Дарението на Теодор Димитров нахвърляно в старо училище

Сагата с най-голямото частно дарение за българската държава започва от начало. Три години след пристигането му у нас освен прехвърляне на писма между институции нищо не се е случило.

Движимото наследство на починалия през 2002 г. в Женева български дипломат Теодор Димитров, който дари всичко на родината си, е разхвърляно на различни места. Най-голямата част от него, но не и най-ценната е в Панагюрище.

Идеята е дарението да бъде експонирано в специален музей на негово име в средногорския град. До момента всичко обаче е само на хартия, а 3 тира с предмети и вещи от наследството са заключени в насипно състояние в старо училище в Панагюрище. Останалите 2, от общо 5-те пристигнали от Швейцария през 2009 г., са на различни места в София.

Страстен колекционер, Теодор Димитров събира ценностите през целия си съзнателен живот. Огромната му къща на брега на Женевското езеро и прилежащите му имоти в Швейцария, също завещани на България, са били хранилища за сбирките. Те съдържат картини, гравюри, рисунки, над 50 хил. тома с книги, между които ръкописни и старопечатни, порцеланови, медни и стъклени съдове, църковна утвар, бижута и часовници, африкански и будистки маски, икони и църковни реликви, пластики.

В наследството са включени и личният архив на дарителя, периодични издания, енциклопедии, репродукции, карти.

Сред най-ценните неща са картини на Дали, Жорж Брак, Дечко Узунов и Златю Бояджиев, библиофилско издание на Гутенберговата Библия.

България успява да влезе в правата си на наследник през 2008 г. заради съдебните дела, продължили повече от 5 г. Чрез тях роднини на Димитров опитаха да оспорят завещанието му и да придобият безценното имущество.

Първоначалното решение наследството на дипломата да бъде изпратено в Панагюрище, където да бъде неговият музей, е на ръководството на предишното Министерство на културата. След като тогавашното управление на града дава съгласие, е прието решение на общинския съвет за музея. За съхранение на дарението е предоставена сградата на бившето училище "Сава Радулов".

Причините да бъде избрано Панагюрище са няколко, въпреки че в завещанието никъде не се споменава градът.

Димитров е роден през 1932 г. в София. От Панагюрище е майка му. Заради бомбардировките в столицата по време на Втората световна война семейството се мести в Панагюрище. Димитров учи в тогавашното училище "Свето Покровско", което завършва с отличие.

В Панагюрище в момента живеят племенници на Димитров. Това е и основният мотив музеят да бъде там.

С трудната задача да задвижи нещата се е заел кметът на Панагюрище Никола Белишки. С официално писмо до министър Вежди Рашидов, изпратено тези дни, той моли в края на месеца за среща на всички институции, от които зависи създаването на музея.

"На практика започваме от нула. Наследството на Теодор Димитров си стои в старото училище, както сме го получили. Нищо не е пипнато. Има само преписки цяла папка", обясни Белишки. Той призна, че в Панагюрище няма пълен и точен опис на пристигналото, а само общ брой кашони и отделни по-крупни вещи. Обещанията от 2010 г., че в града ще бъде създадена специална комисия, която да оцени и опише всеки предмет, стойността му, нуждата от реставрация и т.н., също останали на хартия.

Проблем е и фактът, че част от наследството все още не е в Панагюрище.

От ръководството на общината са категорични, че ако ще се прави музей, цялото дарение трябва да пристигне в града, в противен случай нещата няма да се случат. А до този момент намеренията на Министерството на културата са най-ценните експонати да останат в националните галерии и музеи в София.

Предварителната уговорка те да гостуват по няколко месеца в музея в Панагюрище след откриването му не устройва ръководството на общината, както и ангажираната със спонсорство компания "Асарел-Медет".

Поради това кметът Белишки настоява на предстоящата среща да бъде изработен план за изграждане на музея. В тази връзка обаче на града трябва да бъдат осигурени средства за преустройство на сградата на старото училище във фондохранилище, което ще отнеме време. В Панагюрище настояват да бъде разяснено има ли финансови активи, завещани от Димитров, ако е така, да бъдат използвани за финансиране на музея.

 Белишки е запознат и с предложенията на брата на дарителя - Иван, за продажбата на недвижими имоти в София, с което да се финансира изграждането на експозицията.

През септември 2010 г. "Асарел-Медет" подписва договор с община Панагюрище за сътрудничество в областта на опазването на културно-историческото наследство с ангажимент за финансиране по ясни правила и критерии. В този договор е включено и изграждането на музея на Теодор Димитров, но при условие че цялото дарение бъде предоставено на Панагюрище.

В града са на мнение, че за това, което се намира в момента в града, няма как да бъде направен постоянен музей. В най-добрия случая една преместваема експозиция.

Според зам.-кмета по хуманитарните дейности Галина Матанова обаче такава експозиция няма да даде ясна представа за личността на Теодор Димитров и изключителната стойност на дарението му.

В Панагюрище преди 3 г. са определили 2 сгради, където може да бъде създаден музеят - бившето училище "Сава Радулов", което сега служи за склад на дарението, и училище "Свето Покровско", където е учил Димитров.

За преобразуването им в действащ музей трябват пари. Точна сметка все още никой не е правил. Освен това трябва отсега да бъде решено и как бъдещият музей ще се издържа и поддържа.

Дали това ще става чрез самофинансиране и по друг начин? Възможно ли е публично-частно партньорство или ще бъдат отпускани целеви субсидии?

Въпроси, които трябва да бъдат решени, за да не бъде изоставено наследството на Теодор Димитров.