Тримата работници от взривения склад край Петолъчката остават в неизвестност, след като всички опити на спасителите да открият следи от тях останаха без резултат.
Най-вероятно тримата са се стопили от взривната вълна и от огъня в ужасната експлозия в склад №1 на военната база край с. Лозенец, предполагат експерти.
Енчо Кремъков, Николай Гочев и Станимир Киров са работниците, които се издирват след взривовете във вторник следобед край Петолъчката, други 9-има работници бяха ранени.
Тримата са работили в цех 1. Енчо е роден през 1968 г. (43 г.), Николай - през 1956-а (56 г.), а Станимир - през 1963 г. (49 г.).
"Все още няма следа от изчезналите работници", каза зам.- министърът на отбраната Валентин Радев вчера. Около 13 ч той се върна на Петолъчката, след като с една от бронираните машини направи обход на част от терена заедно с екип на ДОТИ.
Цехът, в който са били тримата, се е превърнал в неколкометров кратер и укриване на хора в непосредствена близост на практика е невъзможно."Единствено се моля съпругът ми да е жив, нямам сили да говоря за друго" - очите на Пенка Кремъкова са зачервени от плач. Жената стиска до ухото си телефон, вероятно с надеждата, че следващия миг може да научи най-сетне нещо за изчезналия си мъж.
В една от стаите на едноетажната къща на семейство Кремъкови в Стралджа са насядали близките им. 43-годишният Енчо е един от работниците в базата на "Берета трейдинг" край с. Лозенец, чиято съдба все още е неизвестна. Енчо е баща на двама поотраснали синове, един от тях работи в заведение в Стралджа, но вчера не отишъл на работа.
" Не смея да се обадя на Пенка, какво да кажа. Оня ден беше при мен, познавам и двамата много добре. Свива ми се сърцето, като си помисля", казва Стела Щилиянова, която живее на съседна пресечка.
Безсънна нощ са преживели и близките на Николай Гочев. Пред двора на къщата му са спрели няколко коли, в градината са насядали роднини. Най-малко имаме нужда от вас сега, няма какво да ви кажем", реагира един от мъжете.
На съседна улица живее счетоводителката във фирмата - Светла, която също е била в базата по време на взривовете. Вчера в къщата й нямаше никого. Успяла е да излезе навреме, не е пострадала, но е била много уплашена. Ходи да леят куршум, разказват две възрастни съседки.
Третият изчезнал - Станимир Киров, няма близки в Стралджа, макар да е родом от там. Местни разказват, че Станимир е пенсиониран военен, който се върнал в родния край, за да работи в складовете.
Вчера хората от най-близкото до оръжейната база селище - Лозенец, се бяха прибрали у дома. Поне 10 души имаше в двора на една от най-близките до пътя къщи.
В селото няма сграда без натрошени стъкла. Собственик на заведение в центъра се оплака, че вече е броил 600 лв. на майстрои, за да му поправят витрините. С продънен покрив е къщата на 75-годишната Марийка Йорданова.
"Страшно беше, за малко натрошените стъкла не се изсипаха върху главата ми", приплакваше старицата. Вчера тя очакваше комисия от кметството да огледа щетите. Стресът и уплахата са по-големи от щетите, философски обобщи жител на селото, докато разговаряше със съседи пред къщата си.
"Още не мога да се съвзема, всичко е пред очите ми. Първо видях пламъци и разбрах, че става нещо в базата, след това се издигна голяма гъба от дим. Секунди по-късно изтрещя страшно", разказва Стойчо Стойчев, собственик на крайпътното заведение на разклона до Лозенец. Той първи е позвънил на 112. Няколко натрошени стъкла и дупка на покрива подсказват за премеждието. Около 14,30 ч кметицата на Лозенец Петранка Добрева и екип от БЧК-Ямбол, обсъждаха какви са задачите в следващите часове.
По 2 заплати на всички пострадали ще даде фирма "Берета трейдинг", съобщи шефът Десислав Делев. Останалите служители ще вземат по една заплата. Фирмата ще заплати изцяло и лечението на ранените.
Взривената база за утилизация е била застрахована в "Алианц", а работниците имат и втора застраховка от фирмата, каза още Делев.
Служителите са 100% местни хора с основно и средно образование. Те са минали 4-дневен курс за обезвреждане на боеприпаси.
Ранени: Беше като на война!
"Бях с гръб към стената и в един момент цялата стена се срути върху мен. Събори ме, кракът ми беше захванат за една арматура, висях с главата надолу. Успях да се освободя. Колегата до мен беше заринат до кръста с тухлите, със счупена ръка и със строшени ребра.
Освободих го, скочихме от терасата и избягахме на 50-60 м да не сме до цеха.
И тогава стана вторият взрив, след това трети, четвърти. Беше като на война!"
Това си спомня Илия Георгиев. В бързината той измъква колегата си и двамата се отдалечават от обекта. Те са в болницата без опасност за живота.
В деня на взривовете е трябвало да разглобяват хексогенови бомби. Не е имало повече от 10 бомби в склада, в които вероятното количество хексоген е около 140 кг.
Илия разказва, че тримата, които се търсят, са били вътре в цеха. Негов колега от съседното легло допълва: "Това беше война, истинска война. Бягаш и се опитваш да се спасиш, сякаш друго няма значение."
Александър, който се възстановява от раните си, не иска да говори. Казва само, че е станало тъмно като в нощ. Известно време не помнех нищо, търкалях се и паднах в едно дере.
В хирургичното отделение на ямболската болница има трима, в ортопедията също има трима, а двама са в отделението "Уши, нос гърло". От тези, които са в хирургията, един е с черепно-мозъчна травма, другият е с нараняване по меките тъкани с осколки, третият е с мозъчна травма в по-лека форма.
Един от ранените е в реанимацията на МБАЛ "Д-р Иван Селимински" в Сливен. Лекар обясни, че 42-годишният пациент е стабилизиран. Мирослав бил приет на 5 юни в 18,30 ч с травми в гърдите и лявата ръка. Има 4 счупени ребра и счупена лъчева кост на предмишницата, наранявания по меките тъкани.
"Пациентът е контактен и адекватен, абсолютно стабилен. Поставихме го на активна аспирация, за да се махне събралата се в дробовете кръв.
Овладени са шоковият ефект от болката и кръвозагубата. След 2-3 дни ще бъде изведен от реанимацията", допълни д-р Васислав Петров.
По време на първия взрив Мирослав от Бургас поставял СОТ на оградата. Едновременно с оглушителния шум видял и работник, когото ударната вълна изхвърлила от тераса на 20 м в дерето. Той е един от оцелелите по чудо.
Мирослав изпълзял и се скрил от падащите осколки под цистерна.
"GSM-ът му бил в него, имахме връзка и знаехме, че е жив. Помолихме го да се приближи до пътя, за да го вземем оттам, но той не можеше да се движи. Добре, че успял да се прикрие и да оцелее под тази градушка от осколки, дим и адски трясък. Които са били в кондиция, успели да се изнесат от мястото, но той с рани и счупени ребра не могъл да мръдне. Знам, че беше нарушение на правилата, но не можехме да оставим човека в такова състояние, докато изминат задължителните 24 часа от последния взрив, за да се влезе в опасната зона.
Още преди да дойдат вицепремиерът Цветан Цветанов и военният министър Аню Ангелов, настоях да влязат пустинните котки. С голям риск военните успяха 4 часа след първия взрив да влязат до склада. Извадиха Мирослав и другия ранен, който бил дежурен на КПП-то и го предпазила една бетонна плоча", разказа областният управител в Сливен Марин Кавръков.
Безпилотен самолет рухна от вятъра
Безпилотният самолет, който трябваше да открие следи от тримата изчезнали работници, рухна в храстите от силния вятър. Това се случи към 9 ч сутринта вчера.
В радиоуправляемата машинка бе надеждата на спасителите да заснеме всеки метър от обгорената земя на базата. Бронираните машини "Пустинни котки" ведната тръгнаха да я търсят, но самолетчето бе изчезнало.
Паднало е заради силния вятър, каза зам.-министърът на отбраната Валентин Радев. Други смятат, че аварията е станала заради ниската височина на полета.
Така пропадна идеята на Радев да се прибере поне камерата с безценните записи.
На помощ дойде втори, по-малък, безпилотен самолет, чиято камера обаче не притежаваше такива възможности като първата. И тя обаче не откри никакви следи от тримата изчезнали.
Към 12,30 ч в района на бедствието влезли две машини "Пустинни котки", които са на въоръжение в служба "Военна полиция". Според военни машините са доставени от Израел преуди 2 г. от същата фирма "Берета трейдинг".
Те са защитени от експлозии на невзривени боеприпаси благодарение на уникалното си V-образно дъно.При експлозия дъното разсейва взривната вълна, докато при плоските дъна тя се концентрира в една точка.
Следователите, които огледали района от борда на "котките", констатирали сериозни материални щети. "Горе има огромен кратер и разхвърляни множество парчета бетон", казал следователят Георги Илиев.
Безпилотните самолети не са на военното министерство, а на Софийския университет "Св. Климент Охридски", съобщи МО шефът Аню Ангелов.
Отбранителното ведомство все още не разполагало с такава техника. В работата с летящите машини са се включили експерти от Института по отбраната на МО. С безпилотни апарати бяха огледани пораженията през ноември м.г., когато експлодираха оръжейните складове на частната фирма ЕМКО до с. Ловни дол край Севлиево.
Така последните надежди на спасителите бяха възложени на специалния робот, купен съвсем наскоро от Министерството на отбраната. Умната машинка бе докарана край Сливен буквално от щандовете на изложението за отбранителна техника "Хемус", което бе закрито в неделя в Пловдив. Роботът бе купен по настояване на зам.-министър Радев най-вече заради взривените през 2008 г. складове край Челопечене, чието прочистване от боеприпаси продължава четвърта година.
Роботът се движи с помощта на вериги и е снабден с термична камера, която сигнализира за евентуални опасности - например тлеещо огнище. Според експерти камерата може да засече и топлината на човешко тяло.
До късно снощи обаче нямаше информация дали роботът е засякъл следи от тримата изчезнали работници.
