Кой и как премахна гръцките искания за 10% от територията ни и 955 млн. долара репарации
На Потсдамската конференция от 17 юли до 2 август 1945 г. са се появили първите сериозни различия между довчерашните съюзници САЩ, Великобритания и СССР. Това е началото на студената война. Преговорите започват Труман, Сталин и Чърчил, загубил министър-председателския пост и сменен от 26 юли от Клемент Атли.
Мястото е избрано символично. Берлин е в руини, дворецът “Цецилиенхоф” край Потсдам е запазен, а именно в него на 21 март 1933 г. райхспрезидентът фелдмаршал Паул фон Хинденбург се здрависва с Хитлер и радостно го поздравява за назначението му за райхсканцлер на Германия, което е направил още на 30 януари.
Тримата са единодушни, че трябва да направят така, че нацизмът да бъде изкоренен, Германия никога повече да не заплашва своите съседи, и
да подготвят условия за мир в целия свят
И единогласието свършва дотук. Разногласията са доста повече, но сумарно опират до едно - как да разделят дяловете от общата победа. Труман, Чърчил и впоследствие Атли са категорично против съветизацията на страните от Източна Европа. Сталин е неотстъпчив в желанието си за укрепване на съветските граници с щит от верни държави. На предишната конференция в Крим СССР е предявил претенции за 20 милиарда долара репарации от Германия след края на войната. Труман се е съгласил на 10 милиарда за руснаците.
В Потсдам в съгласие с Чърчил категорично отказват тези пари да се изплатят на СССР. Сериозни разногласия предизвиква и положението в държавите, през които е преминала Червената армия, за да достигне до Берлин. Разнобой има и по това къде да минава полско-германската граница. Труман категорично поставя условието в България и Румъния да се сменят правителствата на комунистическото малцинство с демократични. В противен случай двете държави няма да получат международна легитимност и не ще бъдат приети в ООН. Сталин е категорично против.
По отношение на Италия Труман заявява, че ще ѝ окаже съдействие за членство в световната организация. Сталин пак е против и настоява за 100 милиона репарации. До съгласие не се стига и по разделянето на германското злато, ценни книжа и активи, както и голяма част от технологиите и дори цели заводи, изнесени от съюзниците.
Постигнат е временен компромис, който трябва да се реши на Парижката мирна конференция
Тя започва на 29 юли. В нея участват САЩ, Великобритания, СССР, Франция, Китай, Австралия, Бразилия, Белгия, Канада, Етиопия, Гърция, Индия, Норвегия, Нова Зеландия, Южноафриканският съюз, Холандия, Беларусия, Чехословакия, Полша, Украйна и Югославия. Заседанията са в Люксембургския дворец в Париж.
Още в първия ден се предлагат на всички представители проектите за мирни договори с Италия, Румъния, Унгария, България и Финландия. Мотивът е да се “закрепят демократичните основи на държавите, бивши сателити на Германия”. Те са изготвени от Съвета на министрите на външните работи на САЩ, Великобритания, СССР, към които е добавена и Франция.
Реалностите доста са се променили от Потсдам. Молотов отбелязва, че “сега нерядко се отправят нападки срещу решенията на министрите на външните работи от всякакъв род реакционни елементи, надъхани с нелепи антисъветски предразсъдъци и строящи своите планове върху пропадането на сътрудничеството между великите държави”.
Докато заседава конференцията,
в Китай е започнала гражданска война, в която Чан Кайши воюва с комунистите
Индия води въоръжена борба за своята независимост от англичаните. В Гърция поддръжниците на монархията настояват за връщане на крал Георгиос II и смятат всички негови противници за комунисти, започва гражданска война.
Английските представители на конференцията правят предложение Палестина да бъде разделена на 4 зони, САЩ се обявяват против това предложение. В Югоизточна Азия народите са се надигнали срещу португалското присъствие там и искат освобождаването си от колониалното робство.
Доскорошните съюзници пък са започнали да демонтират немските “трофейни” заводи, като САЩ са взели най-напред десет за производство на самолети на компаниите “Месершмид” и “Дорниер”. Англичани и руснаци правят същото все според договорката между “тримата големи” в Потсдам.
Съветският съюз пък отправя на 13 август 1946 г. официална нота до Турция, в която настоява Проливите да бъдат постоянно открити за военните кораби на всички черноморски държави, а преминаването на съдове от други държави да не се допуска освен при специално предвидени случаи. В отговор след 9 дни американска ескадра навлиза близо до турските брегове като демонстрация на сила.
В началото Комисията по процедурата взема решение
Италия, Унгария, Румъния, Финландия и България да изпратят свои делегации, които да бъдат изслушани.
Най-големи претенции към България има Гърция. Тя предявява и териториални, и репарационни искания. Те са за 10% от територията ѝ – целите Родопи почти до Пловдив и 955 милиона долара репарации, драстично намаляване на българската армия и флот, забрана да строи военни съоръжения в близост до границата. Гръцкият представител заявява, че без помощта от България Германия нямало да нападне Гърция, а при българското административно управление на Западна Тракия били избити 30 000 души, прокудени 150 000 и депортирани у нас над 40 000 и това “трябва да се заплати”.
Предусещайки какво се готви, още на 1 август председателят на Народното събрание Васил Коларов дава интервю за “Ню Йорк таймс”, в което заявява: “В случай че пристанищата в Дедеагач (днес Александруполис - б. а.) и Кавала бъдат дадени на България, биха били гаранция, че българските търговски връзки с Великобритания, САЩ, както и с другите демократични страни ще бъдат засилени в полза на тези страни”.
По-нататък казва, че договорът, който бъде предложен на България, ще бъде ратифициран от Народното събрание във вида, в който е представен сега.
На 10 август България изпраща тракийска делегация в Париж. В нея са Никола Спиров, председател на Тракийската организация,
Ламби Данаилов, баща на Стефан Данаилов, секретар на Тракийския научен институт,
роден в Райково, Смолянско, Димитър Маджаров, председател на тракийската организация в Кърджали, и Петко Караделков, редактор на “Тракийска дума”.
След ден за Париж заминава и официална делегация начело с министър-председателя Кимон Георгиев, а в състава са председателят на Народното събрание Васил Коларов, зам.-председателят на Министерския съвет и министър на земеделието Александър Оббов, министърът на финансите Иван Стефанов, министърът на търговията Димитър Нейков и зам.-председателят на Народното събрание П. Костурков. На 14 август пред конференцията говори министърът на външните работи Георги Кулишев. Той обяснява, че българският народ е разочарован от факта, че
България не е призната за съвоюваща страна срещу фашизма
и е смятана на конференцията за неприятел, докато Италия, първият съюзник на Германия, е призната за съвоюваща. Кулишев привежда следните факти: Преди намесата на Германия Мусолини се е опитал да договори военна помощ от България, за да нападне Гърция, но не я получил. Признава, че сме обявили война на САЩ и Великобритания, но не сме изпратили срещу тях български войски!? Третият му аргумент е, че “в най-критичния момент на войната на Източния фронт в битката при Сталинград българският народ устоял на страшния натиск от страна на Хитлер” и не изпратил нито един войник срещу Червената армия. Нататък казва, че дейното участие на България във войната срещу Германия се признавало в проектодоговора за мир.
Кулишев обаче настоява, че това не е от есента на 1944, а още от 22 юни 1941 г. когато Отечественият фронт организирал мощно съпротивително движение срещу фашизма. Доста по пространно се спира на териториалните претенции на Гърция, формулирани и като осигуряване против нахлуване от страна на България. Кулишев припомня, че след Балканската война, в която страната ни дава най-много жертви и понася основната тежест в боевете срещу Турция, Гърция удвоява територията си, а България е лишена от по-голямата част от Егейската област, населена предимно със славяни.
След това благодари на СССР, САЩ и Великобритания, че не предявяват иск за репарации към България. Накрая прочувствено обявява, че българското стопанство е разрушено, индустриалните съоръжения, железниците и моторните превозни средства са в плачевно състояние. Търговският ни флот е унищожен и българският народ е доведен до мизерия. Не пропуска да отбележи, че благодарение на Съветския съюз “можахме да избегнем страшен глад и пълна загуба на добитъка през 1945 г. Аз ще се огранича само да изтъкна, че повечето от стопанските клаузи на проектодоговора ни изглеждат несправедливи и от естество да утежнят значително и без това лошото финансово положение на страната”.
На заседанието на 16 август Вячеслав Молотов отхвърля гръцките искания към България като изключително несправедливи.
На 3 септември пред териториалната комисия Васил Коларов заявява, че въпросите между България и Югославия са уредени приятелски и че установената граница поправя неправдите от Букурещкия и от Ньойския мирен договор. Определя гръцките искания към България като максималистични и необосновани,
иска поправка на българо-гръцката граница и настоява за излаз на Егейско море
С необоснованите претенции за изместване границата на север Гърция иска да завземе земи, в които се сее най-много тютюн и това ще доведе до стопанско задушаване на България, твърди той. Относно паричните репарации изтъква, че българската армия не е взела никакво участие във военни действия в окупацията на Гърция и едва 9 дни след нейния край Германия разрешава на български войски да окупират Западна Тракия. Той обявява, че след 9 септември 1944 г. 250-хилядна армия се бие срещу фашистите и достига чак до Клагенфурт.
Българските искания по внушение на Молотов са подкрепени от представителите на Белорусия, Украйна и Франция За СССР е ясно. На 17 септември комисията е приела 9 члена от мирния договор с България, а на следващия ден и останалите, с което приключва своята работа.
Гърция е отправила ново предложение до военната комисия за поправка на границата, което решително са отхвърлили СССР и Югославия. На 20 септември се гледа предложението и за намаляването на българския флот. След намесата на руснаците генерал Славин и Карпунин, и на югославянина Манола предложението е категорично отхвърлено.
На 1 октомври в стопанската комисия се гледа предложението за 955 милиона долара репарации на България към Гърция. Става югославският представител и разбива гръцките искания на пух и прах. Сумата на няколко пъти е намалявана, докато в последния ден, 15 октомври, предложението за репарации, които България трябва да заплати на Гърция и Югославия, вече общо е 200 милиона. Става съветският представител в комисията Гусев и казва, че Гърция не знае какво иска, защото от началото на конференцията досега многократно намалява сумата. Английският делегат предлага 125 милиона, американският 100 милиона. Югославският делегат предлага България да заплати солидарно на неговата страна и на Гърция 25 милиона долара. После се гласуват и четирите различни предложения. Първото гръцко е отхвърлено с 13 “против” и 1 “за”, отхвърлено е и югославското.
Прието е това на Великобритания за 125 милиона долара репарации. След това руският представител Гусев иска ново разглеждане на въпроса за репарации. Накрая те остават 45 млн. долара за Гърция и 25 млн. за Югославия, които се опростени по-късно.
Мирните договори са подписани на 10 февруари 1947 г. От българска страна подписите си слагат подпредседателите на Министерския съвет в правителството на Георги Димитров, Кимон Георгиев, Александър Оббов и Трайчо Костов. България не само запазва териториалната си цялост, но е единствената страна, която след Втората световна война увеличава територията си с признаването за справедливо връщането на Южна Добруджа.
