- Убиецът му бил нишанджия - тогавашен "снайперист", стрелял с преправена пушка "Спрингфийлд" с медни патрони
- Следял революционера цял ден преди да натисне спусъка, уцелил го въпреки 50-метровата денивелация
Вече има нови следи къде може да са заровени главата и тленните останки на Христо Ботев. Документалистът Николай Иванов разказа пред “24 часа-168 истории”, че са натрупани достатъчно данни, че те са на две различни места - църква и манастир.
Каква е историята? На 24 януари 1944 г. американски самолети бомбардират Враца и част от сградата на читалището с архива е разрушена. Смята се, че именно там са били протоколите от разпитите на
свидетелите
на смъртта
на Ботев, както и някои други безценни документи.
През 1934-1940 г. комисия на читалището, начело с Димитър Бучински, започва да събира наново свидетелства и спомени. Според Иванов той се опитва да ги издаде в книга, но обезсърчен, се отказва и публикува статия през 1960 г., посветена на търсенето на черепа на героя. Според нея, на 2 юни е убит само Ботев, турците претърсват местността и се връщат с набодена на кол глава. На другия ден са убити още четници и потерите отнасят главите им, както и тези на няколко овчари.
Бучински отбелязва, че те са разнасяни из Враца под съпровод на музика, като шефът на османския
“разузнавателен отряд”
Мустафето сочел с пръст главата на млад мъж с високо чело, с брада, обръсната точно както при Ботев и казвал: “Това е на бимбашията на комитите - убихме го горе на Балкана”.
Николай Иванов разкрива и показанията на Вачо Пиронков, според когото осем турци носят осем забучени глави, една от които Мустафето заявил, че е на войводата. Писателят намира и разпита на врачанския революционер Димитър Бошнаков, според когото главата на Ботев действително е била във Враца - за съжаление документът е повреден и не може да се разбере нищо повече.
Освен това Димитър Бучински цитира поп Лука Шошев и баба Мика Иванова, които му казали, че след като главите престояли няколко дни на площада, турците ги изхвърлили в река Лева - в края на тогавашна Враца. Иванова споделила още, че
майка ги взела
оттам и ги закопала в двора на Кипорийската църква. След Освобождението я съборили и започнали да правят до нея нова - “Свети 12 апостоли”. Един от изкопите минал през тайния гроб и така били извадени седем черепа, които били погребани пред южната врата на новата църква. Според Бучински те трябва да бъдат изкопани и да се направи изследване дали сред тях не е и черепът на войводата. Пред вестника Николай Иванов посочи, че се надява в река Лева да не е изгубена безвъзвратно точно главата на Ботев, тъй като очевидецът Вачо Пиронков твърди, че по време на шествието е видял 8 набучени глави, а майката на Мика Иванова - баба Съба, споделя, че от водата са извадени и погребани седем. Тоест една липсва. Но разбира се, не може да се изключи и вариантът, че Вачо или баба Съба бъркат при преброяването.
Но каквато и да е истината, какво пречи да се провери под циментовата плоча до южния вход на храма?
Документалистът обаче не спира дотук. Заедно с инж. Валери Младенов те тръгват по следите и на тленните останки на поета, грижливо събрани от дядо Вълко Очиндолски. След като анализират маршрута и фактите, споделени от свидетеля Петър Мазнев, те стигат до извода, че той е отнесъл опасния товар с магарето си до манастира “Света Троица”, който по това време вече е в безлюдна местност - полуразрушен.
Кошарата на Вълко Очиндолски била на километър и половина от лобното място,
където е убит Ботев
Според инж. Младенов, след като издирвал останките му около 45 минути, Вълчо грижливо ги събрал, завързал ги на самара и вероятно е напоил магарето край Крушевския извор. Оттам нататък до разрушената света обител той е имал три възможни маршрута. Първият, покрай реката на Манастирски дол, според Младенов е кратък, но прекалено труден за 60-годишен човек с магаре, носещо 20-ина килограма товар.
“Според Младенов толкова би трябвало да са тежали тленните останки на войводата, след като орли и животни са ги оглозгвали в продължение на 4 дни и предвид факта, че главата е била отнесена от турците”, обяснява Иванов.
Вторият потенциален маршрут дни преди това бил използван от четниците, но и от други овчари и вероятно Вълко е искал да избегне каквито и да са срещи. “Вълко е бил изключително предпазлив, защото това е било много опасен товар, той мирише”, разказва Иванов.
По това време турските потери вече използвали кучета и човекът със сигурност се е притеснявал, че може да привлече вниманието им. Затова било важно пътят му да е безлюден. Третият вариант бил успореден на Манастирския дол към местността Кръстиля. Той не се използвал, защото по пътя имало големи камъни, бил обрасъл с растителност, с много дървета и храсти. Затова инж. Младенов смята, че Вълко е избрал точно този вариант като най-безопасен.
Предвид скалистата почва около изоставения манастир той допуска, че възрастният човек е успял да изкопае
плитък гроб
След това, според свидетеля Петър Мазнев, дядо Вълко Очиндолски се върнал към 20 ч. в кошарата си и споделил къде е закопал тленните останки на Ботев.
Години по-късно, когато е на смъртно легло, той разкрива тайната си на трима души, разказва Иванов.
Заедно с гроба, нестихващ интерес предизвиква и темата как точно е бил убит Ботев. В интернет има десетки статии, че е бил застрелян от съратниците си, но според учените това е много далеч от истината.
Историкът от Врачанския музей Нели Иванова отдавна прави изследвания къде точно е лобното място на Христо Ботев и сподели пред “24 часа-168 истории”, че не е изключено то да е около Крушовишкия извор - в подножието на връх Камарата. Според нея след боевете четниците вероятно са слезли там, за да утолят жаждата си.
“След битката Ботев е спрял там, за да обсъдят как да продължат, и според свидетелствата на Никола Обретенов, на Апостолов -
войводата
се е изправил,
огледал се е да види къде са останалите от четата - казва Стоянова. - Тогава местността е била гола, незалесена, имало е голяма видимост.”
Според нея вече има нови изследвания, подкрепени с документи, че убиецът е бил черкезин. Причината за това допускане е, че мюсюлманската редовна армия е имала правила - след боевете да се изтегли в селата, за да може бойците да се нахранят и да починат. Тези указания обаче не важат за наемната войска - черкезите и башибозука, които са се интересували предимно от плячкосване.
“Черкезите са били разселени от Прикавказието в Северна България, където е имало обезлюдени територии”, разказва Стоянова.
Според нея изстрелът е дошъл от северозападна посока на Камарата. Почти сигурно е, че става дума за нишанджия,
обучен да стреля на
далечни разстояния,
казва тя. Документалистът Николай Иванов също смята, че убиецът на Ботев е стрелец с точен мерник, позовавайки се на свидетелства, свързани с османския шеф на разузнавателното управление Джамбаз Мустафе, който бил начело на 39 пешаци и 5 конници.
“Мустафе получава заповед да качи войските горе и затова по-късно той свидетелства за убийството на Ботев: "Не го убих аз, а моят подчинен". По време на сражението те са били на западния фронт. Стрелецът цял ден е наблюдавал боя. Той е познавал Ботев. Направихме експертиза със специалистиоръжейници. Според тях той се е спуснал по улея, мястото е било голо - пасли са само овце. Стрелецът е имал пряка видимост. Уцелва го от 270-280 крачки.”
Според Нели Стоянова предвид свидетелствата, свързани с разнасянето на главата на революционера и че по нея не е имало огнестрелна рана, много е вероятно смъртоносният куршум да е бил в областта на гърдите.
След проведените експертизи с оръжейници за мястото, на което се е крил нишанджията, Николай Иванов казва, че той е
стрелял от високо
- при денивелация от около 50-ина метра.
Според документалиста пушката му е изяснена след консултации с оръжейници - става дума за американска “Спрингфийлд” - те били преправяни, за да са със скъсени цеви и с тях са използвани медни патрони.
“Имало е голяма доставка за турската армия, след като британски и американски пушки са били бракувани - обясни той. - Те са били преработвани в турски фабрики.”
След този “тунинг” оръжията
могли да уцелят мишени
дори на 800 м
“Заради набезите на руската армия складовете са отворени и на черкезите също са раздадени от тези пушки и боеприпаси”, уточни още Иванов.
ИНТЕРВЮ
Племенникът на Христо Ботев - Боян:
Готови сме да съдействаме за ДНК анализ
- Г-н Ботев, подкрепяте ли евентуални разкопки, за да се разкрие къде е главата на Ботев и тленните му останки?
- Разбира се. Не може да се изключи вариантът, че костите са в предполагаемия гроб до манастира "Света Троица". Всеки патриот би искал да разбере дали са там, ако спомените на овчарите след Освобождението са точни.
търсеха костите
на Ричард Трети и бяха намерени, както във Франция се търсят тленните останки на Мария Магдалена... същото е и с тези на Ботев. Това е нещо свято за държавата и съм убеден, че трябва да се положат всички усилия, за да се разкрият. Иначе, когато казваме, че няма гроб за Христо Ботев, звучи...
- Нелепо. Същото е и с Левски.
- Да.
- Вие като историк смятате ли, че убиецът му е бил черкезин?
- Да, а лобното място е Йолковица под връх Камарата.
- Ако евентуално се открият останки край “Света Троица” ще има ли възможност да се направи ДНК анализ на вашето семейство, за да се сравни с този на намерените кости?
- Да, в семейния ни гроб в Централни гробища са погребани майка им и моят прадядо Кирил -
стига да се получи
разрешение
да се разкопае, ще се направи това сравнение.
- А ако няма годна ДНК в семейния гроб, вие готов ли сте да се подложите на анализ, за да се разбере дали са открити тленните останки на Ботев?
- Да, готов съм, това е в интерес на историята и на чувството ни за патриотизъм. Силно се надявам да бъде установена истината.
- Има много писания от така наречените “пишман историци”, според които самите четници или един от тях е застрелял Ботев, как се отнасяте към тези твърдения?
- Правилно отбелязвате “пишман историци”. Това са изключително некомпетентни твърдения, някои искат на гърба на герои да трупат дивиденти. Не е коректно. Чисто човешките отношения на великите личности невинаги са били гладки, невинаги са били изпълнени с любов, уважение. Както при всички, понякога е имало и разпри, всеки е имал своята позиция и гледна точка, но това не означава, че трябва да им петним имената, че са се избивали един друг.
- Докато “Радецки” е на пристанището в Оряхово, Ботев получава известие от Филип Тотю, че Априлското въстание е потушено, че включването на четата е безсмислено и че трябва да продължат към Сърбия. Имате ли представа дали Ботев е споделил това указание с останалите четници?
- Не зная дали го е направил. Да, той е знаел, че Априлското въстание е потушено, но неговият тактически и стратегически замисъл е бил
да поведе четата, за да
прикове вниманието
на великите сили към “Българския въпрос”. По този начин четническата акция става известна в световните медии като аферата “Радецки”. Всъщност именно този героизъм е възлов момент в обявяването на Руско-турската война през следващата 1877 г. Това е водещият мотив на Ботев.
- Дъщеричката му се е родила само преди дни, а той знае, че отива на самоубийствена мисия…
- Така е! Това е любовта към Отечеството! Искал е да види България свободна и независима.
- И Вие ли смятате, че Ботев е застрелян с американска пушка “Спрингфийлд”?
- Да, била е преправена, едрокалибрено оръжие, стреляно е от 280 крачки, най-вероятно стрелецът е нишанджия.
- Казват, че те са изучавали обекта често по цял ден преди да стрелят?
- Да, още повече в случая Ботев е бил изправен, носел е шапка с перо, бил е добра мишена за човека, който го е наблюдавал и следял от доста време.
