75 години държавно здравеопазване в Англия: най-дългите опашки за прегледи и операции в историята, постоянни стачки на лекари и медицински персонал, яростно възмутени пациенти
През тази седмица се навършават 75 години от въвеждането на системата „Бевъридж“ (по името на нейния автор), с която се установява държавен монопол върху здравната система на Великобритания и централно финансиране чрез държавния бюджет. Рядък парадокс – в сърцето на световната люлка на съвременния индустриален и финансов капитализъм продължава да крета ретроградна система за национално централизирано и държавно монополизирано здравеопазване (NHS). Според мен, NHS е по-голяма и по-тежка дългосрочна грешка на поколения британски политици, и даже на иначе интелигентни избиратели, отколкото Брекзит (Brexit), гласуван преди 7 години. Годишнината дава отличен повод за признаване на истината за България и поглед напред.
Отнемането на правото на частните болници да ползват обществения, принудително събран от цялото население, ресурс е най-грубата форма на погазване на правото на избор и основните права на човека – правото на живот и медицинска помощ.
Събраният, чрез фиска (данъци и такси), финансов ресурс по задължителен законовоприет път от цялото население, съгласно системата „Бевъридж”, се отпуска само за болници и практики на държавната NHS, но не и за лечение на пациенти в частните клиники. По системата „Семашко“ в СССР беше почти същото с тази разлика, че нямаше частни болници и практики, нямаше и частни фондове и застрахователи, а парите се разпределяха „на калпак“ по институции според самоволното решение на партийните функционери. Едната система отдавна катастрофира, другата се влачи на опашката на историята – без перспективи. Нарочно използвам силни думи, за да обърна внимание на българските политици, които често се упражняват в самоволни или вече опровергани популистки предложения за ограничаване на общонародния, принудително събран от цялото население ресурс на НЗОК и неговото насочване само за държавните и общински болници. Пациентът въобще не се интересува от собствеността на лечебното заведение, а от резултата на лечението, щадящите високотехнологични методи, приложени при неговото лечение, отношението, което получава по време на хоспитализацията, репутацията на лекаря и болницата и от условията в нея. Парадоксално за унитарна държава като България, вече дори не се интересува къде се лекуват политиците! Гражданите на родината са силно просветени – рядко ходят на избори и вярват на собствения си семеен опит. Знаят добре: и в държавните, и в общинските, и в частните болници има ценоразписи за малки доплащания, които са утвърдени с Наредба на МЗ.
Така предложението да се отнеме правото на пациента да получи медицинска помощ в частна болница чрез принудата да заплати втори път за нея (понеже частните болници не трябвало да имат договор с НЗОК) е глупост, грандиозна политическа грешка и създава революционна обстановка. Не става дума за малкото доплащане, а като основна цена на клиничната пътека, след като вече години наред на пациента са му събирани здравноосигурителните вноски! Подобно грубо потъпкване на правото на избор и правото на достъп до медицинска помощ ще доведе до национално сътресение, което даже и в Англия не са виждали и което ще изхвърли България от цивилизована континентална Европа.
Трезво и безпристрастно: в България има много високо, извънредно високо, ниво на достъп до квалифицирана болнична и доболнична помощ основно поради създадената здравословна конкуренция между всички изпълнители на медицински дейности, независимо от собствеността и местоположението при свободно упражняване на правото на избор от пациентите и цялото население.
С въвеждането на модела „Бисмарк“ подобната задължителна и всеобхватна здравноосигурителна система и създаването на НЗОК през 2000 г., България пое пътя на най-добрите континентално-европейски здравни системи със строга лицензионна регулация и гарантирана конкуренция по качеството на медицинската дейност и здравните услуги. Спазването на конституционното изискване за равнопоставеност и равноправно отношение на държавата към всички видове собственост също осигурява конкуренция по качеството в името на пациента и неговото дълголетие. Така се стимулират развитието, прогресът и медицината на научните доказателства, а шарлатанията и сълзливият маркетинг отстъпват пред фактите. Разбира се, има добре работещи и добре управлявани държавни и общински болници, както и лошо работещи и лошо управлявани частни болници. Разликата е, че политиците нарушават принципа от римско време, възприет в епохата на демокрацията и пазарната икономика, че „вещта погива за собственика“. Редица години в България е заимствана от NHS порочната управленска практика на бюджетните субсидии за системно закъсващите големи болници в големите градове, които възлизат на 700-750 милиона лева годишна субсидия от републиканския бюджет, независимо от формата на изплащане.
Какво означава да се абсолютизира правото на НЗОК да решава дали да закупува медицински дейности от определена новооткрита болница?
Здравноосигурените пациенти са относително стабилен брой за всеки годишен бюджетен период. Ако, и това е особено важно, приемем, че бюджетът на НЗОК за годината е добре балансиран и отчита правилно заболеваемостта (няма нова пандемия) и е предвиден съразмерният резерв всяка година, пациентите се само-разпределят (като упражняват правото си на избор) в сегашните 380 болници. Някои лекуват тридесет, други – три хиляди или повече пациенти на месец. Тези с по тридесет пациенти задлъжняват и за да не фалират, трябва собственикът (държавата или частният инвеститор) да ги субсидира. Ако засега оставим настрана важната тема за специалната политика спрямо малките лечебни заведения от първо ниво на компетентност в отдалечените райони, нищо особено трагично няма да се случи от затварянето на болница с тридесет пациенти месечно в средно или голямо населено място, където вероятно има други пет, десет или повече болници. По-важно, ако към сегашните 380 болници – немалка част изкуствено поддържани от държавата и общините – се разкрият и бъдат избрани от пациентите други петдесет (вероятно частни) болници, защо този избор да бъде потъпкан и хората да бъдат принудени да се лекуват там, където не искат, или по-често – където не могат да ги лекуват?
Лимитираните индивидуални бюджети на болниците трябва да станат инструмент за гъвкаво управление на системата чрез стимули и ограничения за качеството – естествено признато с избора на пациента. Да се спазва основополагащият принцип – без скрити хватки за неговото подкопаване – „парите следват пациента.“ Високите медицински технологии влизат в България напоследък главно чрез модерните нови частни болници. Освен това, като контраст, няма световно медицинско светило, което да е посетило „Сърце и Мозък“ през последната година и да не ми е задал един и същи въпрос: „Как я правите тази магия – европейско качество при български цени? Как се възпроизвежда трудовият ресурс, въобще за растежа мислите ли?“ Те разбира се не знаят, че не минава и седмица без клиника „Мама и Аз“ да приема деца в критично животозастрашаващо състояние, на които никъде другаде в страната не могат да им помогнат в тежко състояние! Затова с всички сили: и лекари, и политици, независимо къде са организирани – в институции, партии или съюзи – трябва да работят за повишаването на цените на клиничните пътеки и повишаване на процента от БВП, отделян за здравеопазване, което ще намери решение на много голяма част от сегашните проблеми, ще направи българското здравеопазване водеща индустрия на Балканите, дори ще подпомогне намаляването на рекордната детска смъртност и спре задълбочаването на демографската криза.
Медицината е критична и силно социално-чувствителна сфера, която изисква постоянно големи инвестиции в нови технологии и лекарски умения. Напоследък в България чужди инвестиции не идват, а и в болничната сфера традиционно чуждите инвестиции са изолирано явление. Медицината и фармацията са огромни индустрии в цял свят и България не прави изключение за своя мащаб. Обаче, България иска и трябва да се стреми да прилича на Германия или Нидерландия, или дори на Швейцария, и да разобличи всички, малко останали все още гръмогласни „разбирачи“, които ни тласкат към английските неволи или даже съветската мизерия. Добре е тези, и всички заедно, да се изкачим на Витоша (която не е най-висока в България и на Балканите) и да погледнем с гордост – от високо към Сноудън (който също не е най-високата точка на Британските острови) – и да признаем заедно, че двигателят на нашата здравна реформа е прекрасната конкуренция по качество в условията на конституционна равнопоставеност и даже независимо от собствеността на изпълнителите на медицински дейности.
