Мюсюлманската секта "Ахмадия", чиято цел според специалисти е ислямизацията на Европа, продължава да действа у нас въпреки отказа на три съдебни инстанции да й разрешат да извършва религиозна дейност.
Проверка на "24 часа" установи, че смятаната в много държави по света за радикална ислямистка организация поддържа и сайт в интернет, където редовно се публикуват видеозаписи на петъчни молитви, проведени на арабски, но с превод на български.
От Дирекцията по вероизповеданията към Министерски съвет обясниха, че "Ахмадия" има малко последователи у нас и въпреки че съдът им е отказал регистрация никой не може да им забрани да събират последователи в частни жилища.
Те можели в домове и офиси да обсъждат проблеми, свързани с вярата си, но без да правят улични проповеди или молитви.
Не се знае къде и кога се събират последователите на "Ахмадия", но според публично огласени данни отпреди няколко години членската маса на тази секта тогава е достигнала 400 души. В главното мюфтийство разполагали с данни, че за набираето на повече последователи от "Ахмадия" дори предлагали материални помощи на мюсюлмани у нас. Според справка чрез специализиран софтуер за потребителски трафик в интернет в сайта на Ахмадия дневно влизат повече от 500 души.
От Държавна агенция "Национална сигурност" пък отказаха да коментират темата като обясниха, че следят дейността на подобни организации, защото това е част от законовите им задължения. Най-много емисари и последователи на "Ахмадия" са засечени в Благоевградско, от сектата опитвали да наберат поклонници и в района на Разград.
Ахмадийска мюсюлманска организация мюсюлмански "Джамаат Ахмадия" или Обществото на "Ахмадия" е създадена в Пакистан и според експерти антитерористи е религиозна терористична организация с ислямска насоченост.
През осемдесетте години на миналия век тя е обвинена в извършването на над десет терористични акта в пакистанската столицата Исламабад. След което е забранена временно.
Първите емисари на това вероизповедание пристигат у нас преди 2000 г., първоначално се ограничава само на територията на Благоевград и Симитли.
През 2004 г. от Дирекцията по вероизповеданията към Министерски съвет отказват регистрация на вероизповеданието "Ахмадийска мюсюлманска организация мюсюлмански Джамаат Ахмадия" на чело с Емил Андреев Филипов. И Софийският градски съд, с дело 182/2004 им отказва регистрация. Въпреки това Благоевградският окръжен съд вписва сдружение "Ахмедия" през 2005 г. Така дейността на мюсюлманското вероизповедание се прикрива зад сружението, а няколко роми и двама пакистанци влизат в управата на организацията.
Основни представители са пакистанците с британски паспорти Зия Уддин Ахмад и Махмуд Ашраф.
Двамата чужденци по доста съмнителен начин искали да са със статут на бежанци у нас, въпреки че са британски граждани и няма от какво да са застрашени в Англия.
След като се вдига шум около набирането на нови членове на сектата, благоевградската прокуратура разпорежда предприемане на процедура по заличаване на съдебната регистрация на мюсюлманската секта "Ахмадия".
Година по-късно обаче други последователи на "Ахмадия" подават документи за регистрация в съда в София.
На религиозна общност „Ахмадия” СГС е отказал вписване през 2007 г., като отказът е бил потвърден от Софийския апелативен съд, а по-късно и от Върховния касационен съд, сочат данни от ведомството.
В мотивите си съдебният състав на СГС е посочил, че във възгледите на вероизповеданието има крайна религиозна нетърпимост, тъй като всички, които оспорват възгледите на Хазрат Ахмад, са обявени за неверници. Според становище на Главното Мюфтийство последователите на това вероизповедание не са последователи на Корана и то се смятат за секта. В устава на вероизповеданието пък, вместо да са изложени верското убеждение и богослужебната практика, както изисква чл. 17 от Закона за вероизповеданията, били посочени цели по Закона за юридическите организации с нестопанска цел. В мотивите си магистратите от САС посочват, че в устава на вероизповеданието текстовете са много общи, а ВКС обръщат внимание още, че в устава не е посочено отношението на вероизповеданието към другите религии.
"Тяхната дейност не е свързана пряко с проповядване на открити екстремистки действия. Но самото създаване на такава етноцентристка религиозна група би създало най-малкото социален проблем. Надявам се това да не се получи, както не се е получавало досега с други секти, организации и по-радикални, опитвали по някакъв начин да работят с българските мюсюлмани. Просто не са намерили среда", коментират експерти по националната сигурност. Въпреки факта, че към момента няма предприето сериозно набиране на членове или друга по-масова дейност, специалистите смятат, че прикритото съществуване на "Ахмадия" у нас е много опасно. Сайтът на ислямското вероизповедание е част от подобни интернет страници на "Ахмадия" в повече от 30 дъ ржави в Европа, Азия и Африка, сървърът му е в Берлин, Германия. Освен публикуването на десетки петъчни молитви на български през миналата и тази година на сайта има качена подробна информация за религията и халифата, които тя проповядва.
Според Закона за вероизповеданята в България, щом определена религия не е регистрирана, тя няма право да извършва никаква обществена дейност, да разпространява религиозни публикации, не може да проповядва публично. Специалистите коментират, че тези забрани се заобикалят чрез сайта в интернет, чрез който се разпространява публично всякакъв вид информация, богослужения и събития. Експерти коментират, че ако не се следи стриктно спазването на забраната за дейност от нерегистрирани секти, се създава сериозна опасност от развитието и радикализирането им.
По подобен начин се развива и дейността на организацията " Ал Укаф ал Ислями", срещу която за първи път у нас след демократичните промени започва съдебен процес по обвинение за проповядване на радикален ислям. Той е срещу 13 представители на фондация " Ал Укаф ал Ислями", клон на едноименна саудитска фондация, и ще стартира на 18 септември в окръжния съд в Пазарджик. Според обвинителния акт, внесен от прокурор Недялка Попова, групата е проповядвала своята антидемократична идеология, базирана на салафитското направление в исляма, в продължение на две години - от 2008 до 2010 г., в различни части на страната, но основно на територията на Пазарджишка, Благоевградска и Смолянска област.
- Г-н Кръстев, знаете ли, че религиозна общност "Ахмадия" извършва дейност, въпреки че съдът не е разрешил да се регистрира?
- Новият закон за вероизповеданията, който влезе в сила от 2003 г., е приел, че изпълнителната власт не може да контролира регистрацията, а само съдът, защото България беше критикувана от редица международни организации, че предходната система е субективна, че изпълнителната власт дефакто пряко управляваше доста голяма част от живота на религиозните общности.
Другата част от голямата промяна беше, че от 2003 г. може да се осъществява религиозната дейност дори когато нямаме регистрирана религиозна институция, тоест юридическо лице. Това значи, че вие може да си имате своята вяра, да се събирате да говорите и т.н., без за това изрично да е небходимо да сте конституирани като юридическо лице. Юридическото лице само ви помага да влезете в гражданския оборот, това значи да станете работодател да назначавате хора, да плащате заплати.
- А набирането на членове законно ли е?
- Можете да набирате членове, но не можете да притежавате собственост на името на вероизповеданието, например храм. Но би могло да е на името на човек.
- Това значи ли, че може например една петъчна молитва да се организира на арабски, да се излъчва в публичното пространство с превод на български?
- Няма как да се направи публично, защото няма от името на кого. Те нямат право на публични изяви. Психологически е наивно да се смята, че вярата на човека може да бъде ограничена.
Самата вяра няма как да бъде забранена.
Единственото, което е допустимо да се ограничава по международните стандарти и европейската конвенция, е правото на сдружаване. Това може да стане в четири случая, цитирани в българската конституция.
В чл. 37, ал. 2 от Закона за вероизповеданията е записано, че не се разрешава регистрация, когато има заплаха за националната сигурност и обществения ред, здравето и правата и свободите на други граждани. Тогава може да се ограничи правото на сдружаване, за да не се разпространи това. Това прави съдът, когато отказва регистрация, но той не ги забранява. Не може да имат печати, лого, не може да си сложите табела на офиса и т.н.
- Да, и в случая с "Ахмадия", съдът е приел, че те са секта, и не им разрешил дейност.
- Ахмадитите в много от държавите не са забранени, като Германия, Англия и скандинавските страни. Проблемът, който възникна в България, беше, защото те имат сериозно отклонение от традиционния ислям.
Не мога да кажа, че са по крайни, единствено в Пакистан са големите проблеми с терористични актове,организирани от тях. Там не ги признават за мюсюлмани и това е спорът с пакисктанската държава. Ние поискахме становището на главното мюфтийство, изпратихме го заедно с нашето станоще и съдът им отказа. Два пъти им отказват и на три инстанции.
- През 2006 г. има информация, че "Ахмадия" има 300-400 души членска маса, сега знаете ли колко хора у нас са последователи на това вероизповедание?
- Не мисля, че някога са били толкова много. Те са малък кръг, но ако бяхме разрешили те да се регистрират, вероятно щяха да се увеличат.
Друг проблем, който също сме обсъждали, е, че вероизповеданията когато получат регистрация, имат право да канят дужди граждани, като свещенослужители в помощ на вероизповеданието.
Много беше вероятен моментът едно такова регистрирано вероизповедание да стане една прикрита форма за емиграция на пакистански граждани.
В началото българи последователи на тази религия нямаше. Активни организатори бяха пакистанци, които търсеха начин да уредят статута си.
В ядрото бяха няколко семейства. Последният опит за регистрация беше организиран от една жена.
При първия опит за регистрация пакистанец с британски паспорт, който беше студент у нас, се опитваше чрез регистрацията на вероизповеданието да получи статут на бежанец.
Нещата не бяха драматични, но достатъчно сериозни, за да прецени съдът, че трябва да бъде отказана регистрация.
- Вие подавате ли сигнал на ДАНС, ако прецените, че се извършва опасна дейност?
- Подавали сме сигнали и на ДАНС, и на прокуратурата. Ако се нарушава чл. 7, т.е. са застрашени националната сигурност, обществен ред и държавно устройство, че не могат да се използват за политически цели.
- Но в основните документи на "Ахмадия" е записано, че те искат да променят държавния ред в Халифат, това не е ли опасно и не противоречи ли на конституцията?
- Имаме санкции, когато има юридическо лице. Тогава спираме разпространение на печатни издания. Ограничават се публични изяви. Това са мерките по закона за вероизповезднията, по Наказателния кодекс разбира се, нещата стоят по друг начин, там има цяла глава с текстове за насаждане на нетолерантност.
"Ахмадия" действа в България от 1996-1997 г. В тази връзка ние сме информирали многократно съответните органи. Още при появяването им ние издадохме една брошура "Не на сектите - опасността "Ахмадия", в която описваме колко опасна е тази организация. Те работят най-вече в района на Благоевград и региона, в най-западните части на тази област и на държавата. Като се има предвид, че там мюсюлманите са малко на брой те се опитваха да им представят, че няма разлика между исляма и тях.
Тогава се опитахме да им противодействаме. Когато поискаха становище от нас, сме казали на съда, че те са вид секта. Те са обявени за немюсюлмани от много авторитетни институции, намиращи се в Мека. Тяхното учение се базира на твърдението им, че след Мухаммед има друг пророк, а след това и т.нар. халифи. Те са влезли и в политическата сфера през 60-те години на миналия век в Пакистан. Успели са да настроят хората един срещу друг дори се е стигнало до убийството на минстър в Пакистан. Има и много терористични актове извършени от тях.
В началото от "Ахмадия" се опитаха да влияят на тези мюсюлмани в България, които са по-слабо запознати с религията, като дори имаме информация, че им раздаваха материални помощи. На този етап не смятам, че имат достатъчно последователи, че да влияят сериозно върху общността. "Ахмадия" се потиха да влязат и да наберат последователи и в Разградския регион, обаче не успяха.
През 1999 г. научихме, че от "Ахмадия" раздавали бели прахчета на хората. Ние се опасявахме, че това може да е вид наркотик. Тогава районният мюфтия на София го даде за експертиза и се установи, че е пудра захар. Така и не разбрахме каква е целта на раздаването на този бял прах. Това обаче ни навежда на мисълта, че тези хора от "Ахмадия" вършат нещо, което, освен че не сходно с ислямската религия, не е сходно с общоприетите човешки ценности. Ако не говорим само за евентуалната заплаха за терористични дейности, но дори ако те станат проводник на търговия с наркотични вещества или злоупотреба с хората, това пак е много сериозен проблем.
В Корана се казва, че раздорът е по-опасен от убийството. Убийството може да се касае до една личност, докато раздора е в състояние да противопостави цяла общност и да се избият много повече хора. Не знаем колко са последователите на тази секта, но смятаме, че не са много. Когато те влязоха в Благоевградския регион, нашата дейност там беше много ограничена.
Включително джамията в Благоевград не функционираше, сега това не е така - има назначен имам. В околните села също сме направили необходимото, така че да имаме връзка с хората, които изповядват ислямската религия.
