Едно от предположенията за атентата, отнел живота на шестима души на летище Бургас, е, че взривът избухнал по-рано по грешка. Журналистът Елена Йончева, която работи с екип на Си Ен Ен на летището в Бургас, коментира пред бТВ, че обикновено подобни атентати целят максимален брой жертви.
Очевидна липса на план за действие и реакция след атентата на летище Бургас. Така експертът по международна сигурност Илия Антонов обобщи пред предаването „Тази събота" реакцита след атаката, отнела живота на шестима души в морския град.
Според него цялото държавно ръководство не е трябвало да отива на мястото на атаката, защото така изразявайки добрите си намерения, те пречат на конкретните отговорни фактори и разследващи, които би трябвало да движат всички процеси ставащи в такъв труден момент.
Безразборните и неконтролирани изказвания на журналисти, политици и експерти също са грешка. Според експерта, те пречат на разследването. Използването на атентата за политически атаки пък увеличава чувството за несигурност и страх, смята Антонов.
Изявленията трябва да бъдат контролирани с изграждане на кризисен щаб, за който нямам усещането, че е съществувал и действал ефективно от възникването на атентата, каза експертът. По думите му това показва липса на план след атаката и загиването на толкова много хора.
Експертът по авиационна сигурност Александър Янков се съгласи с Антонов.
Няма такъв сценарии, при който министър-председател и министър да обсъждат ситуацията в момент, в който тя се развива. Това се извършва от представител на кризисния щаб, който е специалист в предлагането на подобна информация, каза Янков. Останалото, според него е грешка и вреди на работата. И показва неспособност.
Експертът каза, че трябва да сме готови дори и за още удари. Защото това показвала статистиката.
Едно от предположенията за атентата, отнел живота на шестима души на летище Бургас, е, че взривът избухнал по-рано по грешка, разказа пред журналистът Елена Йончева. Тя коментира, че обикновено подобни атентати целят максимален брой жертви. Йончева работи заедно с екип на Си Ен Ен на летището в морския град.
По повод версията, че атентатора не е искал да се самовзриви, а само да остави сака, Йончева каза има предположение, че раницата е била взривена по грешка, по-рано от предвиденото.
Ако раницата беше избухнала, след като автобусът беше тръгнал, жертвите, щяха да са много повече, каза журналистът.
Според Елена Йончева, профилът на атентатора не говори той да е от Хизбулла или Ал Кайда. Той не е бил екзалтиран преди атаката.
Тя разказа, че самата бомба също може да даде информация за предполагаемия атентатор. ФБР има уникален център само за взривни вещества. Предполагам сътрудничеството с чужди специалисти би трябвало да даде повече информация за атаката, каза Йончева.
Повечето журналисти вече се интересуват по-скоро от сигурността на летище Бургас - полетите вече не се съобщават на таблото, израелските туристи се съпровождат от служителите по сигурността, всички пътуващи се проверяват.
Йончева обаче посочи, че преди атаката силите за сигурност са насочвали вниманието си към излитащите, а не към пристигащите пътници, освен това достъпът до летището и до паркинга отпред е бил напълно свободен. Всеки е можел да паркира колата си до автобусите, които извозват пътници от летището.
Какво се е променило в политическата обстановка или в опасността от тероризъм от 1995 до 2012 година, попита експертът по авиационна сигурност Александър Янков. Той обясни, че в средата на 90-те години върху сградата на терминала на летище София е имало дори снайперисти. Янков видя зад атентата икономически интереси.
Мерките за охрана на израелските туристи са засилени в цял свят. Всички те са обект на едно решение , но според Янков на летище Бургас не е имало такова решение, което е грешка.
Янков не се съгласи с Йончева, че мерките за сигурност у нас са по-слаби. Според него въпросът е в оценката на риска и в нейното дозиране.
Експертът каза, че има практика системите за видеонаблюдение да се използват в техния най-икономичен вариант. Комбинацията от система за видеонаблюдени и за контрол на достъпа би могла да донесе информация за оперативно интересни лица, например.
