В свят, който постоянно се променя и адаптира към новите предизвикателства, е важно да помним, че не всеки има равен достъп до култура и образование. За хората с нарушено зрение бариерата може да бъде особено трудна за преодоляване и да ги лиши от възможността да се докоснат до магията на изкуството. Един български студент си е поставил за цел да промени това с иновативен проект, който се реализира, благодарение на подкрепа от петото издание на инициативата „Ти и Lidl за по-добър живот“. От 2017-та насам по програмата Лидл България е финансирала с фонд от 915 000 лева 119 граждански идеи в 58 населени места, които са достигнали до над половин милион българи в цялата страна.
Проектът „Иновативна достъпност до изкуство и образование“ включва създаването на два тактилни макета на залата на Университетския театър-лаборатория "Алма Алтер" и на сградата на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Благодарение на тях, учениците, студентите и възрастните посетители с частично или напълно изгубено зрение биха могли да се придвижват много по-уверено и самостоятелно в двете културно-образователни институции и да участват по-спокойно и пълноценно в предлаганите от тях занимания.
През април макетите бяха изложени в училището за деца с нарушено зрение, в момента са в читалище "Луи Брайл 1928", а по-късно ще бъдат разположени в СУ „Св. Климент Охридски“.
Инициаторът на проекта – Иван Карастоянов, придобива бакалавърска и магистърска степен именно там. Към момента работи в голяма българска компания за платежни услуги и парични преводи, изявява се и като поет и следва „Авторски театър“ отново в Софийски университет. Разговаряме с него за вдъхновението за проекта и въздействието му за общността на хората с нарушено зрение и какво се надява да постигне в бъдеще, за да направи живота им още по-пълноценен.
- Разкажете ни за своя опит в изкуството и театъра? Какво ви вдъхнови да се насочите към тях и какво ви мотивира да създадете проекта „Иновативен достъп до изкуство и образование“?
- Роден съм в долината на розите и тракийските царе – гр. Казанлък, където завърших средно-специално образование в областта на туризма, а след това придобих бакалавърска степен по „Английска филология“ и магистърска по „Европейски проекти“ в Софийски университет. Няколко години работих като експерт „Връзки с обществеността“ и координатор по проекти в неправителствена организация, след което се насочих към областта на бизнеса. Проектната работа, особено възможността да доведеш едно добро хрумване до сполучлив завършек, който да има реална полза за хората, остана една от моите страсти.
Изкуството в неговите многообразни форми е другата моя страст, като се занимавам с писане на стихове от младежките ми години. Имам една издадена стихосбирка със собствени средства – „Черно на бяло“, а подготвям издаването и на втора до края на тази година. Получавал съм отличия в различни поетични и литературни конкурси, мои стихове са включвани в алманаси и съм автор към списание „Зари“ на Съюза на слепите в България. Мои текстове са превърнати в песни от режисьора, актьор и музикант Георги Арсов-Гопето, за една от тях бе заснет и видеоклип, а друга стана част от сюжета на представление.
Театър посещавам от дете, но любовта към това изкуство пламна след досега ми до екипа на Университетския театър-лаборатория „Алма Алтер“, след което се записах като студент в специалност „Авторски театър“. Впечатлен съм от способността на човек да владее гласа си и да изразява богатата палитра от чувства чрез него, но моето желание не е да бъда актьор, а да развия умения като режисьор за изграждане на увлекателни сюжети.
Проектът „Иновативен достъп до изкуство и образование“ е плод на естествено преплелите се мои интереси в областта на изкуството и проектната работа, както и запознанството ми покрай театъра с дейни и способни хора, сред които и председателката на „Забелски глас“, които радушно приеха моята идея и оказаха пълно съдействие за нейното осъществяване.
- Какви ползи смятате, че ще имат тактилните макети за хората с нарушено зрение в България? Имате ли вече обратна връзка от ученици от „Луи Брайл“ или други заинтересовани страни по проекта?
- Вярваме, че тактилните макети биха помогнали на всички зрително затруднени хора да придобият по-пълна представа за разпределението на пространството с всички по-важни обекти и препятствия. Благодарение на това, ученици, студенти и възрастни посетители с частично или напълно изгубено зрение ще са по-уверени в придвижването си и могат да участват по-спокойно и пълноценно в предлаганите занимания.
Така например, учениците в училище "Луи Брайл" за деца с нарушено зрение вече могат да се запознаят предварително с разположението на ложите в театъра, тоалетната, мивката, кошчето и други наглед маловажни, но всъщност значими неща от ежедневието, за които зрящите хора често пъти не си дават сметка, че биха представлявали трудност за намиране. Тази информация ще е полезна и за посещаващите представленията възрастни. От друга страна, тактилният макет на сградата на Ректората осигурява достъп на незрящите студенти до бързо запознаване с разположението на аудиториите и по-лесно стигане до тях без помощ от асистент или колега. Това би повлияло благотворно върху самочувствието им.
Надяваме се, че тактилните макети ще послужат като добър пример за други културни и образователни учреждения в столицата, а защо не и в страната, които също да обърнат внимание и предприемат стъпки за осигуряването на по-голяма достъпност до техните пространства за хора с различни възможности.
- Какви бъдещи планове имате за проекта и как планирате да го поддържате във времето? Какъв съвет бихте дали на други хора или организации, които искат да създадат подобни проекти за хора с нарушено зрение?
- Макар значителната част от работата по проекта да е вече зад гърба на екипа ни, предстои да извършим още някои съществени неща. Скоро ще качим допълващи и обяснителни описания в Интернет, след което ще отпечатаме и залепим на тактилните макети QR код за по-бърз и лесен достъп до текстовете чрез мобилен телефон, в т. ч. и от хора, които, по една или друга причина, не владеят четенето на брайл и брайловите брошурки към макетите не са от полза за тях. Предстои да намерим подходящо място за макета на залата на Университетския театър и за макета на Ректората в културното учреждение, където той ще е едновременно достъпен за ползване и защитен от повреждане.
Изпълнението на този проект е само малка част от плановете на екипа ни за осигуряването на повече достъп до култура за зрително затруднената общност в столицата. Планираме да закупим специализирана озвучителна система, с която да се осигури допълващо описание към театралните представления за посетителите, които не могат да видят значими за сюжета предмети, изражения и действия на сцената.
Препоръката ни към всички културни и образователни учреждения, които желаят да предприемат стъпки за осигуряването на по-добър достъп до предлаганите от тях услуги, е никога да не правят нищо, без преди това да се допитат до самата целева група за нейните нужди и предпочитания. За съжаление, не са един и два примерите, когато специалисти в някоя област, безспорно водени от добри намерения, решават да направят нещо добро, което в крайна сметка се оказва загуба на ценно време, пари и труд, поради неговата неизползваемост. Както гласи мотото на една международна организация на и за хора с различни увреждания - „Нищо за нас без нас". Затова се радваме и че компании като Лидл България са припознали тази необходимост и работят заедно с местните общности, подкрепяйки автентични проекти, които идват от самите заинтересовани лица и по този начин водят до истинска и осезаема промяна към по-добро.
