- В трите си мисии изминават над 10 000 км - колкото от София до Лос Анджелис
- При сарацините Константин е придружаван от специален секретар на императора, в групите им имало охранители, готвачи и дипломати
- Византия се опитва да разшири влиянието си на изток и на запад без войни
- Отказват злато и награди
Приблизително разстоянието между София и Лос Анджелис (10 600 км по въздух) са изминали братята Кирил и Методий по време на трите си мисии - при сарацините, при хазарите и във Великоморавското княжество, както и впоследствие до Рим.
В продължение на 14 или 18 години (според различните източници) солунските равноапостоли, чието дело честваме днес, са пропътувалия целия този път. Целта им е да налагат християнските постулати и да разпространяват новата славянска писменост, както и да увеличават византийското влияние на запад и на изток. В това време те са проповядвали в църкви, обучавали са ученици и са превеждали богослужебни книги.
А може би покрай известните са носили и други, тайни послания.
„По принцип мисиите са политически, отчасти военни - за различни договорки и размяна на пленници. Диспутите за християнството са придружаваща програма - коментира проф. Пламен Павлов. - Религията е мощно оръжие за осъществяване на намеренията, но не е било само това. Има данни, че са уговаряни търговски сделки. От хазарите например Византия е внасяла зърно и нефт. Преди години бяха открили потънал кораб с амфори, пълни с гориво, а не с вино, както бихме могли да предположим.“
Също вероятно са уреждани териториални проблеми и други междудържавни въпроси. Един детайл в житието на Кирил само загатва, но не дава пълна яснота по темата. Там Климент пише, че императорът го изпраща на първата им мисия при сарацините заедно с Георги Полаша, „асикрит“. Званието се дава на служителите, които водят секретната кореспонденция на императора.
„Това означава секретар. Имало различни степени в йерархията на византийските служби. В случая това е дворцов служител с висока позиция, което показва, че мисията е била важна за Константинопол“, казва проф. Пламен Павлов.
Повече за мистериозния Георги в житието не се споменава. Дали е трябвало да документира дейността на двамата братя, или да изпълнява други задачи, не е ясно. Но проасикрит (началник на императорската канцелария) е бил един от учителите на философа - Фотий, преди да стане патриарх през 858 г.
Как Кирил тръгва на първата си мисия?
Едва ли е бил само с довереното лице на императора. Вероятно в групата е имало и други, но за тях в житието не се говори. Според него сарацините настояват пред византийския император да им изпрати мъже, които могат да обяснят как така Бог е един, а в християнството се превръща в Света Троица. За византийците ислямът не е отделна религия, а ерес, която трябва да се обори. Всъщност Византия е в непрекъснати войни с Арабския халифат и мисията не е изненада. Само няколко години преди това по същите стъпки е изпратен патриарх Фотий.
През 851 г., а според други източници през 855 г. Съветът на старейшините възлага задачата на Кирил. Така той се отправя към столицата на Арабския халифат. Тогава тя се намира в Самара - град на около 150 км от Багдад и на 1870 км от Цариград. Няма сведения колко дълго е пътувал, за да стигне.
Когато пристига там, заварва не само мюсюлмани, но също християни и юдеи. Това е златният век на халифата, който е привличал учени от цял свят. Пред домакините си освен за библейските постулати Кирил говори и за мира, за изкуствата, Корана и защо византийците плащат данъци на римляните, а не на арабите. Последното показва, че е имало и икономическа цел на посещението.
Когато виждат, че не могат да надделеят над неговите аргументи, домакините се опитват да го отровят, но той оцелява и се връща в Константинопол. Отново пропътува близо 2000 км.
След това Константин се уединява, а после отива в манастир на Олимп при брат си Методий. Не след дълго пратеници на хазарите пристигат при императора. Казват, че евреите се опитвали да ги принудят да приемат тяхната религия и за да не се случи това, могъщият василевс да намери кой да обърне народа им в християнството. Император Михаил III изпраща Кирил този път с брат му Методий.
Хазарският каганат тогава се простира между Азовско море (наричано от съвременниците си Меотийското езеро) и Дербентския проход между Кавказ и Каспийско море (познат преди повече от 1100 години като Каспийската врата). Солунските братя първо стигат през Черно море до Херсон, което обаче не е днешният град в Украйна, а сегашният Севастопол. Двамата братя тръгват натам през 860 г.
Градът е много възлова спирка по време на мисиите им, защото там по-младият брат научава еврейски и откриват частици от мощите на свети Климент, което впоследствие става повод папата да ги покани в Рим.
Херсон е част от Византийската империя, наричан ператия (отвъдморска територия - б.а.). Оттам солунските просветители се отправят към хазарите, но не е ясно с кого са се видели и къде точно са спрели там.
„Това племе е мистерия, днес няма нищо на мястото на някогашната им столица в устието на Волга. На тяхната територия са живели и т.нар. черни българи - на Батбаян. Черна България се среща във византийските и руските летописи от X век. После печенезите я унищожават. Няма данни обаче дали Кирил и Методий са се видели с прабългари. Основната цел на Византия е да прокарва християнство“, добави проф. Павлов.
Там се налага Кирил и Методий да обясняват защо в Константинопол царстващите династии се сменят, защо се позовават непрекъснато на Библията и как Бог се вмества в човека. След това се връщат във Византия.
За да тръгнат през 863 г. на най-дългата си мисия - във Великоморавия и Панония. Вероятно със солунчаните са пътували цели кервани с придружители. Валери Йотов от Великотърновския университет предполага, че с тях са били не само учениците им, но и немалка група помощници.
Например неизвестно е как е била осигурявана безопасността им. Със сигурност са преминавали през райони с враждебно настроено население. Според Валери Йотов е напълно възможно Солунските братя да са разполагали с подобаваща за ранга им охрана. Все пак са пратеници на могъщия византийски император. Също не се знае и каква е била народността на телохранителите, готвачите и останалите придружители. Но специалистите смятат, че в кервана им е имало и българи, а не само византийци.
Според него част от придружителите са били майстори грънчари и готвачи, които познават особеностите на византийската кухня. За потвърждение на тази хипотеза служат находките в обекта Залавар в днешна Унгария. Там се е намирала някога столицата на Панонското (наричано още Блатненско) княжество Блатноград (или още Мосабург). Кирил и Методий са били гости на неговия владетел от късната есен на 866-а до края на лятото на 867 г. Йотов се позовава на откритите в Залавар съдове, в които са се поднасяли претоплени сосове според византийската традиция.
За това не се споменава в житията им, от които основно съдим за живота им. Знае се, че в Панонското княжество са прекарали 40 месеца по покана на княз Ростислав. После по-младият брат минава за кратко през княжеството на Коцел. Той му дава 50 ученици, оказвайки му големи почести. От текста става ясно, че философът не е взел за дейността си никакви награди, нито злато и сребро от двамата великоморавски князе - Ростислав и Коцел. Вместо това ги помолил да освободят 900 души пленници.
Кирил е изпратен във Великоморавия, защото според житието византийският император смята, че ще се справи най-добре със задачата да покръсти и обучи местните жители на Божието слово и славянската писменост. Според василевса Константин е по-голям дар от всякакво злато и скъпоценни камъни.
Всъщност целта на Византия е да разпростре влиянието си и в Централна Европа, което е загубила около 300 години по-рано. Константинопол решава, че с оръжие трудно ще подчини намиращите се далеч от неговите граници княжества. Затова започва да залага на дипломацията, икономиката и религията като средство за постигане на стремежите си.
Очевидно са смятали двамата братя за достатъчно убедителни и вече придобили сериозен опит в подобни мисии. Началото на просветителската им дейност е, когато Кирил е 24- или 28-годишен. Славата му се носи и дори през 867 г. папа Адриан иска да се срещне с него.
Всъщност една от причините е, че иска да разшири влиянието на Ватикана, като разбира, че чрез новата азбука Константин и Методий могат да въздействат на множество племена и княжества в Европа. Западното и източното християнство вече са в обтегнати отношения. Освен това братята притежават мощите на свети Климент Римски, епископ на Сердика и един от първите понтифици на Римокатолическата църква. Те са ги открили в Херсон (Севастопол). В замяна на реликвите, които Кирил предава на Ватикана, светият отец освещава славянските книги и разрешава богослужението на славянски и заема тяхната страна в спора с триезичниците. В крайна сметка Кирил умира в Рим и е погребан в базиликата „Сан Клементе“ с разрешението на понтифика. Политическите причини за благоразположението на папата към двамата братя не трябва да се изключват. Но за България дейността им има огромно значение. Неслучайно има предложение 24 май да стане национален празник.
