Върховния касационен съд (ВКС) отново върна за разглеждане делото срещу бившия депутат Веселин Марешки. Заедно с него е подсъдима и Красимира Колева. Според върховните магистрати процесът срещу тях трябва да се гледа от друг състав на Варненския апелативен съд.
Делото във ВКС беше образувано по жалби от Веселин Марешки и Красимира Колева.
На първа инстанция те бяха оправдани затова, че от 9 октомври 2014 до 16 ноември 2014 г. във Варна с цел да принудят Асен Миланов да поеме имуществено задължение – да им заплаща ежемесечно сума в размер на 10 000 лева, го заплашили с увреждане на имущество - разрушаване на стопанисваното от него заведение, и с друго противозаконно действие с тежки последици за него – създаване на пречки и преустановяване на търговската дейност на заведението. Също така деянието било придружено с унищожаване и повреждане на имущество, извършено е от две лица, и били причинени значителни вреди в размер на 14 838,37 лева, поради което са изцяло оправдани.
На втора инстанция на 14 септември 2020 на Апелативен съд – Варна даде на Веселин Марешки наказание от 4 години „лишаване от свобода“ и глоба в размер на 8000 лв., а на Красимира Колева – „лишаване от свобода“ за 3 години и 6 месеца и „глоба“ в размер на 6000 лв.
През 2021 г. ВКС за първи път върна делото на Апелативния съд във Варна.
Варненските магистрати отново ги осъдиха. Марешки на 4 години затвор и „глоба“ в размер на 8000 лв., а Красимира Колева на 3 години и 6 месеца лишаване от свобода и 6000 лв. глоба. Двамата обжалваха и така делото стигна до ВКС.
Според върховните съдии въззивният съд е допуснал нарушение, защото не е изпълнил задълженията си за обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото.
Не е анализирал всички доказателства, а извършеният от него анализ е фрагментарен и частично неточен, като не са били обсъдени и наличните противоречия между отделните доказателства.
От съществено значение за обективната страна на престъплението било установяването на заплаха, отправена от страна на Марешки към изнудвания, която в конкретния случай съобразно диспозитива на обвинителния акт се е изразила с увреждане на имущество и с друго противозаконно действие.
Тричленният състав на ВКС е категоричен, че няма информация за отправени от подсъдимия Веселин Марешки заплахи с изключение на един свидетел, в разпита, на който, проведен на досъдебното производство, са налице доказателствени факти за наличието на заплаха, но тези показания са били неправилно приобщени от първостепенния съд.
Освен това апелитивният съд не е взел предвид надлежно приобщените показания на друг свидетел, в които е налице информация за отправени конкретни заплахи от страна на Веселин Марешки към Асен Миланов на обсъжданата дата.
Като последица от необсъждането на част от свидетелските показания, въззивният съд не е констатирал наличието на противоречиви данни между заявеното от тях и това от Асен Миланов досежно обекта, за който Веселин М. е поискал наем, както и относно размера му.
Върховните съдии не споделят приетото от въззивната инстанция, че за достоверността на показанията на Асен Миланов. следва да се съди от депозираната от него жалба в полицията,
Приемането на жалбата за доказателствено средство би изключило необходимостта от разпит на подателя й в качеството на свидетел в рамките на досъдебното производство, тъй като тя би била достатъчна за приемане на достоверност на съдържащите се в нея фактически твърдения, което е абсолютно недопустимо.
Според тричленния състав на ВКС поради необсъждане на цялостния доказателствен материал в неговата логическа връзка и съвкупност, за някои от приетите от въззивния съд факти е невъзможно да се проследи тяхната доказателствена обоснованост.
Не е изпълнено от страна на Варненския апелативен съд задължението му, като последен съд по фактите, да отрази в мотивите на съдебния си акт доказателствената обезпеченост на всички свои фактически констатации, за да може касационната инстанция да проследи и се произнесе по правилността на процеса на формиране на вътрешното му убеждение.
Налице са и фактически изводи на съда, изведени в противоречие с доказателствата по делото. Касационният състав констатира редица противоречия и неясноти, допуснати от апелативния съд в мотивите към новата присъда, които също се явяват пречка.
Върховните съдии приемат също, че въззивният съд не е отговорил на редица възражения, направени от защитата, а относно коментара на някои от възраженията на защитата на подсъдимия констатират, че част от доводите на въззивния съд не почиват на правилното разбиране на закона.
