Стефан Янев: Трябва да подпомогнем малкия и средния бизнес

• Хората могат да бъдат сигурни, че силата на разума и аргументите в интерес на гражданите винаги ще бъдат на първо място за нас, казва водачът на листите в 23-и МИР и в Пловдив
• Готови сме да предложим коалиционно споразумение
• Ние първи върнахме в политическия речник думите “диалог” и “взаимодействие”

- Г-н Янев, с какво тази кампания е по-различна? Какво ви казват хората след един провален парламент и явно разминаване в техните очаквания и намеренията на политиците?

- Различното в тази кампания е, че тази неспособност на политическата класа да даде решение предизвиква силни чувства у хората, дори гняв. Това, което се наблюдава в последните 2 г. у нас, е, че избирателят не праща в парламента партии, които имат повече от 25-30% от местата в пленарната зала. И е очевидно, че трябва да се работи чрез разбирателство, диалог, чрез коалиция и

съгласие по националните приоритети,

които ще изведат страната от кризата. Хората това очакват, защото проблемите, които имат на регионално ниво, се мултиплицират от гледна точка тази неспособност на държавата да произведе устойчиво управление. Затова трябва с работещ парламент и редовно правителство да решаваме въпросите на гражданите.

- И тук стигаме до основния въпрос след 2 април – в какъв формат може да има управление. В предишния парламент вие отказахте да влезете в сътрудничество с която и да е от формациите поради липса на коалиционно споразумение. Сега продължавате ли да настоявате за такова?

- Нека обърнем въпроса – защо ние да не предложим? След като другите политически сили не предлагат, ние ще предложим коалиционно споразумение. Не се борим за авторство, но логиката на партийния живот е такава, а и това е посланието на гражданите: седнете и се разберете! Затова търсите нашата подкрепа и вот, за да има представителство, което да е в състояние да седне и да определи приоритетите на държавата, да определи това базисно съгласие, което трябва да реализира тези приоритети. И по този начин да се върви напред.

Нашето поведение в 48-ото НС беше устойчиво

– не само за необходимостта от коалиционно споразумение, но и по темата, че някои позабравени в българския политически речник думи бяха върнати в употреба – диалог, взаимодействие, решаване на проблемите в интерес на гражданите. И виждаме, че тези думи вече са широко в употреба от всички партии и коалиции в тази кампания. Така че нашето устойчиво поведение е дало плодове и вървим в правилна посока.

- Преди завъртането на рулетката за мандатите ли ще предложите да има такова коалиционно споразумение, с което формациите да се разберат, или ще чакате мандат? И какви приоритети бихте записали в такова споразумение?

- Този разговор трябва да е публичен, отворен и не пречи да бъде проведен още преди завъртането на рулетката с мандатите. Можем от самото начало на 49-ото НС да работим в тази посока – да предложим базисно коалиционно споразумение, което да включи кой каква отговорност носи и какви са основните приоритети. Да се определи

програма с хоризонт от 1-2 г.

и правителството, излъчено от парламента, да трябва да я изпълни. Да търсим разбирателство по възможните теми. Не на всяка цена, разбира се, но да вървим напред и да се опитаме да направим конструкция, която да е в състояние да излъчи правителство.

- Кои са основните теми, които могат да залегнат в това споразумение – сигурност, инфлация, цени, еврозоната?

- Много са темите и по всяка трябва да има отношение и предложение как да се върви напред. Това са въпросите, свързани със сигурността – националната, външна и вътрешна, с благоденствието на нацията и икономическото развитие, с инфлацията, мерките за повишаване на производството, за подпомагане на малкия и средния бизнес. Както и необходимостта от всеобхватна правосъдна реформа, която да гарантира функционирането на системата на правораздаване, а не да се фиксира в краткосрочни тези като например кой кого и как да разследва.

- Какво може да се направи за овладяване на инфлацията и ръста на цените?

- Държавата трябва да се концентрира в засилване на регулаторната рамка на своите органи, но без да се нарушават пазарните принципи. Ако е необходимо, тези функции могат да бъдат засилени и със законодателни промени. Трябва да има и стимулиране на производството и подпомагане на малкия и средния бизнес, особено за земеделие. Включително чрез въвеждането на регламент по подобие на други държави в Европа – че в хранителните магазини трябва да има

доставка на плодове и зеленчуци, които са произведени на не повече от 100 км от мястото, на което се продават

Всички тези мерки се очаква да дадат сравнително бърз резултат, така че можем спокойно да се концентрираме още от първите дни работа на новото Народно събрание и да направим необходимото, така че ефектът да се усети сравнително бързо.

- Говорите за подпомагане на производителите – какво друго предлагате в тази посока?

- ББР, която по дефиниция е банка, създадена от държавата да подпомага малкия и средния бизнес, може да направи в много бърз порядък подходящи заеми и инструменти, които да подпомагат производителите в сектор земеделие. Може да се промени и принципът за даване на евросубсидиите – не на площ обработваема земя, а на базата на произведена продукция. Но това не трябва да се прави прибързано, а изисква и подготовка, и производителите да имат време да се пренастроят от тези условия, при които работят в момента.

- Основна тема на тази кампания е и членството ни в еврозоната. Каква е вашата позиция – забавяне или ускорени темпове за въвеждане на еврото?

- Трябва да вървим с темпове, които позволяват едновременното развитие по добър начин на българския бизнес и повишаването на доходите на хората. Това е основното. В крайна сметка валутата, парите, които са в употреба, са с относително еднаква тежест.

Трябва да противостоим на тези внушения и плашене на хората, че валутният курс ще се промени

Това е грешна теза, защото България в момента е във валутен борд и курсът на лева е фиксиран към този на еврото.

- Как ще коментирате идеята за вдигане на данъците, лансирана от служебното правителство?

- Това е въпрос, който ще бъде решен от 49-ото НС след подробен анализ и дебат. Но същият служебен министър на финансите, който подаде тези сигнали към обществото - че трябва да се вдигат данъците и да се прави рестриктивен бюджет, преди няколко месеца отказа да внесе бюджет за 2023 г. в 48-ото НС. Така че имам въпрос към служебното правителство – какво се промени от декември до март във фискалната политика на държавата, че се наложи да се оповестяват такива идеи?

- Оръжието за Украйна също се превърна във важна тема в тази кампания – дали трябва да се дава още, или не, както настоява президентът?

- Интересно е, че в нашия дебат по-актуални са външнополитическите теми, а вътрешнополитическите до голяма степен се неглижират. За българските граждани е далеч по-важно да дискутираме темите, които касаят нашата сигурност и бъдеще от гледна точка на икономическо развитие. В този смисъл

темата за оръжията се отклонява от основния дебат

– за развитието на България. От гледна точка на нашата сигурност на първо място е въпросът да бъдем достатъчно добре осигурени като капацитет и възможности да развиваме собствения си отбранителен потенциал и след това да мислим какво бихме могли да дарим в помощ за друга държава. А диалогът трябва да бъде фокусиран в търсене на мир, на дипломатическо решение на тази война.

Вижте, “Български възход” е млада партия, но в краткото си съществуване доказа, че е партия на разума, на аргументите и търси решения в интерес на българските граждани. Така че хората, които ни подкрепят, могат да бъдат сигурни, че силата на разума и аргументите в интерес на гражданите винаги ще бъдат на първо място за нас.

Визитка

Бригаден генерал Стефан Янев е лидер на партия “Български възход”.

Роден e на 1 март 1960 година в село Поповица, Пловдивско. Дипломира се във Висшето народно военно артилерийско училище в Шумен през 1983 г. След това завършва Военната академия “Георги Раковски” в София, специализира в САЩ.

Кариерата му започва в Асеновград, преминава през всички нива на Министерството на отбраната и го отвежда в структурите на НАТО. От 2011 до 2014 г. е аташе по отбраната във Вашингтон.

Последователно става министър на отбраната и вицепремиер в служебния кабинет “Герджиков”, секретар по сигурността и отбраната на президента Радев, премиер на два служебни кабинета през 2021 г. и министър на отбраната в правителството “Петков” до 1 март 2022 г.