Нужна е общобалканска стратегия за мир и сътрудничество. Тя ще съдейства за формиране и провеждане на единна политика за защита на мира в региона, в Европа и в света. Ще доведе до деескалация и прекратяване на въоръжените конфликти, най-вече в Балканския и Черноморския регион и в съпределния Близък Изток.
Това каза д-р Калоян Паргов, председател на СИНПИ, в доклада си по време на Международната конференция „Балканите – за мир, сигурност, сътрудничество и партньорство. Събитието е организирано от Стратегическият институт за национални политики и идеи, Форум за балкански транспорт и инфраструктура и Националната асоциация за международни отношения. Това съобщиха от пресцентъра на Стратегическия институт за национални политики и идеи.
Форумът се провежда под патронажа на президента на Р България г-н Румен Радев и бе открит от вицепрезидента г-жа Илияна Йотова.
В конференция взеха участие представители на граждански и бизнес организации и на научните страни от 7 балкански държави: Турция, Гърция, Северна Македония, Кипър, Албания, Сърбия и Румъния, сред които бе и бившият премиер на Северна Македония проф. д-р Владо Бучковски.
Паргов, който бе основен лектор на конференцията, отбелява, че общобалканската стратегия ще допринесе за изграждане на общобалканска система за защита от външни заплахи, за изграждане и провеждане на единна общобалканска позиция по отношение въоръжени конфликти, цели и действия на военни съюзи и изграждане на система за защита на Балканите.
Той се спря и на необходимостта от разработване на проекти за развитие на единна общобалканска транспортна и енергийна система и инфраструктура, за създаване на нови транснационални общобалкански структури в тези области - консорциуми, асоциации, финансови инструменти. А също и за единно действие на балканските страни членки на ЕС в това направление.
„Нужно изграждането на общобалканска система за гражданска защита – от наводнения, пожари, земетресения, бедствия и аварии. Виждаме колко често се налага такова сътрудничество и взаимопомощ“, каза Калоян Паргов и посочи необходимостта от формиране на балканска търговско-икономическа зона на основата на развитието на производствената обвързаност и създаването на единен общобалкански пазар.
Той заяви, че за постигането на тези цели би било полезно създаването на граждански мрежи за стимулиране на стопанското и културното сътрудничество, регионален културен обмен и сближаване.
„Идеята е да се създава, изгражда и развива разбирането за общност, включително чрез ускорено преодоляване на исторически наслоения и предразсъдъци“, категоричен бе Калоян Паргов.
“Светът стремително се променя, в геополитическото пространство се наблюдава безпрецедентно пренареждане на силите. Появиха се нови играчи и съюзи, глобалните промени се забелязват практически във всички сфери – политика, икономика, енергетика, екология, демография, култура. Кардиналните промени в света, кризата в Украйна и Русия правят все по-актуални въпросите, свързани с бъдещето на Балканите, на Европа и на човечеството“, каза във встъпителното си слово посланик Чавдар Минчев, е изпълнителен директор на НАМО, водещ на конференцията и модератор. Другите двама модератори бяха бившите министри на правосъдието и транспорта посланик Младен Червеняков и Петър Мутафчиев.
Минчев обясни, че организаторите са се обединили около тезата, че днес голяма част от политическите елити на Балканите основно се концентрират над интересите и проблемите, които ни разединяват.
„Ние виждаме целта на тази конференция за създаване на първите наченки за активизиране на многостранното и двустранното сътрудничество между балканските народи и държави от гледна точка на гражданското общество и в полза на гражданското общество“, посочи Чавдар Минчев.
Проф. Янко Янев, изпълнителен директор на Nuclear Knowledge Management Institute, Виена бе вторият основен лектор. Той се спря на въпроса възможно ли е балканско ядрено сътрудничество в енергетиката.
По думите му енергетиката е първо геополитика, след това е финанси и най-накрая – технология.
„Понякога на първо място се поставя технологията преди да се замислим за геополитиката. Енергетиката е базата, на която трябва непрекъснато да водим разговори за сътрудничество, за комуникация и за обмен. Ако електроенергийната система на България спре, животът спира. Ние сме принудени да комуникираме със съседите си, от които можем да получим или да дадем електроенергия“, каза проф. Янев.
Според него използването на атомната енергия в момента е изключително важно, особено след като се разбра, че климатичните политики изискват постепенно да изведем от употреба фосилните горива.
„Сътрудничеството в областта на ядрената енергетика със съседните ни страни е много важно, особено в региона, в който живеем“, счита той.
Янко Янев коментира и възможностите за сътрудничество и в образованието.
Той изтъкна, че ядрената енергетика изисква изключително високотехнологични кадри, специалисти, технолози, инженери. Затова е необходима една много сериозна образователна система.
„Сътрудничеството в образователната система например би било нещо невероятно, за което една подобна платформа би спомогнала. Вместо студенти да се обучават в Москва, ние можем да ги обучаваме при нас. Имаме чудесни възможности в АЕЦ „Козлодуй“ с тренажори и високотехнологични методи на образование“, предложи проф. Янев.
