Героят на Михаил Шолохов от "Тихият Дон" Павел Кудинов е реален човек - казашки полковник, който емигрира в България и с прекъсвания живее във видинското с. Княз Александрово (днешния град Димово) до смъртта си през 1967 г.
Дълги години след публикуването на всички части на романа, за който Шолохов получава Нобелова награда, изследователите смятат, че Кудинов е събирателен художествен образ.
Едва през 1955 г. Константин Прийма пръв разкрива, че това не е измислен герой, а жив човек. Когато пита Шолохов за прототипа на Кудинов и му казва, че той живее в България, писателят споделя, че не е знаел, че Кудинов е жив - мислел, че е загинал и затова го описал в романа с истинското му име и съдба.
Историята му вълнува и до днес руските изследователи, но интересът към донския казак Павел Кудинов у нас е незначителен и фактите за истинския му живот на българска земя са оскъдни, твърди краеведът Ивайло Цеков, който проучва историята на Видинския край.
През 2004 г. друг местен краевед - Генади Вълчев, успява да запише част от спомените на племенника на Кудинов - Актав Кудинов, който вече е покойник.
Самият Павел Кудинов няма наследници, къщата му в Димово отдавна е съборена и на нейно място има жилищен блок. Единствено гробът му още стои и напомня, че такъв човек действително е живял тук.
В Държавния архив във Видин не се съхранява нито един документ или снимка на Павел Назаревич Кудинов, но смъртният му акт се пази в регистъра за умиранията на Видинска община.
"Помня Павел Кудинов, защото като дете съм ходил у тях. Показвал ми е сабята си и казашката си униформа, които държеше в специална ракла", разказа пред "24 часа" Живко Дечев. Той е един от малцината в Димово, които знаят, че някогашният им съгражданин е герой на Шолохов и е бил водач на описаното в "Тихият Дон" Вьошенско въстание от 1919 г.
Преди 10-ина години, когато Дечев бил председател на общинския съвет в Димово, с него се свързал руският историк и журналист Григорий Набойшчиков, който се интересувал от Кудинов.
По-късно историкът пристигнал в Димово, за да събере информация за последните години от живота на сънародника си.
Оказало се, че Набойшчиков е бивш офицер от НКВД и като такъв през 1955 г. срещнал Павел Кудинов, който по това време бил на заточение в Сибир. Като заточеник той разказвал на събратята си по съдба, че е героят от "Тихият Дон", но те приемали това като една от многобройните му шеги.
Павел Кудинов е роден през 1891 г. в станция Дубвока, Вьошенска община, Донска област. Има 4-ма братя - Фьодор, Алексий, Ванифрат и Евгений, и сестра Александра. По време на Първата световна война достига чин полковник в Донската казашка войска.
През 1918-1919 г. по време на Вьошенското въстание на казаците в Горен Дон срещу съветската власт той става един от ръководителите му. Точно това въстание е описано в романа на Шолохов.
След разгрома му Павел Кудинов емигрира в Константинопол през 1920 г. заедно с брат си Евгений, а в края на 1921 г. пристигат в България, първо в София, а от септември 1922 г. се установяват в с. Княз Александрово, Видинско. Тук среща емигрантката Пелагия Иванова, която е родом от станица Вьошенская, откъдето е и Шолохов, и се жени за нея.
През 1938 г. българските власти го арестуват за връзки със съветското посолство и изведнъж казашкият полковник се оказва "съветски агент", за което е изгонен от страната.
Преди началото на Втората световна война се завръща в Княз Александрово, но след 9 септември 1944 г., когато във Видинско идва Трети украински фронт, е арестуван от съветското контраразузнаване като ръководител на Вьошенското въстание и белоемигрант и изпратен на заточение в Сибир.
След смъртта на Сталин праща молба за помилване до президиума на Върховния съвет на СССР. Помилване му е отказано, но през 1955 г. е освободен с мотив, че е излежал наказанието си. Тогава за първи път Кудинов пише писмо на Шолохов и заминава за станция Вьошенска, за да се срещне с писателя. Оказва се, че по това време той не е там и срещата не се състояла.
Кудинов се опитва да получи съветски паспорт, но единственото, което постигнал, е разрешение за завръщане при съпругата му в България.
Същата година изследователят Прийма също посещава Вьошенска и от шофьор чува, че Павел Кудинов е жив, а след това и Шолохов потвърждава, че героят му е идвал да го търси, но са се разминали. Прийма започва издирване и успява да се свърже с него в България, след което излиза публикацията му, че Павел Кудинов е реален човек и прототип на Шолоховия герой.
След връщането си в България казакът живее мизерно и през 1963 г. праща писмо до Шолохов, като го моли за помощ, но не получава такава. През 1965 г. писателят получава Нобелова награда за литература за романа "Тихият Дон". Две години по-късно, на 18 октомври 1967 г., Павел Кудинов е блъснат от влак на жп линията до Димово и умира.
"Не е самоубийство, нито има нещо съмнително около смъртта му. Просто е станал нещастен случай", убеден е съгражданинът му Живко Дечев.
В последните си години Кудинов не бил добре, постоянно говорел, че иска да се върне в Русия и близките му няколко пъти са го спирали, като е тръгвал по линията и е казвал, че отива към Вьошенска.
