрин с генералния консул на Република България Борислав Димитров. След това те имаха разговор със зам.-валията Съдкъ Зехин. Той посланик Мурат Ахмет Йорук, представител на Министерството на външните работи на Одрин, благодариха на ДПС за организирането на дарителската кампания. Същото направи и кметът на Одрин Реджеп Гюркан.
В Одрин Карадайъ се срещна и с представители на изселническите организации на българските граждани от Тракийския регион на Турция.
Местни избори на 29.10.2023 г. Платено съдържание. Купуването и продаването на гласове е престъпление.
