Германия оглавява класацията, като най-свободната страна в Европа по отношение на ограниченията върху алкохола, вредните храни и напитки, и тютюневите изделия. Чехия и Италия допълват челната тройка на страните, които в най-малка степен ограничават начина на живот на своите граждани. България също попада сред страните с по-либерален подход, макар по отношение на тютюневите изделия да се прилагат строги ограничения, съобщиха от Института за пазарна икономика - партньор на изданието: Индекс на държавата "бавачка" (Nanny State Index).
От 2016 година насам Институтът за икономически изследвания в Лондон и сдружението от тинк-танкове Epicenter (European Policy Information Center) изготвя и публикува т.нар. Индекс на държавата "бавачка", който измерва доколко страните в Европа ограничават избора на потребителите чрез регулации върху алкохола, вредните храни и напитки, тютюнопушенето и употребата на електронни цигари. Индексът заема стойности от 0 до 100, като колкото по-висок е резултатът на дадена държава, толкова по-затегнати са ограниченията в нея. Той има три категории с равна тежест при формирането му – алкохол, храни и напитки, и никотин. Добавянето на различни ограничения в дадена категория увеличава резултата на съответната държава, като примери са специални акцизи, ограничения в рекламата, забрана за употреба на определени места, забрана за открито излагане в магазини, по-високи минимални допустими възрасти за употреба, специални опаковки и други.
Тези политики имат редица негативи като по-високи разходи за потребителите, ограничен избор, потисната конкуренция и иновации, излишно натоварване и разрастване на административния апарат и по-висока нелегална търговия. Въпреки изброените негативи, подобен тип политики се налагат в преследване на здравни и бюджетни цели. Индексът за 2023 г. нагледно показва, че макар тенденцията в Европа да е за затягане на контрола и разрастване на този тип политики, тяхната ефективност често е ниска, а ясна връзка между ограниченията и забраните и по-дългата продължителност на живота няма.
Данните за нивата на индекса през 2023 г. показват тенденция на затягане на ограниченията с много редки и изолирани примери за облекчена консумация в някои страни (като Норвегия, която отмени наскоро данъка върху храни и напитки с високо съдържание на захар). Например броят на държавите с акцизи върху напитките със захар се е удвоил (от 5 на 10) между 2017 и 2023 г. Наблюдава се удвояване (от 8 на 15) на страните, допълнително облагащи течността за електронни цигари. В Турция и Норвегия никотиновите електронни цигари са изцяло забранени. В редица страни в последните години са се появили нови ограничения върху консумацията на алкохол – например в Ирландия, Шотландия и Уелс са въведени минимални цени, а в Литва минималната възраст за консумация бе вдигната на 20 години през 2022 г.
Резултатите
Страната с най-строги ограничения в тази област безспорно е Турция, с много строги политики спрямо алкохола, никотиновите изделия и някои вредни напитки. Стойността на индекса в Турция е 54,2, следвана от Норвегия (43,3) и Литва (43,3). Най-малко са ограниченията в Германия (стойност на индекса 10), Чехия (13,1) и Италия (14,4).
Къде е България
България се нарежда по-скоро към по-либералните държави, като стойността на индекса у нас е 16,8. Регулациите в България са сравнително леки по отношение на алкохола (ниски акцизи, сравнително леки ограничения при рекламирането), както и вредните храни и напитки (за разлика от много страни у нас няма акциз върху стоките с голямо количество захар). България все още е сравнително либерална и към електронните цигари, макар през 2023 г. да влезе в сила нов акциз върху електронните цигари, съдържащи никотин. Най-строги са ограниченията при тютюнопушенето, където сме далеч по-напред в класацията – забраната за пушене на публични места е сред най-строгите в Европа, акцизите върху цигарите са вторите най-високи спрямо доходите, а ограниченията при рекламирането също са силно затегнати.
Основният извод от новото издание на индекса е, че вместо да регулират на микро ниво поведението на своите граждани, политиците и бюрократите следва да положат усилия за постигане на икономически растеж и просперитет, което в крайна сметка подобрява качеството на живот и постига не само икономически, но и здравни цели през обществото.
За индекса
Индексът се представя на всеки две години и се изготвя от Института за икономически изследвания в Лондон в сътрудничество с местни партньори от европейските страни. Индексът се състои от три категории, които имат еднакво тегло от 33,3 на сто – алкохол, никотин и храни, като всяка категория има различни критерии. Никотиновата категория е разделена поравно между тютюневите изделия и електронните цигари. Индексът анализира само политики, които имат негативен ефект върху потребителите, като различните политики имат различна тежест според значението им за потреблението, предаде БТА.
