
Конституционните промени са крайно средство, казва бившият правосъден министър и настоящ член на КС
Ротационното председателство на парламента юридически е невъзможно, но може да се осъществи, ако не се нарича „ротация”. Политически може да има такова споразумение - формално или неформално. Но Народното събрание може да бъде председателствано само от един човек, което означава, че смяната му трябва да бъде предшествана от оставка.
Това заяви конституционният съдия проф. Янаки Стоилов по Нова тв.
„Ние сме в необичайна ситуация и от тази гледна точка могат да се търсят решения за разместване, за замяна на ключови позиции в Народното събрание, без това да се нарича ротация, защото в юридическия смисъл това не е възможно”, обясни той. Конституционалистът сравни парламента с футбола – „там един човек като излезе от играта, той не може да влезе отново”.
Когато говорим за съдебна реформа, това не се свежда само до наказателното правосъдие. Качествената съдебна реформа трябва да обхване правосъдната система в цялост, коментира още проф. Стоилов. Според него не се дава много ясно обяснение какво трябва да постигне конституционното мнозинство.
"За мен устойчиво мнозинство трябва да излъчи правителство, да се заеме със законодателството, включително и приемането на закони за съдебната власт, и едва след това да се отвори темата за конституцията. Трябва да се попита какви и кои от тези реформи ще доведат до бързо и справедливо правосъдие", добави той.
"По-добре да се поставят проблемите и едва тогава да се обсъждат конституционни промени", добави той.
Когато статуквото на политическата власт иска радикално да промени съдебната, възникват много въпроси, например какви са целите, попита проф. Стоилов.
Тези хора трябва да подобрят законодателството, да направят правителство и едва тогава да се заемат с конституцията, защото промените, които бяха направени през години, бяха ситуативни, каза още той.
Според него въпросите трябва да се степенуват, конституционните промени са крайно средство. Той е на мнение, че от една страна се принизява ролята на конституцията, а от друга се преувеличава - смята се, че едва ли не като се променят няколко средства, това ще реши всички въпроси.