Много е лесно парламентът да бъде мразен. Това е единствената институция в държавата, чиято работа е постоянно на показ. Всеки скандал мигом става обществено достояние. Празната зала в петъчния парламентарен контрол се вижда от всички по националната телевизия.
Кюфтетата са все така евтини, гаражът още се състои предимно от мерцедеси, а ваканциите на депутатите са в пъти по-дълги от тези на останалите граждани. Самите депутати пък са аморфна маса, която взема колективни решения - затова е много лесно да бъдат вкарани под общ знаменател и мразени по принцип, без много-много да се вниква в естеството на самите решения.
Извън тази лесно смилаема обвивка обаче Народното събрание е най-важният орган в парламентарната република България. За кратката си модерна история то е утвърдило традиции, които никой до момента не се е осмелявал да наруши или постави под съмнение - от смисъла на дебата в пленарната зала и правото на индивидуална законодателна инициатива, през недопускането на пренебрежение от страна на изпълнителната власт към парламентаристите и лични нападки между тях, та до чисто техническото разпределение на силите в самата сграда на НС.
До ГЕРБ
Всичко това се промени с идването на новото парламентарно мнозинство през лятото на 2009 г. Вдъхновени от полученото народно доверие, депутатите на Бойко Борисов се отдадоха на "промени в статуквото", а с част от тях сгазиха непокътнати в продължение на дълги мандати от сини, червени и царисти политически порядки. На третата година от техния мандат вече може да се направи приблизителна равносметка за съмнителното парламентарно наследство, което ще ни оставят. Без значение дали ще спечелят властта пак.
Как лявото стана дясно
Че депутатите от ГЕРБ са решили да не робуват на излишен парламентарен символизъм, стана ясно още в началото на мандата. Тогава те взеха за себе си всички кабинети в т.нар. ляв кулоар.
Никое мнозинство до момента не беше си позволявало да превзема половината сграда, а сме имали и по-големи от това на ГЕРБ - например царското и синьото. Така на традиционното разделение "ляв кулоар-десен кулоар" бе сложен кръст, дясната ГЕРБ "живее" вляво, БСП е пратена вдясно, а достолепният бивш шеф на парламента и днешен заместник-председател Георги Пирински е натикан в малка стаичка с размерите на килер. Старата десница е някъде по средата, а една от парламентарните стаи в левия кулоар се използва за офис от партийния пресцентър на ГЕРБ - удобна, но също безпрецедентна практика.
Сред първите стъпки на новата парламентарна администрация бе и да раздели входовете на събранието. През стария вече влизат само депутатите. Служители и журналисти са пратени на друг, добил известност сред всички като "слугинският". Тогава се каза, че целта на новата система за достъп е да се контролират отсъстващите депутати. Действително трябва да се признае, че ГЕРБ сложи
край на отблъскващото гласуване с чужди карти
С новата система на вот чрез пръстов отпечатък (която опозицията в началото нарече арестантска), то на практика е невъзможно. Но герберите измислиха друг трик за лесно приемане на закони без депутатско изобилие в залата - нарочно поддържат нисък кворум. Сутрин председателят изчаква да се регистрират например 122-ма депутати и бие звънеца за старт на заседанието, дори да има още 50 човека в залата. Така за приемането на закон са нужни едва 61 избраници и няма нужда останалите да си губят времето с гласуване. Не го и правят. А зрителите на БНТ за пореден мандат се дразнят на съвсем празна зала по време на петъчния парламентарен контрол - прочутата герберска дисциплина в последния пленарен ден вече се задейства само ако на въпроси отговарят Бойко Борисов и Цветан Цветанов.
Но пък какви среднощни законодателни маратони
правят. Все е било парламентът да заседава до късно - особено при приемане на бюджет. Но да се посреща новото денонощие в пленарна зала за щяло и нещяло, е безспорен принос на ГЕРБ в парламентарната ни традиция. Ако не броим многочасовите спявки на парламента по времето на кабинета "Виденов".
Така беше неотдавна със закона за конфискацията, с изборния кодекс, с пенсионната реформа. Мнозинството обвинява БСП, която го саботира с процедурни хватки. Само че винаги е имало и опозиция, и яростни спорове, и възможност за процедурни трикове. Значи или на това мнозинство нещо в законодателната дейност сериозно му куца, или опозицията внезапно е станала много проклета.
Помним и обратния пример - бюджет 2010, който безпрецедентно бе приет на първо четене
без никакви дебати
Нямаше кой от ГЕРБ да го защити. От самото начало на мандата новото мнозинство приложи с пълна сила царския прийом да е "господар на мълчанието" и с това обезсмисли парламентарния дебат. Почти 2 г. по всеки ключов въпрос им го изнасяше опозицията отляво и отдясно, а накрая управляващите просто си приемаха, каквото са си наумили, от чисто математическата позиция на силния. На третата се сетиха, че е добре да се включват в пренията. Но и до днес не са успели да блеснат
дори с един безспорен оратор
Завинаги в парламентарната памет ще останат речите на депутати като Огнян Герджиков, Татяна Дончева, Николай Михайлов, Лютви Местан, Андрей Пантев. Може да не си съгласен с тях, може да те дразнят, но ги слушаш с удоволствие и внимание. А ГЕРБ още си седят в политическото клише, четат от листчета и речите им изобилстват от "ясни и категорични" намерения да демонстрират "политическа воля" за нещо си.
Но пък приносът им към парламентарния фолклор е налице. Този парламент е
най-богат откъм депутати с прякори
Някои избраници си дойдоха направо с прозвищата. Други ги "заслужиха" покрай недотам престижни случки в работата им като народни представители. В резултат днес из кулоарите бродят Пицата, Жицата, Вертуто, Мозъка, Джойнта и така нататък. Щеше да е хубаво, ако някои от тях бяха възникнали покрай специфична законодателна инициатива. Само че откъм ГЕРБ такава не постъпва почти никога. Единици са народните представители от мнозинството, които са се осмелили да напишат и внесат свои поправки в закони. Останалите са вдъхновени от партийните си началници или идват директно от Министерския съвет.
Но пък може на това отчасти да се дължи
желязната дисциплина на това мнозинство
Няма друго, което в третата година на управленски мандат да не се е нароило, поразцепило, изпокарало, образувало фракции, нови групи, вътрешни бунтове. Дори ДПС не успя да се опази от вътрешни врагове през годините. При ГЕРБ такова нещо няма - депутатите на Бойко Борисов остават единни засега. Вероятно заради самия Бойко Борисов и ръководното единоначалие в тази партия.