
Гости, приятели и колеги почетоха паметта й в Чешкия център в София, чрез видео връзка се включиха и президентът 1997-2002 Петър Стоянов и медийният експерт доц Георги Лозанов
Награда на името на емблематичната журналистка Нери Терзиева бе учредена в София. На събитие в Чешкия културен център в столицата гости, приятели и колеги на Нери се събраха, за да отдадат почит на телевизионерката, която почина преди година на 2 юни.
Призът е предназначен за млади телевизионни журналисти, а идеята е на Асоциацията на европейските журналисти в България.
Събитието бе открито от куратора Георги Папакочев, който представи фотоизложбата "С Нери през годините" със снимки от личния архив на журналистката, запечатали уникални моменти от живота й.
С видеообръщение от Хонконг се включи и президентът 1997-2001 г. Петър Стоянов,. Именно Нери Терзиева бе негов прессекретар докато заемаше позицията на държавен глава.
Най-важно, което днес ще си споделим, е, че Нери ни липсва. Липсва ни нейната ненатрапчивост, готовност да изслуша всеки, да поеме чужди болки и чужди радости. В моята памет ще остане човек, на когото ти се иска най-напред да се обадиш, за да споделиш нещо, ако дотогава тя самата не се беше обадила, сподели Петър Стоянов. Според него Нери Терзиева ще бъде запомнена с нейната човечност, хуманност, с разбирането на другия, на различния. При журналистите това е най-важният фундамент, без който не можем, обобщи Стоянов.
След това думата взе водещият на "Панорама" по БНТ Бойко Василев, който открои три важни елемента в живота на Нери Терзиева. Единият от тях е екранният й образ.
"В журналистиката преди 1989 г. големите звезди бяха международници. През 90-те тя създаде екранен образ, в който имаше емоция и съзнанието, че телевизията е студена медия. Тя не може да съпреживее тази емоция наяве. Нери Терзиева разбираше силата на образа и знаеше, че ние трябва да охладим този образ да го рационализираме и да вкараме новините. Да подложим на съмнение, дори това, което виждаме с очите. Това, което Нери правеше, е задаване на въпроси, вкарване на съмнение, и преди всичко драматургия в новините", каза още Бойко Василев. Второто нещо, на което обърна внимание, е способността на Нери да създава телевизионни биографии.
Това беше най-големият й талант. Много е трудно човек, който владее такава дарба, да я вложи в други хора. Тя вложи огромните си таланти в това да помогне за телевизионните биографии на много хора. Много хора дължат кариера си на нейното внимание и напътствие, обясни водещият на "Панорама". Като трета особеност Бойко Василев посочи способността на Нери Терзиева да прави нещата с добро.
"Как го правеше Нери? Тя го правеше по най-неочаквания начин в България - с добро. Много рядко става само с добро", каза още той. И допълни, че имаше дар да намери най-добрата дума за всеки човек. "Мисля, че в това тя постигна голям успех. Когато преди година всички си спомняха за Нери, всеки извади зрънца добро, насочени към него. И се получи градина", общи Бойко Василев.
След това думата взе журналистът Петко Георгиев. Той обърна внимание на твърдението, че телевизията е студена медия.
"Едно студено предаване на Нери не съм гледал. Тя съпреживяваше емоциите с хората. Стил на съпреживяване, който е в основата на магията, която правеше. Нери беше водеща, главен редактор, продуцент и какво ли не на "По света и у нас", каза Георгиев.
Чрез видеовръзка се включи и медийният експерт доц Георги Лозанов. По думите му всеки, който е имал привилегията живота му да се пресече с този на Нери, поддържа образа й в личната си памет.
"Но ние трябва да говорим за колективната памет. Даже в националната памет. Това е свързано с професионалната дейност на Нери.
Според Лозанов образът на Нери Терзиева може да се разкажи по много начини. Но обърна внимание на това, което по думите му тя е въвела в журналистиката.
На първо място, освобождаването на фактите от интерпретациите, каза Лозанов. След това открои проблемът с паметта в журналистиката.
Нери имаше голям бунт срещу безпаметната журналистиката - усещането, че всичко се случва от самосебе си, а не верига от обстоятелства. Това е вид мълчалива цензура - лишаването на фактите от контекста. В началото на новата ни журналистика тя се свързваше с тези две битки - за фактите и контекста. Тя побеждаваше всеки път. Победата все състоеше в убедителността й и влиянието върху аудиторията и журналистиката. Тя е учител по журналистика без катедра, обобщи доц. Лозанов. Впоследствие бе излъчен и откъс от филма "Нери - Фрагменти" от режисьора Евгени Тодоров.