Кърджали - столицата на Източните Родопи, в която мирно се срещат минало и съвременност

В рубриката ни "Уикенд ОКОло" представяме забележителности, които могат да се видят за два дни на максимум 50-ина километра от областните градове в България. Проектът се реализира съвместно с Министерството на туризма.

Публикациите излизат всеки четвъртък до края на годината. Те ще улеснят планирането на вашите уикенди, в които не само да отдъхнете, да се насладите на вкусна и сезонна храна, но и да разгледате интересни забележителности - манастири, музеи, природни феномени.

Днес ви предлагаме всичко, което си заслужава да видите в Кърджали и региона, които пазят следите на траки, римляни, византийци и рицари, мястото, където съжителстват църкви и джамии.

Кърджали е разположен в сърцето на Източните Родопи на 275 метра надморска височина. Известен е още като Градът на слънцето. Причината е, че слънчевите дни тук са най-много в цяла България – средно 226 годишно.

Река Арда разделя града на две, като коритото й оформя т. нар. Водно огледало. Над Кърджали е разположен едноименния язовир, който е единственият на Балканите с S-образна стена. Под града се намира язовир „Студен кладенец“.

Климатът е континентално-средиземноморски, летата са горещи, а зимите – меки. Градът е свързан с останалата част на страната с пътища и жп линия. През него минава международният път за ГКПП Маказа, който е втори по натовареност на границата ни с Гърция.

Сред забележителностите на Кърджали е Регионалният исторически музей, където туристите могат да се запознаят с историята на района от най-дълбока древност до средата на XX век. Богата е етнографската колекция, а също и природонаучната.

В градската галерия могат да се видят уникални икони от Възраждането, а също произведения на старите български майстори – Владимир Димитров – Майстора, Антон Митов, Иван Мърквичка, Ярослав Вешин, Димитър Гюдженов и други. В квартал „Веселчане“ може да се посети средновековния манастирски комплекс „Св. Йоан Предтеча“, чиято църква е действаща.

В града и околностите му има доста хотели и къщи за гости. Голям е броя на кафенетата и ресторантите. Близостта на Кърджали до Гърция и Турция през годините е обогатило местната кухня. В заведенията за хранене освен традиционните къпана баница, пилаф и ашуре могат да се опитат гръцка риба, тиросалата, адана кебап, пиде, кюнефе и други специалитети.

Изключително популярно е вилно селище „Главатарци“, разположено на брега на язовир „Кърджали". То е съставено основно от хотели, къщи за гости и ресторанти. В повечето от тях се предлага прясно уловена сладководна риба – шаран, сом, бяла риба, уклей. Изключително атрактивни са т.нар. плаващи ресторанти, които са разположени върху понтони в язовира. Районът е привлекателен за любители на риболова. Тук може да се наеме лодка за разходка във водоема.

Кърджали е изходна точка за почти всички туристически обекти в областта. Перперикон се намира само на 15 километра от града. Край Кърджали са разположени крепостите Вишеград и Монек, както и природния феномен Каменната сватба.

Манастирски комплекс "Св. Йоан Предтеча" е бил епископски център

Манастирът “Свети Йоан Предтеча” се намира в кв. “Веселчане”. Днес е реставрирана само църквата - забележителен средновековен паметник, открит случайно при строителни работи. През 90-те години на миналия век екип, ръководен от проф. Николай Овчаров, се заема с основно проучване на старините, а през 2000 г. църквата “Св. Йоан Предтеча” е възстановена и отваря врати.

Днес от манастирския зид са оцелели три от стените - южната е запазена изцяло, докато източната и западната - частично. Счита се, че четириъгълната форма на манастирския зид е заимствана от Атонските монашески обители от края на X и началото на XI в.

Първата църква в рамките на манастира се появява през втората половина на IX в. Тя представлява еднокорабна, едноабсидна църква, типична за ранното християнство. Днес могат да се видят незначителни останки от абсидата и централната част. В нея е открит зидан тухлен гроб с ориентация север-юг, измазан отвътре с бяла мазилка и форма на човешко тяло със стесняване откъм главата.

В началото на XI в. на мястото на тази църква е изграден монументален триабсиден храм, чиято архитектура напомня на атонския храм “Св. Атанасий”.

В периода XII-XIV в. църквата се изографисва, а манастирът постепенно е застроен с представителни и помощни помещения.

Богатият манастирски комплекс, служил за център на епископията Ахридос, осъществявал оживена търговия с останалия свят. В началото на XIII в. той е ограбен и разрушен най-вероятно при Четвъртия кръстоносен поход. Монасите го възстановили, но през 40-те години на XIV в. отново е опожарен и изоставен.

При разкопките археолозите откриха гроб на епископ, в който имаше запазени уникални златоткани одежди.

В пещерата „Утроба” слънцето опложда Земята

Тракийското светилище пещерата "Утроба" се намира на около 20 км от Кърджали по пътя към с. Ненково. До обекта се стига след 50-минутен преход пеш по маркирана пътека.

Пещерата представлява естествен хоризонтален процеп в скалата, дълбок 22 метра, който е бил допълнително оформен от човешка ръка. Височината на скалния отвор е 3 метра. Вътре прониква достатъчно светлина. Цялата пещера е оформена като женски полов орган.

По обяд слънчевите лъчи проникват в пещерата под формата на еректирал фалос. Според археолозите за траките светилището е символизирало оплождането на Земята от Слънцето. Една от хипотезите е, че пещерата е била обиталище на древен оракул. Той изричал пророчествата си от светилището, а гласът му се е чувал на километри. Причина за това е акустичен ефект, създаден от траките. На тавана на пещерата има издълбана ниша. Когато човек застане под нея и заговори с абсолютно равен глас, звукът се усилва многократно.

Край крепостта Моняк е избран вторият латински император

Крепостта Моняк се намира на 5 км източно от Кърджали над с. Широко поле. Заема площ от около 50 дка. Твърдината се състои от външен град и цитадела. Външната крепостна стена е изградена от ломен камък, споен с бял хоросан. Следвайки скалния венец, стената ляга направо върху скалата, която на места е изсечена.

На североизток и югоизток укреплението се извисява над отвесна пропаст. Входът е от запад, охраняван от две кули. На около 50 м от него се е намирало водохранилището, което се пълнело по водопровод с глинени тръби от езерце извън крепостта. В нея е имало друг водосборен басейн - в подземието на многоетажна сграда в близост до цитаделата, в която вероятно е живял началникът на гарнизона.

Подът на подземното водохранилище е естествена скала, заравнена с длета и измазана с хидрофобен хоросан. Открита е още една многоетажна сграда, която вероятно е служела като склад за храни. Вътрешният замък е разположен на източния край на крепостта. Той разполага с 5 кули по протежение на стените, като единствено северната е полукръгла, а другите са с неправилен четириъгълен план.

Моняк е най-големият град на родопската област Ахридос през XII-XIV век, вероятно е бил и областен център. Най-ранното му споменаване е в западен извор, описващ събития през времето на Третия кръстоносен поход (1189-1192 г.). Тогава рицарите превземат крепостта, в чиито гарнизон освен гърци имало и кумани.

Хронистът и маршал Жофруа Вилардуен разказва, че точно тук, в долината на река Арт (Арда), през 1206 г. латините са узнали за смъртта на своя император Балдуин Фландърски. В замъка Моняк се провежда Баронският съвет, който избира Хенрих (Анри) Фландърски за втори и последен император на Латинската империя.

През XIII-XIV век Моняк, както и цялата област Ахридос, е гранична територия между Второто българско царство и Византийската империя. Стратегическото местоположение на твърдината я превръщат в резиденция на областните управители на Ахридос, сред които са и няколко прочути византийски пълководци.

Крепост Вишеград е била резиденция на последния латински император Анри Фландърски

Крепостта Вишеград се намира на десния бряг на р. Арда на около 150 м северно от едноименното село и е лесно достъпна. Разположена е на площ от 562 кв. метра върху скалист връх над яз. “Студен кладенец”. На места са запазени каменни стени с височина до 6-7 м и ширина до 1,75 м и две двуетажни вътрешни кули.

Построена е най-вероятно през XII-XIII в., като са използвани основите на антична крепост. Крепостта е проучвана в началото на 70-те години на XX век. Открити са цели глинени съдове и фрагменти със сграфито украса, желязна маска, стрели, копия, накити и др.

Според местни легенди под крепостта има тунели, които са служели за снабдяване с вода и храна при обсади. Вишеград има пряка визуална връзка с крепостта Моняк, която се намира на другия бряг на Арда.

Последните хипотези на специалистите са, че крепостта е използвана за кратко като резиденция от последния латински император Анри Фландърски.

Перперикон е обитаван 7000 години

Перперикон е една от най-популярните туристически дестинации в България през последните години. По посещаемост археологическият комплекс е на второ място след Царевец. Перперикон се намира на 20 км от Кърджали край с. Горна крепост. Разположен е на скален хълм с площ около 10 кв. км. Археологическите проучвания на проф. Николай Овчаров, който ръководи разкопките вече почти 15 години, показват, че култова дейност на скалния връх е започнала още през 5-ото хилядолетие пр. Хр.

Някога Перперикон е представлявал огромно скално плато без никаква растителност. Обожествяването на камъка и възможността да се наблюдава оттам слънцето привлича на това място древните хора. Така нашите предци от каменно-медната епоха създават първото светилище.

С усъвършенстването на металните сечива става възможно да се обработва твърдата скала. В края на бронзовата епоха (XVIII-XII в. пр. Хр.) се оформя грубо изсечена овална зала с огромен кръгъл олтар в центъра. На специална площадка до олтара жреците извършвали свещените ритуали. Древните палели на жертвеника огън, върху който изливали вино. По височината на огнените езици гадаели бъдещото. Тези ритуали били характерни за култа към Дионис и затова се смята, че неговият храм се е намирал точно на Перперикон. Според една от хипотезите тук на Александър Македонски е предречено, че ще завладее света.

През последното хилядолетие на старата и първите векове на новата ера скалните съоръжения се разрастват до цял град с крепостни стени, дворци и други постройки. Смята се, че вероятно тук се е намирала царската резиденция на тракийското племе беси. По склоновете на хълма от север и от юг се развиват огромни квартали, строят се множество храмове и граждански постройки. Днес на някои места може да се влезе в почти запазени сгради през оригиналните врати, изсечени в скалите.

През I-IV век римляните също допринасят за развитието на Перперикон. През 378 година градът е опожарен, но отново възкръсва през V-VI век. На самия връх проф. Овчаров разкри най-старата ранно-християнска църква в Източните Родопи. Според една от хипотезите на учените и Българската православна църква именно тук епископ Никета Ремисиански е започнал покръстването на племето беси, а на езика им е преведена Библията, станала известна като “Библия Бесика”. С приемането на християнството скалният град процъфтява като епископско средище. Периодът между XII и XIV век е времето на нов подем за Перперикон. За това свидетелства разкритият в района на скалния град епископски център.

В края на XIV век крепостта е нападната и разрушена, а руините потънали в забрава.

Похотлив поглед вкаменил младоженци и сватбари

Каменената сватба е природен феномен, разположен на около 2,5 км източно от Кърджали до с. Зимзелен.

Формирането на тази природна композиция е започнало преди 40 милиона години, когато Източните Родопи са били дъно на топло плитко море, разтърсвано от непрекъсната вулканична дейност. Каменната сватба е обявена за защитен обект през 1974 г.

Легендата разказва, че в древни времена местните са правели в района сватби. На една от тях похотлив свекър погледнал булката и я пожелал. В този миг всички - и младоженците, и сватбарите се вкаменили.

Каменните гъби били сестри, отказали да се подчинят на тиранин

Скалните образувания, наподобяващи огромни гъби, се намират източно от с. Бели пласт на пътя за Хасково. Заемат площ от 30 дка и са обявени за природна забележителност през 1974 г. Представляват скални късове от вулканични туфи с форма на гъби, добре оформени пънчета и гугли.

Природният феномен е резултат от дългогодишното въздействие на водата, слънцето и вятъра. Височината на пънчетата и ширината на гуглите е до 2,5 м. Различното оцветяване на скалите е от бяло, розово или зеленикаво и се дължи на различни примеси от минерали. Легендата разказва, че това са отсечените глави на сестри, отказали да се подчинят на тиранина господар.

Гробът на Орфей се намира край село Татул

Древното светилище, където се смята, че е погребан митичният тракийски певец Орфей, се намира край село Татул, което е на 15 км от Момчилград. За точна датировка на обекта още се спори, тъй като се откриват материали от различни епохи. Със сигурност обаче районът е бил обитаван още през каменно-медната епоха.

Комплексът се състои от древно езическо светилище и средновековна крепост. Централното и най-високо място на скалния връх заема гроб с ориентация изток-запад, всечен в масивна канара, издялана като пресечена пирамида. На южната страна на величествената скала е издълбан друг подобен гроб, разположен в полусферична ниша, покрита с арковиден издялан в камъка свод. Към двата гроба води изсечено в скалите тържествено стълбище, състоящо се от осем стъпала. По съседните канари са оформени култови площадки, стъпала към тях, ниши, системи от улеи и басейни за събиране на течност.

Още според първите хипотези става дума за светилище на самия Орфей. Факт е обаче, че описаното място е само част от много по-голям култов комплекс, който все още не е проучен. На север от него има други скални масиви с вдълбани в тях трапецовидни ниши и скални гробници. 

Съвсем сигурно е, че на Татул се наблюдава пълна приемственост между езическите култове и християнството. Още в ранновизантийската епоха (IV-VII в.) в скалите е построена яка крепост. По-късно тя е разширявана и преустройвана многократно. И сега личи една четириъгълна кула, чийто подземен етаж е служел за водохранилище. Друго водохранилище е издълбано изцяло в скалите и се намира на 5 м от кулата. То има крушовидна форма и отвътре е обмазано с дебел пласт хоросан.

През Средновековието вероятно е имало и църква. Открити са две колони и два каменни капитела с изобразени релефно кръстове. Самото средновековно селище се е намирало под крепостта. Там при стопански работи са откривани фрагменти от средновековна керамика и стъклени накити. 

В местността Вкаменената гора могат да се видят дървета на 30 милиона години

Вкаменената гора се намира в близост до село Равен в дълбок дол, наричан от местните хора Габъз дере. Вкаменените дървета се разкриват от двете страни на дерето по протежение на около 200 метра. Тя е уникална, защото е единствената в света, в която дърветата продължават да стоят изправени.

Местността е представена от около двайсетина екземпляра, с височина до 1-1,5 м и диаметър на ствола от 0,4 до 0,6 метра. Най-голямата вкаменелост е с диаметър около 4 метра и височина метър. В напречното сечение на дънерите ясно се различават годишни кръгове. Вкаменената гора заема площ около 75 акра и е изключително живописна.

Според една от теориите вкаменелостите са се образували в резултат на вулканична активност. Предполага се, че дърветата са част от съществувала преди 30 милиона години гора, която се е намирала на брега на древно море. При вулканично изригване високата температура овъглила дърветата, а през обгорените дънери преминала вода, която носела със себе си кремъчно вещество. То запълнило кухините и в резултат се получили каменните дървета.

Древните траки използвали Харман кая като астрономическа обсерватория

Тракийското светилище Харман кая, известно още като българския Стоун хендж, е в едноименната местност, която се намира на около 2 км североизточно от с. Биволяне. Според специалистите култовият обект е използван като астрономическа обсерватория от траките.

Светилището е разположено около малка пещера и се извисява над речна долина върху укрепено от скали плато. Във вътрешното свещено пространство се е влизало през процеп между скалите, допълнително обработен като вход и затварян с врата - следите от прага и жлебове могат да се видят и до днес.

В района на външното свещено пространство са разположени множество жертвени ями, олтари, басейни и основи на помещения. В скалите наоколо личат издълбани легла за дървени конструкции, както и трапецовидни ниши, и олтари за жертвоприношения. В подножието на Харман кая личат и хилядолетните останки на тракийски град с улици и площади, и водоеми.

Извор, бликащ от скалата, добива лечебна сила в нощта на 5 срещу 6 май

Планинското възвишение, известно сред местното население като Дамбалъ, е на около 10 км североизточно от Момчилград. В живописна местност сред широколистна гора по висок скален венец се стича изобилно вода. В подножието му е изградена чешма с няколко чучура.

Според поверието в нощта на 5 срещу 6 май водата, бликаща от скалите, добива вълшебна сила и лекува заекване, парези, екземи и други. Да търсят решение на здравословни проблеми на лековития извор Дамбалъ идват както родопчани и българи от други краища на страната, така и вярващи в магията му.

Пътят за Дамбалъ е маркиран с множество табели още от разклона за Момчилград. Свещеният извор е леснодостъпен по нов асфалтов път, изграден след спечелен проект на община Момчилград. Пътят започва непосредствено в края на село Летовник, махала Рахиловци.

Митични същества обитават Прозорците на духовете край Дъждовница

Скалните изсичания край село Дъждовница са едно от най-големите и красиви образувания в Родопите. Местните ги наричат Джинавис пенджери (Прозорци на духовете) и разказват много легенди и приказки за митични същества, които обитават района. Изсичанията са върху високи до 50 метра монолитни канари и наподобяват огромен фриз.

Древните хора са оформили на недостъпни места в скалите най-разнообразни форми - трапецовидни ниши, овални изсичания, огромни олтари и други. Районът не е проучван сериозно, но археолози са категорични, че изсичанията са с култово предназначение. Естествените изветряне и ерозия на канарите са създали оригинални форми, наподобяващи исполински фигури.

Намират се вдясно от пътя, на около 500 м след селото в посока с. Ненково. Забелязват се от пътя, но подходът до тях е много труден.

Крепостта Устра край Джебел е била замък на Момчил юнак

Устра е името на една от най-запазените крепости в Родопите. От нея са останали основите на много от сградите и кулите. Крепостта е строена през Средновековието и през своето съществуване е била под властта предимно на Византийската империя. Устра е построена през X век, за да бъде охраняван минаващият оттам търговски път.

Крепостта се намира близо до село Устрен в община Джебел, област Кърджали. Разположена е на най-високата част на стръмен връх и от нея има добра видимост на голямо разстояние.

Според хипотеза на проф. Николай Овчаров Устра е била средновековен замък, в който е пребивавал виден аристократ, контролирал Средните Родопи, а през XIV в. това можело да бъде единствено родопският цар Момчил.

Край село Биволяне са погребани дланите и очите на Фатима, дъщеря на Мохамед

“Емалъ баба теке” е религиозен алиевитски комплекс, който се състои от тюрбе, джамия, обреден дом и прилежащи сгради. Намира се край с. Биволяне, което е на 18 км от Момчилград. Комплексът е построен в периода 1362-1402 г. В двора му има няколко вековни дървета, старинна чешма и гробище. Текето е място за почит от векове.

До джамията има тюрбе, което се състои от две части. Мъжка, в която се намират гробовете на Емалъ баба и на шестима неизвестни мюсюлмански светци. Гробовете са дълги около 4 м и всеки от тях е покрит със зелено сукно. Край надгробните камъни има място за палене на свещи.

Смята се, че в женската част на тюрбето са погребани ръцете и очите на Фатима - дъщеря на пророка Мохамед и съпруга на Хазрети Али.

Текето е свързано с културата и традициите на алианската общност, която всяка есен организира най-големия събор в региона. Край текето могат да се видят гробове на дервиши.

Сатаната се оглежда в река Арда край Дяволския мост

Дяволският мост (Шейтан кюпрю) е средновековен мост на река Арда. Отдалечен е на 20 км северозападно от Ардино. Пътят до моста е горски, но поддържан. Обектът е разположен в живописен пролом. Мостът и отражението му в реката наподобяват зинала паст на дявол, откъдето идва и името му.

Построен е през 1515-1518 г. от строителя уста Димитър от Неделино върху останки от римски мост по античен път. Мостът не е претърпял никакви преустройства благодарение на висококачествения си градеж. Дължината му е 56 м, широчината - 3,5 м, трисводест, като на сводовете на страничните му ребра са направени отвори с полукръгли сводчета за отчитане на водата. Височината на централния свод е 11,50-12 м, а по ръба е запазен каменен парапет с височина 12 см.

Има десетки легенди откъде произлиза името Дяволския мост. Една от тях гласи, че в една от скалите личи стъпката на Дявола.

7 момичета са съградили уникална дървена джамия без нито един пирон

Уникална дървена джамия, сглобена преди повече от 500 години, без да се използва нито един пирон, може да се види в кирковското с. Подкова. Храмът се намира на около 45 км от Кърджали и е действащ.

Според легендата джамията е построена за една нощ от 7 момичета, откъдето идва и името й. От местното настоятелство твърдят, че за храма има писмени сведения в султански архиви от 1438 г. Според историците става въпрос за т.нар. походни джамии, използвани от бейовете при пътуване.

Сведения за подобна джамия има и в Крумовград, но тя е била съборена през XIX век и на нейно място е построена сегашната.

Около Джамията на седемте момичета има старо мюсюлманско гробище. В единия му край са разположени култови камъни, които се почитат от местните на 6 май, когато се празнува мюсюлманският празник Хъдърлез. Вярващите се провират през камък с отвор за здраве.

Наблизо има камък, върху който се сяда срещу болки в кръста и камък, на който местните слагат чело срещу главоболие.

200-годишна воденица мели брашно в село Шумнатица

В 200-годишна воденица мелят царевично брашно за качамак в кирковското село Шумнатица. Съоръжението е едно от малкото запазени на Балканите. Воденицата, наричана Пехливанска по името на махалата, в която се намира, е от типа караджейка.

Има два камъка. Върти се горният, задвижван от вертикално поставено дърво. На другия му край има колело с лопатки, които се задвижват от водата. Воденицата се пуска, а зърното се сипва в коша, кречеталото го разпределя равномерно. За час могат да се смелят до 80 килограма зърно за брашно и до 150 за фураж.

В началото на XX век воденицата е използвана и за култови практики около Хъдърлез (Гергьовден). На 5 май момите наливали бакър с вода, минала през колелото на воденицата и го слагали да пренощува под дюлево дърво. На Хъдърлез се миели и пиели от бакъра за здраве, разказват възрастните хора от Шумнатица. Магическият ритуал не се практикува отдавна.

Големият и Малкият казан край с. Равен са съоръжения, изсечени в скалите

Големият и Малкият казан се намират в местността Казан беюг край махала Въз на с. Равен. До обекта може да се достигне до ясно открояваща се пътека, непосредствено преди първите къщи на махала Въз от с. Равнец.

В Казан беюг се извисява комплекс от интересни скални образувания, разположени върху левия бряг на р. Казан дере, с височина над 30 м. В района има голям брой изсечени в скалите съоръжения – проходи, жертвеници, жлебове, улеи, трапецовидни ниши и добре запазена гробница с жлеб за затваряне.

Автор на статията

Ненко Станев Ненко Станев


Споделете статията

Четете още