Върховният административен съд (ВАС) окончателно отказа убежище на 27-годишния руснак Александър Стоцки, който напусна Русия веднага след нахлуването в Украйна и протестира срещу войната и срещу режима на Владимир Путин, предава правният сайт „Лекс“.
Въпреки твърденията му, че ако се върне в Русия ще бъде подложен на репресии или ще бъде изпратен на фронта, последователно Държавната агенция за бежанците (ДАБ), Административният съд София-град (АССГ) и ВАС решиха, че за него няма такава опасност, а в Русия, въпреки някой по-строги политики, има изградени демократични институции.
Днес съставът на ВАС (председател Румяна Борисова, Светослав Славов-докладчик и Любомира Мотова) прие (решението виж тук), че Стоцки не е бил преследван в Русия и няма риск това да се случи в бъдеще, за да му бъде даден статут на бежанец. Според съда няма как руснакът да получи и хуманитарен статут, защото не е бил принуждаван да напуска Русия, а го е направил доброволно, а официалната власт там нямала отрицателно отношение към него.
През последните месеци Стоцки участва в няколко протеста срещу войната в Украйна, включително и пред посолството на Русия, а Сдружение „За свободна Русия“ проведе митинги в София, Бургас и Варна с призив към българските власти да дадат убежище, както на него, така и на всички противници на войната и Путин.
“Ако се върна в Русия, за мен има два варианта – да ме вкарат в затвора или да ме пратят на фронта. Аз не мога да съм част от това, не искам да съм сред военнопрестъпници”, каза Стоцки, цитиран от „Свободна Европа“, докато чакаше окончателното решение на съда.
В интервюто, в което е поискал закрила от България, той е описал историята си, според която още на 25 февруари миналата година е дошъл със самолет и едногодишна виза. Военната си служба отслужил през 2015-2016 г. в сапьорни войски като оператор на акустични системи, което не налагало използване на оръжия, а през 2021 г. завършил Московския градски университет със специалност учител по гражданска безопасност. В края на 2021 г. намерил призовка от армията, а по-късно още две, които скъсал и изхвърлил. Още в началото на нахлуването на руските войски в Украйна, тръгнал за България, защото се страхувал, че ще бъде мобилизиран и ще бъде накаран да се съгласи да се сражава. Пред ДАБ той обяснил, че се страхува, че ще бъде вкаран в затвора заради политическата си дейност и това, че е противник на войната. Стоцки е участвал и в няколко протеста против властта, като казва, че някои от приятелите му, които са присъствали с него, били задържани и обвинени за незаконно участие в тях. Мъжът е бил и наблюдател на изборите към щаба на московски опозиционни политици, но не членува в партии, а е бил само поддръжник на платформата „Умно гласуване“ на опозиционера Алексей Навални, който е в затвора. Стоцки обаче подчертава, че свързаните с тази платформа политици са приемани от властите за екстремисти и посочва, че се ужасява от ситуацията в Русия, където много хора с плакати срещу войната са били обвинени в дискредитация и екстремизъм, а някои били арестувани и измъчвани.
Стоцки обжалва първоначалния отказ на ДАБ да му даде убежище, но и двете съдебни инстанции отхвърлиха жалбата му. В края на миналата година съдия Пламен Горелски от АССГ прие, че макар Стоцки да е положил усилия да обоснове молбата си с участие в протести срещу властта и като подкрепящ опозиционери, твърденията му са недоказани.
„Ноторно известните факти за авторитаризма на президента на Руската федерация и за протестите срещу войната в Украйна са удобен повод за излагане твърдения за „преследване, основано на различно политическо мнение (см. чл. 8, ал. 1 ЗУБ), респ. за симпатизиране или за съпричастност (членство) към опозиционни групи. Такива твърдения обаче подлежат на доказване“, се казваше в решението на АССГ.
Тези изводи на първата инстанция са напълно споделени и от върховните съдии. В решението си те посочват, че правилно ДАБ е отказала убежище на руснака, тъй като не е преследван в родината си и няма опасност това да се случи, ако се върне там. Според ВАС Стоцки не е представил доказателства за предприети срещу него репресии, а страхът от бъдещи такива, не е обоснован.
„Опасенията му, че при завръщане в страната ще бъде преследван за своите различни политически възгледи или ще бъде мобилизиран са само предположения, които не се обосновават с доказателства. Правилно първоинстанционният съд е приел, че фактите за авторитаризъм на президента на Руската федерация и за протестите срещу войната в Украйна са удобен повод за излагане твърдения за „преследване, основано на различно политическо мнение (см. чл. 8, ал. 1 ЗУБ), респ. за симпатизиране или за съпричастност (членство) към опозиционни групи. Такива твърдения обаче подлежат на доказване, което в случая не е сторено“, потвърждава и ВАС.
Съдът не се съгласява и с довода на Стоцки за приложение на принципа за бежанец „sur place“ във връзка с разпоредбата на чл. 8, ал. 6 от ЗУБ. Според нея опасенията от преследване може да се основават на събития, настъпили след като чужденецът е напуснал държавата си или на дейност, извършена от него след отпътуването му. Става въпрос са участието му в протести в България срещу войната, включително и пред руското посолство. Според ВАС няма такива опасения и данни за такава дейност, поради която евентуално би бил подложен на преследване от официалните власти в Русия.
Относно възможността Стоцки да получи хуманитарен статут, съдът отбелязва, че той се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства – смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, тежки и лични заплахи върху живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случаи на вътрешен или международен въоръжен конфликт.
За да отхвърли тази възможност, ВАС се позовава на справките, предоставени от ДАБ, отнасящи се до актуалната обстановка в Русия. В тях се казва, че „положението в страната не се е променило драстично в негативно отношение през последните две десетилетия; въпреки някой по-строги политики, целящи консолидирането и централизирането на властта в ръцете на управляващата партия, има изградени демократични институции и действащи граждански организации, контролирани от обществото; проблемните сфери, които се забелязват от международните наблюдатели често включват негативното отношение на властта и голяма част от обществото към опозиционните „прозападни“ политици, ЛГБТИ- активистите и външно финансираните неправителствени организации; службата в руската армия е процес, който търпи бавни промени през последните десетилетия, с цел професионализирането ѝ, и създаването на корпуси от платени войници и резервисти; в хода на войната в Украйна и наложените международни санкции пред страната стои основният проблем с осигуряването на свежи валутни и финансови капитали за поддържане икономическа стабилност, а за обществото- проблемът с постепенното спадане на жизнения стандарт“.
ВАС пише, че тези справки са изготвени от компетентен орган и не се оборват от други надлежни доказателства, а в тях няма данни за наличие на вътрешен въоръжен конфликт, заради който Стоцки да е заплашен, ако се върне в Русия.
„Видно от събраната информация, не са установени сериозни и потвърдени основания да се счита, че единствено на основание присъствието си на територията на държавата си по произход – Руска федерация, жалбоподателят би бил изправен пред реален риск да стане обект на заплаха. При липса на други противопоставими доказателства, които да оборват фактическите изводи на ответника, не може да се обоснове извод за основателност на молбата за предоставяне на статут на руския гражданин и по реда на чл. 9 от ЗУБ“, се казва в решението, което не подлежи на обжалване.
