Канадци отнесоха пръст от 160-годишна дядова къща
"Светът издирва български роднини"
Една поредица на Алексения Димитрова
Братята Бени и Джон Кристоф от Канада се върнаха в родината на баща си Питър, след като "24 часа" успя да открие 200-годишния им род в троянското с. Калейца.
"Казахме си: кога, ако не сега и стегнахме куфарите. В Канада с нетърпение ни чакат петимата ни братя и сестри и много племенници, за да им разкажем за двете седмици в България", казва Бети, съпруга на Джон.
Той и брат му Бени са 2 от 15-те деца, които българинът Питър Кристоф имал в Канада. Бени живее в Уинипег, Джони - в Кейп брейтън айлънд - на около 5000 км един от друг, но щом научили, че сме открили семейството на баща им в България, единодушно решили, че ще дойдат в родината му.
"Да намери близки на баща си в България, бе стара мечта на съпруга ми. Реших да му помогна преди 5 г., когато самата аз открих 90-годишната си баба и успях да се срещна с нея за първи път", казва Бети.
Дотогава тя и съпругът й
разполагали само
с 1 писмо на
български,
пратено преди повече от 60 г. Когато го дали да се преведе, разбрали, че е писано на 7 ноември 1948 г. от някой си Христо Ковачев от Кнежа. Подателят се обръщал към баща им с думите "чичо" и казвал, че има винарна и 5 деца.
"Реших да пиша до адреса, от който е пратено писмото, и зачаках. Три месеца по-късно се върна разкъсано, но без отметка защо не е доставено - явно бе обикаляло десетки места", спомня си Бети.
Тя предложила да се обърнат към живите братя и сестри на съпруга й, пръснати из цяла Канада, и да ги помолят за български снимки и документи, с които разполагат. "Имах надежда, че сред тях можем да открием ключ към загадката", казва жената. Междувременно се свързала и с популярната рубрика на "24 часа". "Не очаквах много, но отнякъде трябваше да почна. Не можах да повярвам, когато ни отговорихте толкова бързо, а още по-малко, че така бързо разплетохте загадката, която сега ни води в България. Благодарим от сърце", казва жената.
Издирването тръгна в 2 посоки - първо, откъде е бил родом емигрантът, и, второ, кой е бил винопроизводителят, обърнал се към канадския емигрант с думите "драги чичо".
"Такава винарна наистина е съществувала", потвърждава директорката на историческия музей в Кнежа Цветина Иванова. За съжаление петте деца, описани от подателя на писмото Христо Стойков, са починали, но внуците и правнуците му са пръснати из България, САЩ и Германия, обяснява жената.
На помощ идва списъкът на селата в България. Според него най-вероятно става дума за Калейца, Троянско. Кметицата Ренета Варчева потвърждава, че има голям род Варчеви и приема присърце идеята да открие кой е Никола Варчев от снимката и има ли живи потомци.
Скоро става ясно, че човекът от Калейца и винопроизводителят от Кнежа са част от един и същи огромен род, чието начало е поставено от дядо Варчо през 1820-а
Истинска находка на кметицата е 80-годишната баба Стана - внучка на един от братята на емигранта. Тя потвърждава, че дядо й Никола имал брат Павле (Петър), който заминал за Америка, и сестра Бона, чиито внуци и правнуци още живеят в Калейца. По думите й Павле тръгнал отвъд океана, защото се скарал с жена си. Според друг слух заминал, защото искали да го дадат на мома, която не харесва.
Баба Стана си припомня, че като момиче гостувала на роднините в Кнежа и че доста време получавали писма от чичо й Павле в Канада. Сега е
щастлива да
посрещне двама
от синовете му
На въпрос кое от визитата в България ги е впечатлило най-много, Джон и Бени единодушно отговарят: "Село Калейца, родовата къща и баба Стана - мила, всеотдайна и жизнена."
Родовата къща е изненада за гостите от племенника Йордан Терзийски. Мъжът, който се зае да организира визитата им в България, е правнук на винопроизводителя от Кнежа. Когато му съобщихме, че го търсят роднини от Канада, той сподели, че е чувал за близки отвъд океана, но нищо повече. Скоро след това така се запали по идеята, че успя да открие оригинално родословно дърво на фамилията, което води началото си с дядо Варчо.
Малко преди визитата на Бени и Джон Йордан отиде до старата родова къщя в Калейца. "Тук според записките на прадядо ми са раждани всички братя и сестри на Павли (Питър), включително и моят прапрадядо. Той е бил най-големият от братята и е роден през 1855 г., така че къщата датира поне от тогава", казва Йордан.
Сега от къщата са останали само основите и гредите. Сред тях Йордан откри, потънали в прах и паяжини, няколко клина от водника. "Това е място в балканджийската къща, където са съхранявали водата в бакърени менци, окачени на дъвени клинове", казва Йордан. Той почистил клиновете и заедно с няколко камъка от темелите и една стара фотография
на къщата от дневника на прадядо му ги подарил на гостите.
Другата изненада, която им поднесъл, която допълваше двуседмичната обиколка из България, бе българското знаме. "Много държаха да го имат и искаха по-голям размер. Мисля, че идеята им е да го закачат някъде на къщите си", обяснява Йордан. Освен това купили сувенири от Етъра, бейзболни шапки с надпис "България", фланелки с български символи за внуците се и, разбира се - много картички за цялата рода. "Те наистина са огромно семейство. Питър Христоф оставил 15 деца, 26 внуци и 32-ма правнуци", казва Йордан.
Бени и Джон предполагат, че след като разкажат какво са преживели в България, и останалите им 5 братя и сестри ще поискат да се върнат в родината на баща си.
Павли чакал децата да се нахранят,
преди да посегне към трапезата
Калейца посрещнаха канадските роднини с радост. Като разгледахме родословното дърво, се оказа, че едва ли не всички сме роднини", шегува се Йордан Терзийски.
Павли от Калейца пристигнал отвъд океана през 1909 г. Веднага почнал работа като преводач в мина в Нова Скотия. Скоро след това се върнал в родината, за да доведе още сънародници на работа. "Това е последният път, в който баща ми е идвал в родината", казва синът Джон. Мъжът работил в мината до 1947 г. Тогава трудова злополука го извадила извън строя и бил принуден да напусне.
През 1919 г. емигрантът се оженил за канадката Мери, която му родила 15 деца, но починала през 1951 г. едва на 49 г.
Самият Павли умира през август 1967 г., малко след като е навършил 80 г. "Един от най-ярките ми спомени е, че винаги ядеше последен, когато всички деца се нахранеха, за да има за тях. След смъртта на майка ни той пое грижите за всичко - месеше хляб, поддържаше къщата. Искаше да бъде сигурен, че всички сме добре. Понеже след злополуката не можеше да работи повече в мината, отвори малък магазин. Сигурен съм, че е имало дни, в които се е чудел как да оцелее и как да върже двата края, но никога не сме гладували. Всичките му деца, както и хората наоколо, изпитваха страхотно уважение към него. Благият му характер се предаде на неговите 26 внуци", казва синът Джон.
