226 търсени и събрани семейства от 6 континента.

И поне още толкова в процес на издирване.

Това е кратката рекапитулация, откакто през юли 2002 г. - вече 10 години - "24 часа" започна да издирва изгубени роднини на българи по света и на чужденци в България.
Зад тази привидно скучна статистика може да се прочетат уникалните истории на
повече от 30 деца, които намериха бащите си;
близо 20 братя и сестри, които след години неизвестност научиха един за друг;
повече от 10 майки, които получиха вест от рожбите си;
почти 40 души от цял свят, които се завърнаха в родината на предците си.

Днес тези хора имат своеобразен юбилей. Защото за 10 години рубриката успя да промени живота на мнозина.

Началото беше случайно. През юли 2002 г. "24 часа" попадна на 2 форума в интернет, в които по онова време 331 души от цял свят, в чиито жили тече българска кръв, издирваха живи роднини на предците си в България.

Те разказваха любопитни или тъжни истории как са изгубили връзка помежду си и се надяваха да намерят поне един жив български клон от родословните си дървета.
Повечето живееха в Америка или Европа и отдавна носеха английски, френски или латиноамеркански фамилии. Обикновено знаеха малко - само двете имена и рядко датите и мястото на раждане в България на починалите си български предшественици.
Тогавашният главен редактор на "24 часа" Венелина Гочева предложи да разкажем някои от тези тъжни, понякога дори трагични истории на разделени от времето или идеологията семейства.

И изведнъж те се превърнаха в щастливи истории на дългочакано намиране и още по-дълго чакано събиране.

Преди 10 г. никой в редакцията не предполагаше, че скромното ни начинание ще донесе толкова много сълзи от щастие не само в България, но и отвъд океана.
За броени дни двайсетина българи разпознаха себе си в имената на хората, които се търсят от цял свят, и намериха роднини, които самите те бяха издирвали с Червения кръст или Министерството на външните работи без успех повече от 40, 50 и дори 60 години.

След това в редакцията започнаха да звънят десетки хора от цяла България. Те не само искаха да потвърдят, че са сред издирваните, и че попадането им в списъка не е заради съвпадение на имената, но и да разкажат своите истории на предци, тръгнали на гурбет в първата половина на XX в. или избягали от комунизма - през втората.
И в двата случая емигрантите бяха оставили майки, бащи, братя, сестри, деца и други роднини в България. Техните близки бяха кътали с години пожълтели снимки и стари писма и сега се надяваха тези реликви да помогнат да открием отдавна изгубените им близки по света. Или поне техни деца и внуци.

А когато "чудото" на намирането ставаше, очите им се пълнеха със сълзи и дълго не можеха да повярват.

В редакцията и досега, вече десета година, продължават да пристигат стотици молби за намиране на български роднини. Те идват от цяла България и от цял свят.

Днес, на 10-годишния юбилей на популярната ни рубрика, ще признаем, че имаме работа за поне още едно десетилетие.

Ако сте сред хората, които все още не са открили тези, които търсят, пишете до "24 часа"! Ще опитаме да помогнем и на вас.

Надяваме се, че малка част от щастливите истории, събрани в тези 4 страници, ще ви окуражат.

Истории за Холивуд

"Ама вашите истории са за Холивуд", възкликна австралийският режисьор Ръсел Винс, когато пристигна с рок идола Джон Бътлър по стъпките на прадядо му в Копривщица. "Не съм сигурен, че Холивуд може да съчини толкова пъстри сценарии", отговори му Джон.
Ето малка част от това, което измисли животът за 10 г.

Мартин Мунуя, Кения, и майка му Донна, Холандия:

Плащахме на частни детективи, за да се открием

"Дадох $ 800 на частен детектив във Варна, за да намери майка ми, когато на 32 г. разбрах, че съм осиновен. Не направиха нищо. Когато я открихте, не можех да повярвам на ушите си. Това е най-добрата новина, която съм получавал в последните 2 г. Ще я прегърна и ще й кажа: "Мамо, най-после те намерих", сподели през 2002 г. кенийският филмов продуцент Мартин Мунуя, роден в Пловдив през 1967 г.
Майка му Донна открихме в Холандия. "Не мога да повярвам, че чудото стана. 30 г. давах подкупи, наех частен детектив, за да го намеря, само вие успяхте", каза жената.
Оттогава двамата се виждаха много пъти. След 14 дни отново ще се съберат в България. Срещата им ще споделят дъщерята на Мартин от брака му с българска емигрантка в Аржентина, с която се запознал в Италия. "Когато я срещнал, още не знаел, че рождената му майка също е българка", диви се на пръста на съдбата Донна.

Сузана Атанасова, Калифорния:

Братът и сестрата на татко го мислели за умрял

Баща ми Димитър избягал от България в САЩ с откраднат самолет през 50-те г. Страхуваше се да говори за това и да се върне родината си, защото имал смъртна присъда. Въпреки това реших да кръстя една от дъщерите си на непознатата ми българска баба Матена и да търся братята и сестрите му в България. Когато ги намерихте, бях шокирана, че те са го мислели за умрял. Благодарение на вас през 2005 г. той се върна след 50 г. в родината си и те дойдоха в САЩ.
Нетърпелива съм и аз час по-скоро да отида в родината на баба Матена, да облека български дрехи и да започна да обработвам фамилната земя! Най-после знам коя съм, откъде идвам, на какво принадлежа. Най-после разбрах защо животът ми тук, в САЩ, не отговаря на вътрешната потребност, която изпитвам. Защото живея на погрешното място. Аз принадлежа на земята на моята баба и на моя баща. Аз принадлежа на България!

Йорданка Димова, София:

Занесох на брат си дискове на Лили Иванова

"24 години мечтаех да открия брат си, а вие успяхте само за 5 месеца. Когато му гостувах във Флорида след 38 г., му занесох дискове на Лили Иванова, Емил Димитров и Николина Чакърдъкова", каза на 1 февруари 2005 г. Йорданка Димова от София.
Рубриката събра и други братя и сестри. Сред тях петте деца от трите брака на покойния Димитър Христов от София, които са пръснати в България, Холандия и Израел. Четири от тях се познаваха, но след смъртта на баща им през 2003 г. намериха 40-годишния си брат Аркадий, чиито първоначални следи водеха към Санкт Петербург.

"Открили сте сестри на баща ми в България? Страхотно! Ентусиазъм обзе цялото семейство, особено като разбрахме, че знаят за татко и искат да се срещнат с него", каза през май 2008 г. 33-годишната Житка Купова от чешкото градче Храдец Кралове.
"Имам брат в Южна Африка? Не, не съм знаела за това. Мислила съм понякога, че е възможно, защото баща ми Вельо пътувал в Европа като млад, но никога не ми е казвал нищо. Мисля, че за това не e чувал и никой в рода." Това бяха първите думи на 59-годишната Стефка Гергинова, която открихме в Атина след издирване, което почна в родното село на баща й - Славщица.

37-годишната Силвия Славова от Варна откри не само баща си Освалдо Пабло Пеня в Куба, но и непознатата си кубинска сестра Ядира, която също опитвала да я намери чрез Червения кръст.

30-годишната Венелина Йорданова от варненското с. Цонево успя да осъществи мечтата си и след 10-годишно търсене да намери в САЩ изгубения си брат Иван, когото не бе виждала 23 г., след като родителите й я оставили за осиновяване.
70-годишният български емигрант Христо Грозев от Ню Джърси, видя за първи път 46-годишния си син Джон Питър Грозеф от град Бремен. Той не само му устрои топло посрещане, но го запозна с братята му Кристофър и Даниел и съпругата си Дона.
35-годишната Славяна Кьоне от малкото германско градче Рекен, недалеч от границата с Дания, намери брат и сестра в България, след като почна да търси рождената си майка. Жената бе починала, но открихме сина й във Варна и дъщеря й в Русе. "Трябва ме време да дойда на себе си и да осъзная, че вече имам семейство в България. Благодаря на Бога за тази новина и, че намерихме "24 часа" да ни помогне." Това бяха първите думи на германката, в чиито жили тече българска кръв.
Осиновеното българче Билел от Илинойс намери 8 братя в България, след като осиновителката Кристин почна да търси рождената й майка Росинка, която открихме на жп гарата в Хасково.

Намерените от първо лице

Джорд Белоф, Флорида: 100 процента съм българин!

Снежа Гилев, Индиана: 3 дни бягахме от България - тръгнахме заради комунизма.

Марияна Пумпалова, София: Баба умря, без да види брат си, затова почнах да търся внуците му в Уисконсин

Сузана Ангелоф, Кентъки: Мъжът ми Майкъл - Мишо, издъхна, преди да се върне в България, но го погребахме с торбичка българска пръст. Когато дойдох в родината му, чувствах, че ме гледа от горе и се радва - това бе последното му желание.

Грациела Петкоф, Посадас, Аржентина: Дядо ми Николас Петкоф основал град и парк в Аржентина. На него е кръстена библиотеката в Капиови.

Майкъл Димитрофф, Ню Джърси: Знаех, че татко е българин и надавам ухо, като споменат България по новините.

Юрий и Сергей Пахотини, Тюмен: Семейаството ни е разделено заради сталинските репресии. НКВД принудил мама да се откаже от българския паспорт. Тя 80 г. крила, че е дъщеря на софийски хирург.

Питър Коган, Израел: С Ангел Лазаров бяхме бойни другари при чешките събития през 1968 г. Лежахме заедно в болница в Одеса. Цял живот не срещнах човек като него. Не бях го чувал 33 г.

Питър Манчев, Оклахома: "Тръгнахме, когато комунистите ни взеха фотото. Веднъж щяха да ме изключат от училище, защото казах, че руснаците няма да стъпят първи на Луната. Когато заминахме, почти нямаше автомобили. Сега движението е ужасно. Напомни ми движението в Рияд в началото на 80-те г. Шофьорите карат като луди и непрекъснато излагат на риск пешеходците. Никой не спазва правилата. Ако американците карат като българите, ще ги тикнат зад решетките. Когато напуснах България, тя бе по-чиста и подредена. Сега никой не го интересува как изглежда. Въпреки това България е твърде красива и богата на история и природа, за да има толкова отчаян народ. Усмихвайте се по-често!"

Синди Уолер, Мисури: Пазя народната носия, с която свекърва ми славела България на съборите в САЩ.

Рейчъл Елси, Сан Хозе: Българският ми дядо Ване бил най-добрият каменоделец в щата Монтана. За него пишело в местната енциклопедия.

Едуард Димитроф, Чапъл Хилс, Тексас:

Вдъхновихте ме
да напиша книга
за живота си

50 г. след като напуснах България, все още чета български. Помня лова в Стратеш и риболова в Осъм, но не вярвах, че ще ме потърси сестра ми Ели от Бургас, която не бях виждал никога. След като ме открихте, през 2005 г. се върнах в родината на баща ни, запознах се със сестра си и семейството й и написах книга за младежките си години в България, която ще оставя на сина, дъщерята и внуците си в Тексас.

Даян Галихан, Охайо:

Баба правеше българска баница

Джон Колчагов, Небраска:

Събрах 335 имена от българския род

Имам сайт, посветен на българския род Колчагови. В него са публикувани повече от 100 снимки и 335 имена с издънки на рода, пръснати в САЩ и България. Първият Колчагов, когото открих, е Тодор, роден през 1795 г. Последният вписан е роден в наши дни.

Хуан Велизароф, Флорида:

Татко кръстил перуанската си копмания "Варна"

Баща ми Янко кръстил перуанската си компания "Варна".
Да намери българските си роднини, бе предсмъртното му желание.
Почина преди 5 г. и не можа да осъществи мечтата си, но съм сигурен, че сега се усмихва от рая и че най-после е успял да се събере с родителите си, които не бе виждал след заминаването.

А някои получиха наследства

Полякиня взе $26 000
от български баща
"От 2000 г. канадски публичен прокурор държи парите на един българин, когото мога да нарека свой приятел - Дамян Груев. Няма да се примиря, докато не намеря близките му в България. Този човек ми даде много, той преобърна живота ми и аз съм длъжна да издиря роднините му в името на неговата памет", писа до "24 часа" 35-годишната канадка Кони Сантос. Тя разказа, че българският емигрант бил женен за полякиня, от която имал дъщеря Антонина. След като двамата се развели, жена му и детето се върнали в Полша. Тъкмо там "24 часа" откри дъщерята - 41-годишната Антонина Лидке. През октомври 2005 г. от наследствения регистър в Квебек я потърсиха с новината, че ще наследи $ 26 316 от българския си баща Дамян.

200 000 лева от чичо
в Швейцария
Неотдавна трима варненци получиха 200 000 лева от покойния си чичо Вълчо Вълчев в Швейцария. Това стана благодарение на 11-месечно разследване на "24 часа". През лятото на 2011 г. службата по наследствата в Базел съобщи, че кани наследници на Вълчо Вълчев, роден в Тополовград, живял в Базел, починал през септември 2010 г., да се явят в службата за наследствата в швейцарския град. Със себе си трябваше да носят удостоверения за произход, за семейно положение, за наследници, както и други документи, които доказват, че починалият в Базел българин им е чичо. Във Варна открихме сина и дъщерята на починал брат на емигранта и сина на покойната му сестра.

Апартамент
за син в Русия
През 2005 г. Евламбия Николова от свищовското с. Хаджидимитрово започна да издирва племенника си Сергей в Русия, за да му съобщи за смъртта на баща му и за наследството, което му е оставил. "Много съм виновен пред татко, че не съм му писал и не съм се интересувал от живота и състоянието му. Искам прошка - много ми е липсвал през цялото време", изповядва Сергей, когото открихме в град Пемза на 16 август 2005 г. след 29 г. мълчание.

Златно кръстче намери собственичката си

Златно кръстче на около 3 века намери след 86 г. жената, на която принадлежи. Това стана, след като на 3 юли 2003 г. открихме варненските племенници на 88-годишната българка от Тюмен Олимпиада Докова. Един от синовете на брат й Виктор, когото тя не бе виждала никога, й занесе семейната реликва, пазена близо 300 г.

Американка идва на софийски маратон

Американката Йона Дикоф-Саудърс от Индиана реши да поръча цяла каса българско червено вино за сватбен подарък на свой приятел, след като на 4 дескември 2002 г. откри роднините на баща си Цоко в България. Йона, която е шеф на тамошна маратонска организация, планира да дойде за софийския маратон.

Търсят ги в България, намираме ги в съседство

Американката Синди Уолер от Мисури с изненада узна на 30 ноември 2004 г., че софийски братовчед на мъжа й Дейвид, когото почна да търси в България, от 10 г. живеел на 100 мили от дома им. Подобна бе историята на канадката Стефани Горанчев-Фогит. Тя с изненада научи, че баща й Трифон, когото търсеше от близо 20 г., не е в България, а в съседната провинция Британска Колумбия. Българският емигрант бе не по-малко стъписан. Той призна, че никога не е очаквал и не се е надявал да чуе и види дъщерите си, още по-малко - някой от България да му каже, че го търсят. Българинът мислел, че момичетата са още в Южна Африка, където заминали преди 15 г. с майка си и втория й съпруг. Подобна бе историята и на Габриела Янска от Нова Пака в Чехия. Открихме баща й Тодор на 100 км от мястото, където живее Габи.

На Коледа винаги ставаха чудеса

Едно от чудесата бе за Моника Христова от София успя точно преди Коледа през 2006 г. да открие майка си Анжелика Понграц във Фламерсфелд, Германия. "Намирането на дъщеря ми е най-големият коледен подарък. Искам прошка, че бях принудена да я оставя, 36 г. съм мислила за нея", каза майката. Освен майка си Моника неочаквано откри 2 сестри и брат в Германия и няколко дни по-късно хвана самолета за там. "Това е най-хубавата Коледа, която сме имали", бяха единодушни всички.

Трима италианци търсят баща намират 4-има братя и сестри

С щастлив край завърши една оплетена история, в която, докато търсят 85-годишния си баща, се откриха 3-ма братя и 4 сестри от Италия, Франция, Белгия и България. Потомците на 85-годишния Николай Яламов отначало не подозираха един за друг. Когато 3-те му деца от Италия, започнаха да го търсят в София, намериха двете му български деца, а малко след това и двете му френски дъщери. След като научиха за съществуването на братя и сестри, всички се срещнаха за първи път, за да обсъдят стратегията по издирването на баща си. Скоро след това бяха изумени да научат, че татко им е все още жив и здрав и докато сме го търсили, той изненадващо и тайно е пристигнал за кратко в родината си. След като го намерихме, Николай Яламов, който живее в Канада, и 64-годишният му син Пиетро от Милано се прегърнаха за първи път след 60 г. раздяла.

Андрей пребори рака, чества рожден ден в София

36-годишният Андрей Ярбрух успя да пребори рака и да се нареди сред най-добрите американски колоездачи още преди леля му и баща му от България да почнат да го издирват отвъд океана. Той успя да се завърне през 2006 г. и да прегърне баща си Петър след 31 г. раздяла, а после да отпразнува 36-ия си рожден ден в София.

По парашута го познахме

38-годишният Иван Спасов от Казанлък, емигрирал през 1992 г. в РЮА и до днес щеше да е в неизвестност за родителите си, ако не бе една снимка на парашутист с 1 крак. Тя бе донесена от баща му с десетина други, след като без успех родителите издирвали момчето чрез външно министерство и Червения кръст. "Тук съм с парашутисти от Зимбабве. Човекът до мен е с 1 крак", пишеше на гърба на снимката. В Зимбабве открихме 3 парашутни клуба. Шефът на единия - Роб, веднага ни свърза с него.

И звездни лица намериха близки у нас

звездни лица станаха герои в рубриката на "24 часа".
Още докато сегашната бразилска президентка Дилма Русеф бе министър на енергетиката, за помощ към "24 часа" се обърна българският й брат Любен с молба да я намерим.
На 28 септември 2005 г. свързахме по нейна молба племенницата на Леонид Брежнев Люба с приятелката й от студентските години Аксиния Джурова, с която не са се виждали 40 г.
Внучката на Аспарух Лешников, която живее в Англия, ни писа с молба да открием българското семейство на знаменития й дядо. "Татко почина от мъка, че не можа да види баща си. Двамата не бяха се виждали от 1946 г., а когато през 1979 г. дойде новината, че дядо ми Аспарух е починал, това бе ужасен удар за татко", каза Джесика Лешников на 15 май 2005 г.

Английският син на прочутия музикант бил български гражданин, но се страхувал да се върне да види баща си, за да не му попречат да замине обратно "Не знам как се сетих за Мая Вапцарова. Има моменти в живота на човек, когато се връща в спомените си и иска да открие част от хората, с които съдбата го е срещнала. Режисьорката Мая Вапцарова е такъв човек и съм щастлива, че ми помогнахте да я намеря.

" Това каза бившата унгарска манекенка Евамария Лангер, когато разбира, че сме намерили приятелката й от студентските години Мая Вапцарова. По онова време Евамария била една от най-търсените унгарски модели, а Мая следвала режисура в Будапеща. Двете имали незабравими мигове с Лиз Тейлър, Онасис, Висоцки, Ринго Стар и Марина Влади.

Унгарският режисьор Петер Вайда започна да търси чрез "24 часа" българин, който спасил живота му през 1969 г. "За съжаление съм забравил името му, но се надявам той да успее да се разпознае, като прочете как ме приюти у тях за 2 дни. Даже ме заведе на кино и гледахме германски филм с Лизелоте Пулвер. Когато на другия ден ме изпращаше с влака за Унгария, даде последните си пари да ми купи храна", каза 57-годишният Вайда пред "24 часа".

Австралийският рок идол Джон Бътлър кръсти поредния си албум "Априлско въстание", след като "24 часа" откри, че прадядо му е участвал в бунта, а австралийската SBS засне 52 минути за завръщането на внука при 210-годишния му род в Копривщица (виж долу). "Това е суперизненада, надмина всичките ми очаквания", каза Бътлър пред портите на прадядовия си дом, строен преди повече от 150 г.

Сред намерените от "24 часа" бяха и Бурян и Милен Буббови, които играят във "Войната на таралежите". През 2006 г. почна да ги търси леля им, която не бе ги виждала 22 г. Открихме ги в Германия.

Герой на рубриката изненадващо стана и бившият върховен съдия Иван Григоров. Той се оказа един от потомците на българката Катя, заминала за Америка през 1924 г. Внукът й Марк Джеймс прелетя близо 20 000 км от Нова Зеландия, за да се запознае с братовчедите си.

Неочаквано роднини в Австралия намери и шефката на Националната библиотека проф. Боряна Христова. Първият й братовчед Рене започна да я търси като "малкото момиченце Боранка". "Майка й проф. Розалина Новачкова е сестра на моята майка", писа до "24 часа" Рене.

Наш герой се оказа и емигрантът Борис Петров, който през 1937 г. открил неизвестна река в Хондурас и я кръстил България.

Световни медии снимаха част от историите

Световни медии разказаха някои от най-интересните истории за 10-годишния живот на рубриката.

Седем дни през ноември 2008 г. всеки миг от завръщането на Джон Бътлър в родината на прадядо му Никола Радомиров бе запечатван от 4-членен австралийски екип за втория сезон на култовата поредица Who do you think you are? - "Кой мислиш, че си ти?". Документалната сага на SBS се прави по модела на популярните серии на британската телевизия Би Би Си.

Няколко години преди това, през октомври 2005 г., заедно с един от най-големите австралийски вестници "Ди ейдж" започнахме да издирваме 6-има българи, емигрирали в Австралия по времето на студената война. В разследването се включи австралийската топжурналистка Клеър Милър, която посвети на търсените българи страница в неделното издание на вестника "Сънди ейдж".

През 2006 г. в София пристигна екип на продуцентската къща "Ендемол" с молба да намерим българския баща на германката Татяна Албена Беграр. След като открихме таткото Християн Цаков - музикант на кораб, който плува по река Рине между Базел и Амстердам, колегите направихе филм за щастливата развръзка.

"Видях дъщеря си за последно, когато бе на 4 дни, прегърнах я след 29 г.", каза развълнуваният Християн.

"Искам да разкажа драматичната история на прехода чрез личната история на децата, родени преди него. Търся българчетата, участвали в конкурс за детски рисунки на страните, свързани чрез нефтопровода "Дружба". Искам да покажа как живеят, какво им се е случило в трудните години, с какво се занимават сега", обясни френската режисьорка Анна Щайнбах през 2006 г., когато помоли да издирим трима от порасналите художници.

След като открихме двама от тях в Тръстеник, Анна ги включи в своя филм. Третият бе емигрирал в Испания, което не изненада авторката.

Американка направи онлайн клуб на събраните от "24 часа"

Американката Синди Уолер от Арнолд, Мисури, направи световен интернет клуб на хората, успели да се намерят чрез "24 часа", и го кръсти "Български корени".
За да покани участниците в него, Синди прати писма на 5 континента. "И на вас, както на мен, "24 часа" помогна да намерим роднините си в България. Започвам този форум, за да можем да споделим опита си и да обменяме информация", писа Синди. "Разбрах, че някои вече са посетили България, след като са намерили семействата си. Ще бъде чудесно, ако споделите това преживяване. Нашето семейство мисли скоро да пътува. Знам, че и други обмислят подобна възможност, и всяка информация ще е добре дошла", допълва американката.

Идеята за интернет форума й хрумнала, след като през ноември 2004 г. "24 часа" помогна на съпруга й Дейвид да открие българските роднини на майка му Радка Овчароф. За изумление на Дейвид се оказа, че един от българските му братовчеди от 10 г. живее в същия щат, на около 150 мили от дома му, без и двамата да подозират това.

Дни след като Синди започна форума, участниците влязоха в оживена размяна на информация. Най-голям интерес предизвикаха тарифите за пътуване и престой в България и намирането на преводачи, които да превеждат статии, документи, части от книги от български на английски.

Един от участниците препоръча преводачка от Канада, която иска по 10 долара на дума. "Много е", отсякоха други и веднага пратиха оферти за 10 долара на страница.
Други си разменяха български сайтове и вестници на английски, информация за български стоки и празници, електронни речници и оферти за пътуване до България. Трети поставиха снимките на родовете си в сайта.

Интернет страници за българските си корени посветиха и американецът Джон Колчагоф, канадецът Джеф Йорданов, южноафриканката Мишел Паче.

Наградите

За дейността си по издирването, намирането и събирането на изгубени роднини "24 часа" получи 2 награди през годините - "Черноризец Храбър" за разследване през 2004 г. и "Следовник на народните будители" през 2010 г.