Но тук въпросът има отговор.
Показват моста към гробището, после 2 км по асфалт към местността Чукарите, нататък още толкова черен път.
По билото от Котел до Жеравна е 2 часа пеша, а по средата е дървото.
Наричат го Набожното, Набожниковото, Божието, Култовото, Окултното, Чудотворното, Целебното, Лечебното. Не се знае възрастта на този бук, появил се на 950 м надморска височина и станал атракция за туристи от цялата страна.
Край него се чудят колко стъбла са се споили в едно, вплели корени и клони. Две, като в любовна прегръдка, или 3 - като триединството на Бог.
Не само хората, очевидно и това дърво е познало неудобството да си известен. По ствола и клоните не е останало място от изписани имена, знаци и клетви за вярност, от навързани в парцалчета желания.
Някои, които са използвали бука за посредник с Господ, са се катерили на опасна височина, за да намерят свободно място по кората за своите имена.
Липсват само телефонни номера за обратна връзка.
Сред бъркотията от послания са заковани иконки на Богородица. Раната от издълбан кръст е зараснала и стои като белег по рождение. Бил доказателство, че Бог е избрал бука за чудотворен.
Пред него палят свещи, купени от църквата. Но да не научи попът! Защото котленският архиерейски наместник Димитър е яростен противник на култовя бук.
Местни богомолци твърдят, че Сливенският митрополит Йоаникий анатемосал дървото.
"Няма анатема за дърво, камък или предмет. Само човек или някакво учение може да се анатемосва, но аз съм против такава крайна мярка.
Наместникът ме извести за едно дърво, до което ставали езически ритуали. Не знам как точно стоят нещата и нищо не съм предприемал", заяви владиката.
Малко хора знаят как стоят нещата с прочутото дърво. Истината ли да разправям, или всичко, пита Недко Катреков, учител по физкултура в местното СОУ "Г. С. Раковски".
"Бай Стефан Сръбски, лека му пръст, водеше група планинари. Баща ми Ненчо беше с тях. Той е малко артистичен, легнал под дървото и викнал: "Да знаете каква енергия тече от горе."
Преди около 15 г. дойде Симеон Идакиев да прави за телевизията филм, водих го по пещери и водопади. Каза ми: "Недко, ходим насам-натам, ама на мен ми трябва нещо интересно." Заведох го при баща ми, събра се групата на Сръбски.
Като започнаха... и тръгна легендата за необикновеното дърво", разкрива Недко Катреков.
Но обяснява, че историята на мястото край бука не е измислица. Позовава се на книгата "Жеравна" от Данаил Константинов, издадена през 1945 г.
Авторът цитира "Археологически и исторически изследвания в Тракия" на братя Шкорпил заедно с местни предания, според които победата на хан Крум над византийския император Никифор на 26 юли 811 г. е свързана с Котленския проход.
Извън споровете на историци дали след разграбването на Плиска императорът е намерил смъртта си във Върбишкия проход или в Котленския, има доказателства, че на връщане ромейската армия е била разделена на няколко части, които за по-сигурно трябвало да се приберат в Константинопол през различни места.
Крумови войници заели височините Разбойна и Ветрила над днешния Котел, укрепили със сечени дървета Гръцки дол.
"Прадядото на дядо ми разказвал легенда, че оттук минали ромейските гвардейчета, синове на благородници. Българите ги завардили и посекли на поляната, където сега е дървото.
Мястото се нарича Набожниковото, защото дълго време идвали византийци да палят свещи за упокой на загиналите войници.
Малко след Освобождението от турско робство в Жеравна дошъл един грък и казал, че е последният потомък на Константинопол. Дал много пари на един жеравненец и му завещал: "Половината похарчи, но с другите, докато си жив и ти, и родът ти, всяка година на 26 юли палете по една свещ - да се помни, че тук са избити децата ни", разказва Недко Катреков.
Това е едната история за Набожниковото. Другата е свързана с колективен дуел през Възраждането между котленски и жеравненски овчари за пасища.
На широката поляна посред двете селища се сражавали към 300 мъже, имало 6-има убити и около 15 ранени. Войната приключила в полза на котленци, които получили една жеравненска ливада и си я оградили с дувар, а близки на жертвите години наред идвали в Набожниковото да палят свещи и правели курбани.
"Мястото има история, но въпросното дърво е измислица на стария Ненчо Катреков. Групичката около него искаше едва ли не да се канонизира дървото и да направят параклис там.
Щели да повишат туристическия интерес, да получат пари за екопътека по някаква програма.
Започнаха внушения за целебна сила на едно дърво. Православната църква не може да се съгласи с такива работи. Растението не пречи, но е грях да му се приписва божествена сила и да ходят до него върволици.
Бог чува молитви в църквата. А че някои катерили 4 км нагоре, седнали до дървото и получили облекчение, то е равносилно на благодат от физическо упражнение. Да не се намесва духовното", наставлява архиерейският наместник Димитър.
Църковникът изоставя благопристойната реч: "Ще кажа старият Катреков откъде измисли дървото. Някога си водел любовницата там. Пред мен Стефан Сръбски му каза: "Катрек, искаш да си увековечиш похожденията с туй дърво." Сега дядо Ненчо ходи с патерица, иска да му чета литургии и да го причестявам. Да отиде дървото да го изцери."
Хора, които намират пътя до Набожниковия бук и сядат под него за почивка, за молитва или просто да помечтаят, казват, че нямат спор нито с църквата, нито с дървото.
