ВСС работи извън мандата си от месеци. Защо главният прокурор сега видя, че е нелегитимен?
- Г-н министър, как можем да синтезираме промените в Закона за съдебната власт в Наказателнопроцесуалния кодекс, които бяха приети на второ четене?
- Като успех. Както всеки път, когато дълго време един въпрос се отлага и най-накрая намира решение. По същество става дума за това, че всеки, включително главният прокурор и неговите заместници, да може да бъде разследван от човек, който не му е и няма да му бъде пряко подчинен. Толкова е просто, както това важи за мен и за вас.
- Имаше ли съществени промени от първоначалния проект?
- Имаше текстове, които бяха отхвърлени, и такива, които бяха променени. Отхвърлени бяха някои предложения, които направихме във връзка с осъдителни решения срещу страната ни и директиви, които трябва да въведем. Бяха променени някои квотни разпределения във Висшия съдебен съвет (ВСС), за които сигурно ще стане дума по-късно, но като цяло основната цел на законопроекта - въвеждане на ефективен механизъм за разследване на главния прокурор, бе изпълнена.
- Обжалването на прокурорските постановления за отказ от образуване на досъдебно производство ли е най-важни за хората, които не се интересуват от кадруването в съдебната власт?
- По принцип законопроектът не касае кадруването. Но да, обжалването на прокурорските актове пред съда е много ключов момент. Ако вие сега се оплачете на прокурор от някого, сигнализирате и прокуратурата реши да не образува досъдебно производство, за вас всичко свършва. Това е голямата сила на прокуратурата, монополът върху това кого да разследва и кого – не. Сега след приемане на промените вече за определени престъпления ще имате право да се обърнете към съда, който да провери неговата работа и да върне на друг прокурор преписката, ако счита, че не е направено всичко възможно, за да открие обективната истина.
- Как ще коментирате някои упреци, че настоящият главен прокурор е целта на тези законопроекти?
- Тези упреци са несъстоятелни. Доказателството е просто. Първо, за тези законопроекти се говори от 2009 г. Няколко главни прокурори се изредиха оттогава. А пък събитията от последните седмици показват, че главният прокурор може да бъде уязвим и без този закон.
- Каква е причината да се приеме, че главният прокурор може да се освобождава с 13 гласа от Пленума на ВСС, а председателите на Върховния касационен съд и Върховния административен съд със 17? Прави се някакво разграничение между тримата големи. Като че ли единият не е толкова голям, колкото другите.
- Причината за това разделение е, че те вършат различна работа, имат различна конституционна функция и оперират в различни структури. Главният прокурор има под себе си на подчинение и йерархическа зависимост всички други прокурори. Председателите на върховните съдилища - не. Това е едно. Второ, функцията на прокуратурата е, най-общо казано, да контролира разследването, да направлява разследването и да обвинява. Функцията на съда в крайна сметка е да отсича в една или друга посока. В този смисъл има стандарт за съдийско самоуправление. Няма стандарт за прокурорско самоуправление. Идеята на различните мнозинства е да не е възможно или да е много малко вероятно да може един шеф на върховен съд да бъде отстранен, без дори и един съдия от ВСС да е съгласен с това.
Има стандарт за съдийско самоуправление. Няма стандарт за прокурорско самоуправление
Затова и нашата идея беше да се даде така нареченото двойно мнозинство, т.е. да има еднакво мнозинство за всички, но за съдиите да има и съдийско вътрешно мнозинство. В крайна сметка народните представители избраха този вариант. Ние сме длъжни да се съобразим с тях.
- Само допреди няколко месеца ГЕРБ и ДПС отказваха да разглеждат тези промени. Как си обяснявате катарзиса в техните редици?
- Аз си позволявах и като депутат, и в началото като министър да убеждавам всички парламентарни групи, че този законопроект е неизбежен. Оказах се прав.
- По каква причина беше неизбежен, освен заради решението на ЕС по делото “Колеви срещу България”?
- Това не е малко. Второ, този въпрос отравя публичния дебат и капсулира съдебната реформа от твърде дълго време. За да продължим напред, той трябваше да бъде решен. И понеже нищо в природата и в политиката не стои статично, това трябваше да се случи. Радвам се, че всички, дори тези, които изпитваха съмнения, в крайна сметка стигнаха до това заключение. Подчертавам, че този механизъм беше приет с 210 гласа “за” от 210 присъстващи в пленарната зала. И още нещо трябва да се отчете. ПП и ДБ традиционно подкрепяха този законопроект. Те имат и сериозно участие в първоначалното му изготвяне. Бойко Борисов от своя страна удържа на думата, която беше дал още в предизборната кампания. Радвам се на подкрепата и на другите партии.
- Иван Гешев обаче ще сезира Конституционния съд заради тези промени. Как очаквате да се развие съдбата на закона при това положение?
- Главният прокурор е един от субектите, които имат право да се обърнат към Конституционния съд. Така че аз не виждам нищо лошо в това. Ние сме работили в рамка и имаме достатъчно доводи, че законопроектът е конституционно съобразен, и ще го заявим и пред КС, ако той в крайна сметка наистина бъде сезиран. Това въобще не ме притеснява. Законопроектът ще влезе в сила и ще започне да се прилага. Сезирането на КС не отменя неговото действие, докато постоянният съд не се произнесе. За мен е много по-важно наистина да започне неговото ефективно приложение. А за това ще е необходимо и разбиране най-вече от върховните съдии или съдии с ранг на върховни, които сега имат срок, в който да заявят своето желание да се включат в този механизъм.
- Вече има две искания за отстраняване на главния прокурор от настоящата прокурорска колегия. Те приложими ли са към новия пакет от закони?
- В закона е предвидено разпоредбите, които касаят тези искания, да влязат в сила незабавно след обнародването му. Тоест 3 дни след публикуването му в “Държавен вестник”, както е общият принцип. Ако процедурите не са приключили до този момент, новите мнозинства за взимане на решение ще са в сила.
- Главният прокурор вече сезира КС за легитимността на настоящия Висш съдебен съвет, който вече започна процедурата по отстраняването му. Ще има ли изненади и какви са сценариите?
- Никога не съм бил силен като сценарист, защото следвам сценария, написан от закона. Още следващия четвъртък ще свикам заседание. Днес определям дневния ред за следващо заседание. Процедурата продължава така, както е записано във вътрешните правила на самия Висш съдебен съвет. Интересно е може би тук да се отбележи, че Висшият съдебен съвет функционира извън мандата си от няколко месеца. Господин Гешев сега се усъмни в неговата легитимност. Междувременно Висшият съдебен съвет е взимал стотици решения през това време.
- Предшествениците ви на поста проф. Янаки Стоилов и Надежда Йорданова бяха сред тези министри на правосъдието, които поискаха отстраняването на главния прокурор. Вие не го направихте. Защо?
- Първо, те бяха описали много важни основания, които аз подкрепях, но ВСС отхвърли. Съгласно принципите не мога да ги сезирам за същите основания, тъй като те вече са били произнесени. Когато се появиха нови, прокурорската колегия сезира ВСС. Заявявал съм още като встъпих в длъжност, че има ли основания, ще го направя. Сега обаче няма да се надпреварваме кой пръв да сезира. Ще видя как ще приключат тези процедури. Министърът на правосъдието във всеки един момент има възможност да ангажира на своя отговорност подобна процедура.
- Вие изненадахте ли се, че прокурорската колегия ви изпревари?
- Не съм изненадан нито от приемането на закона, нито от развитието на конфликтите в съдебната система, нито от тези повратности. Защото аз наблюдавам тази система от дълго време и видях, че тя е като тенджера под налягане и не може да издържи без реформи повече. Защо в България винаги чакаме нещо да избухне, а тук беше в прекия смисъл, за да направим това, което трябва, е въпрос повече на народопсихологията. Но аз не съм изненадан от тези развития. Амбициран съм да доведа процедурата до края. Най-страшното нещо, което може да се случи, е пак нищо да не се случи.
- Как може да стане това?
- Ами като се замете всичко под килима, като мине време, като се уталожат страстите, като се загубим в безкрайни процедури и когато след няколко месеца имаме още един скандал от сорта на тефтерчето, Черничкия и други.
- Има ли начин дългите сложни процедури във Висшия съдебен съвет да се случват по-бързо?
- Истината е, че това до голяма степен е в ръцете на самия Висш съдебен съвет. Като министър на правосъдието ще ги свиквам регулярно и ще настоявам за разисквания по същество. Но мнозинството там има правото да изиска допълнителни доказателства и да разисква, докато реши, че е готово да вземе решение.
- Как си обяснявате конфликта между главния прокурор Иван Гешев и заместника му Борислав Сарафов? Имате наблюдения като председателстващ ВСС. Как това се отразява на работата на прокуратурата?
- Със сигурност не са особено мотивиращ фактор за хората, които работят в тази система в България. По последното преброяване, което гледах, работят над 1500 прокурори. Аз познавам много от тях и ценя работата и професионализма им. Но и тук, както в политиката, важи поговорката, че рибата се вмирисва откъм главата. Мисля, че тези прокурори в България заслужават това, което имат колегите им в Европа - ръководство, което не е непрекъснато под светлината на прожекторите, което не дава непрекъснато бомбастични пресконференции и не занимава хората с вътрешните си борби, а осигурява необходимия комфорт на тези, които са призвани да осигурят българското правосъдие.
- Кога политическата класа ще престане да се намесва в съдебната система, защото конфликтът между Гешев и Сарафов със сигурност има политически оттенък?
- Когато съдебната система извоюва собствената си независимост. Когато законите бъдат направени по стандарти, които не позволяват подобна намеса. Тоест когато направим необходимите правила и намерим правилните хора, които да отстояват тяхното спазване.
- Имаше спекулации, че ще останете на поста в евентуално редовно правителство. Водени ли са такива разговори с вас?
- Такива разговори биха били безпредметни. Аз не бих могъл да остана в политическо правителство. Поради простата причина, че аз имам политическа сила, към която принадлежа. Тя се казва Българска социалистическа партия и няма никакви индикации, че тя ще бъде част от следващо правителство. И няма никакви индикации, че дори да бъде част, тя би потърсила мен да бъда правосъден министър.
- Някъде след края на служебното правителство - БСП, президентската администрация или нещо друго?
- Ще остана политически активен, защото съм роден такъв и не бих могъл да бъда друг. Но никога не съм смятал, че човек има нужда от пагон или пост, за да прави политика. Член съм на БСП и ще остана такъв.
- Може ли да изброите няколко неща, за които сте доволен, че са свършени, докато сте министър на правосъдието?
- На първо място, това, че успяхме да довършим и да подготвим всички законопроекти, с които бяхме натоварени като задача от президента и премиера. Повечето от тях са приети. На второ място - започнахме строежа на нов затвор, нещо, което не се е случило повече от половин век в България. На трето място, възстановихме действието на Съвета за криминологични изследвания, който е институт, какъвто има във всяка цивилизована страна и трябва да вкара науката в наказателната политика, така че да не залитаме от популизъм към безнаказаност. И още много неща, за които съм благодарен на администрацията и без които това не можеше да се случи.
- Кога според вас ще видим политици в затвора? Този, който се изгражда до село Самораново, ще бъде много модерен. Хората също очакват това.
- Истината е, че в последната година сме виждали политици с белезници. И хората някак си не усетиха това да е нещо реално или истинско в тяхното чувство за справедливост. Ще го видим, когато изградим възможности за процес и институции, на които хората вярват, а невинаги да намират втори план. Инак сега и всичките да ги вкарат в затвора, вероятно утре ще бъдат приети за жертви.
