Идеята му е за българския език, историята и географията
Учените против, ще се даде път на конюнктурни автори
А къде в кампанията на партиите са децата, попита президентът
Децата да учат по общи учебници по български език и литература, история и география, а не по различни, за да имат общ мироглед и да постигнем национално обединение. Тази идея за дебат лансира президентът Румен Радев на кръгла маса “Образованието - ключ към историческата памет, родолюбието и просветеното общество”.
Форумът бе организиран от образователното министерство под патронажа на държавния глава. Участваха вицепрезидентът Илияна Йотова, университетски преподаватели, учители.
Дали едно типизирано съдържание, или всякакви безразборни съдържания под претекст, че сме за истината и откровения дебат. От коя възраст нататък може да се води дебат. Голямата цел -
можем ли да постигнем единение на нацията, ако няма какво да обединява нашите деца
от най-ранна възраст. Ако нямат от някаква ранна детска възраст някаква обща за всички представа и мироглед за България и за света, попита президентът. Моето мнение е, че той трябва да се дава от някакво типизирано съдържание на учебниците в тази важна област.
Според него единното съдържание на учебниците ще дава на децата “морален репер, който да води към духовно единение на нацията”.
Държавата трябва да се ангажира със създаването на единните учебници, а не те да са бизнес или средство за прокарване на определено влияние, е позицията на президента.
Още преди да даде думата на държавния глава обаче, историкът проф. Иван Илчев, който беше модератор на срещата, отрече идеята за един учебник по предмет. “Уверен съм, че това
ще ни върне към периода 1946-1989 г., когато имаше само една истина
Не бива конюнктурни от гледна точка на политически влияния автори да определят мирогледа на децата години напред”, заяви той.
Идеята за един учебник срещна отпор и от другите учени на дискусията.
“Учебниците трябва да дадат основата, на която учителите да надградят знанието. Те трябва да отговарят на най-добрите постижения на българската историческа наука. Всички тоталитарни режими започват с унификация и типизация на учебния материал с общи категорични изисквания какво и как трябва да се знае,” коментира историкът проф. Веселин Янчев от Софийския университет.
Според литератора проф. Валери Стефанов, който е директор на университетското издателство,
популистките безплатни учебници няма да разгърнат волята за знание
у младите хора. “Ако ще бъде един учебник, въпросът е кой ще го пише. Може би най-добре ръководителите на управляващите политически партии да го напишат”, каза Стефанов.
“Когато се налага една гледна точка, то тя изключва другите и не позволява в училище да има плурализъм, а плурализмът е част от българското общество”, каза и проф. Искра Баева. Тя не искала да се връща към времето, когато “истината беше единна”.
Темата на дискусията не е колко да са учебниците по предмет. Беше изведена допълнителната цел - утвърждаване на българското национално самосъзнание, коментира по-късно министърът на образованието проф. Сашо Пенов.
“Ако образованието започне да става бизнес, държавата трябва да се намеси. Ако в учебниците и в програмите почнат
да се просмукват деструктивни влияния,
държавата ще се намеси”, заяви в края на дискусията президентът Радев.
Той критикува партиите, че не включват децата и образованието в посланията си в предизборната кампания, а те са носител на просперитета на нацията.
Вицепрезидентът Илияна Йотова пък каза, че трябва да бъде направен опит страната ни да върне влиянието си, което имаше с българската история, език и културно наследство - с българистиката в световните университети и качественото преподаване в българските училища в света.
