Гащи с крачоли до коленете за плаж не са ново модно откритие. Те изместиха впитите и изрязани бански, очертаващи мъжкото достойнство.
Модата дойде от Америка и пуритански настроените среди, според които ластичните плувки са неморални.
Черни гащи до коленете - това са били първите мъжки бански по нашето море преди 100 г.
Жените ходели увити с дрехи до врата и само нагазвали до глезените в морето. Пазели се от слънцето с чадърчета - омбрели.
Тенът не бил на мода в края на ХIХ и началото на ХХ в. А плажовете край Варна останали разделени - мъжки и женски, до началото на XX век.
Господата влизали да се къпят в морето с развлечени къси панталони. Те били изработени в началото от вълнена прежда, а по-късно - от по-фини памучни материи.
Същата мода владеела и банските костюми на дамите. Докъм 20-те години те ходели с бански от фини вълнени конци. Наричали ги майо. Моделите най-често били с дебели презрамки, къси крачоли и с дантела. Цветът бил черен.
Софиянки били с привилегията да имат домашни плетачни машини, така че можели да си правят бански по свой модел.
Нахлуването на чужденки туристки раздвижило и модата на банските и плажните тоалети. Те станали по-смели, по-изрязани и по-цветни.
Докато красавиците по плажа се чудели как да прескочат морализаторските пречки и да покажат малко плът, варненската преса публикувала скандални новини за мъже и жени, които се къпели голи в морето.
Статиите порицавали безсрамниците - руски емигранти, които не се съобразявали с общоприетите нрави. Пресата също осъждала по-бедните българки, които правели слънчеви бани голи и можели да се наблюдават от минаващите влакове. Тогава излязла общинска заповед: “Посещаващите плажа да бъдат с гащи!”
Варна и нейната управа имали амбицията градът да стане голям курорт и да печели от това. Консервативните нрави обаче налагали спазване на строг ред на пясъка край морето. Дълго време плажът оставал мъжки и женски, а стражар с пушка вардел дамската част от любопитни мъжки погледи.
Чуждестранните туристи започнали да роптаят срещу това, което променяло почивката на семействата и държало разделени съпрузи.
Строгият морал не позволявал на варненки и дори на най-смелата софиянка да участват в конкурси за красота. Бурен скандал се разразил през 1922 г., когато група чешки туристи предложили да се направи конкурс за красавица на плажа. Полицията забранила разголването на жените и общината потулила скандала.
След няколко години обаче същата местна власт провела първия конкурс “Мис Варна” - състезания за най-хубаво дете и за най-хубава пижама.
По онова време нямало плажни рокли, а се ходело до морето с пижами.
По-късно конкурсът се провел с участнички във всекидневни тоалети и бански. В състезанието участвали украинки, рускини и чехкини.
През 1933 г. за “Царица на плажа” е избрана германката Фьорстер.
Чак в средата на 30-те години нашенки се осмелили да участват в конкурси за красота. По това време някои от тях вече се носели с бански от 2 части - шорти и сутиен. Появявали се на плажа с ефирни халати вместо с благоприличните пижами.
Пак чуждите туристи донесли модата да се лежи върху чаршафи или памучни постелки. Повечето нашенци лягали направо на пясъка.
Събирането на тен изобщо не било на мода в началото на ХХ в. Белотата се смятала за красива. По това време обаче учени започнали да публикуват изследвания, че излагането на слънце влияе добре на организма и укрепва здравето.
Ходенето на плаж преди столетие започнало като оздравително занимание, а Варна се рекламирала като лечебен курорт. Така през лятото в града се изсипвали стотици хора, дошли да се лекуват, и още толкова, дошли да трупат тен и да се забавляват.
Напливът на туристи накарал варненци и градската управа да благоустроят плажа и да го разширят.
“Морски бани” представлявали дървени павилиони, издигнати на пилони върху прибоя
Останалата част от плажа била в тръни, изтичащи се мръсни канали и била крайно непривлекателна за плажуване.
В регионалната библиотека на Варна и в музея “Стара Варна” се пазят картички, които връщат спомена за първите морски бани от 1879 г. Те се посещавали само от мъже. В дървените павилиони имало вани, които се пълнели с топла и хладка морска вода, и в тях се правели процедури.
Зимното море често разрушавало леката конструкция и накрая тя просто била съборена.
За да привлекат повече туристи към морето, държавните железници пуснали евтини билети и се отпушил поток от туристи.
През 20-те градската управа решила, че Варна трябва да стане голям европейски курорт. Бил обявен конкурс за построяване на сграда “Морски бани”. Богатият руски земевладелец Йон предложил да направи и хотел, при условие че го експлоатира 50 г. Берлинската бизнес група на д-р Байнерт и арх. Грунвалд пък поискала да построи 7-етажни хотели със зали за водолечение, въздушни бани, масажи. Варненското кметство отхвърлило и двете предложения. Вместо това управата поканила чеха Антон Ян Новак, който преобразил трънаците край морето. Ландшафтен специалист от европейска класа, той събрал подходящи дървесни и растителни видове от цял свят и различни кътчета на България. Създал Морската градина с кътчета за отдих, фонтани, мостчета и перфектно аранжирана зеленина.
Друг чех - Махачев, и компанията “Пителбраузеватер” построили рекордно бързо 2-етажните “Морски бани” в средиземноморски стил с кабинки и тераси за разходка.
През 1926 г. с пищно тържество и военноморската духова музика кметът Пекарев открил “Морски бани”. Тогава той призовал от терасата гражданите: “Да присъединим нашия град към късата редица на Ница, Монте Карло и Ривиера!”
Датата може да се види и днес на тераса пред централния плаж. Баните били замислени да доставя лукс и удобства на плажуващите.
В тях имало кабинки и шкафчета, където дамите да оставят кринолините си, а господата - саката и панталоните. Душове с минерална вода и зали за кало- и морелечение допълвали спектъра на СПА услугите.
Днес “Морски бани” са паметник на културата. Десетина години в тях обаче се помещаваха барове и дискотеки. След затварянето им сградата е оставена избушена без съблекални и без кабинки.
