Разследват как и защо го е издал след сигнал от депутати
Най-важният подпис в живота ми е бил този на констативния акт за собствеността на Руската църква. Това заявява през 2001 г. самият Иван Дахтеров, нотариусът, подписал въпросния нотариален акт през 1997 г.
Казусът със собствеността на Руската църква стигна и до главния прокурор.
В сряда депутатите Бойко Борисов, Кирил Петков, Делян Пеевски и Ивайло Мирчев изпратиха сигнал до Борислав Сарафов, за да бъде разследвана сделката от 1997 г., когато Руското посолство става собственик на храма “Николай Мирликийски” в центъра на София. Това се случва с подписа на нотариус Иван Дахтеров преди 26 години на основание крепостен акт от 1898 г.
Според нас този нотариус е извършил престъпление, като е издал този акт. Ние не сме компетентни, затова с колегите сезирахме главния прокурор, който да се произнесе дали има, или няма престъпление. Ако се окаже, че няма документи за Руската църква, се надяваме прокуратурата да поиска разваляне на този нотариален акт и църквата да се върне на българската държава, на църквата, заяви Пеевски в кулоарите на Народното събрание.
Държавното обвинение ще направи проверка и ще изиска цялата документация, за да стигне до фактите, обявиха в отговор оттам (виж карето долу).
Пред “24 часа” Иван Дахтеров заяви, че не си спомня подробности отпреди 26 години.
Но през 2001 г. във в. “Капитал” излиза публикация, озаглавена “Портрет на нотариуса Дахтеров като млад”, която разказва предимно за лайфстайл предпочитанията на юриста, който днес има нотариална кантора на Орлов мост в столицата. В частта на текста, която описва професионалната му кариера дотогава, самият той заявява, че най-важният подпис в живота му е бил този на констативния акт за собствеността на Руската църква.
Храмът “Свети Николай” е затворен от седмица, след като ДАНС експулсира архимандрит Васиан Змеев, секретаря Евгений Павелчук и служителя Владимир Бонко. Според информацията от контраразузнаването тримата са част от хибридната стратегия на Русия за въздействие върху обществено-политическия живот у нас.
“24 часа” разполага със сигнала на четиримата депутати. Според тях
не е установено чия собственост е Руската църква
и въз основа на какви документи. Те молят прокуратурата да направи проверка и да издири всички документи по казуса. Позовават се и на съобщение на Министерството на правосъдието, което не успя да посочи собственика на земята и сградата на Руската църква от проверката в Агенцията по вписванията. Посочват, че е вписан констативен нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по дарение на земята, строителство на църквата и правоприемство от Руското царско дипломатическо агентство на посолството на Руската федерация. Констативният нотариален акт е съставен по молба на посланика на Русия, но
крепостният акт от 1898 г. не се съхранява в архивите
на Агенцията по вписванията. Причината е, че документи с над 100-годишна давност се предават в Държавната агенция “Архиви”, а този трябва да е в отдела за София. От Министерството на правосъдието съобщават още, че в нотариалния акт не са описани документи и доказателства за строителството, както и такива за приемствеността между Руското царско дипломатическо агентство и посолството на Руската федерация, както се преименува след смяната на властта в Москва.
Така от министерството препращат към Държавната агенция “Архиви”, столичната община и други институции, където могат да се съхраняват документи по сделката.
“Въпросът за собствеността на Руската църква има пряка връзка, и това под каква юрисдикция е този храм - на Българската или на Руската православна църква, с оглед на нормалното му функциониране по предназначение”, пишат в сигнала си до прокуратурата Борисов, Петков, Пеевски и Мирчев.
След експулсирането на архимандрит Змеев храмът бе заключен от посолството.
“Неприятелската стъпка срещу нашето духовенство е провокативна, груба, грозна постъпка и шамар срещу собствените граждани, вярващите българи”, реагира руската посланичка у нас Елеонора Митрофанова. Тя е категорична, че съдбата на храма ще бъде решена от Руската църква. Още на втория ден българският патриарх Неофит е назначил свещеници от Софийската митрополия, които да служат в храма. За това Негово Светейшество уведомил руския патриарх Кирил с писмо. От синода съобщиха, че очакват посолството да отключи храма, но това така и не се случи.
Подворието има устав от 2011 г., който е изготвен в Москва и е приет от Светия синод
Документът ще бъде издирен и ще го разгледаме на заседанието на 3 октомври. Там ще пише точно кой какви правомощия има за храма”, каза пред “24 часа” Ловчанският митрополит Гавриил. Той е председател на Върховния църковен съвет, който се занимава със синодалните имоти. Владиката също призовава храмът да бъде отключен възможно най-скоро за миряните.
Неправилното използване на български думи е част от проблема, коментираха филолози. Всички наричат този храм Руската църква. А думата “църква” означава институция с богочовешка същност. Сградата, в която се помещават молитвени домове, се нарича черква. Нотариалният акт, който се разпространява, се отнася за недвижимата собственост, тоест за черквата. А църквата като институция е част от епархията на Софийската митрополия и е недопустимо друга православна църква да извършва прозелелитизъм в епархията на своя посестрима. Тоест при всичката условност на този констативен нотариален акт, той може да се отнася само за недвижимата собственост, но не и за храма като храм.
Прокуратурата: Ще проверим собствеността, сега има хипотези, не факти
Сигналът на четиримата депутати е разпределен по компетентност на Софийската градска прокуратура, която е възложила проверка на ДАНС, съобщиха в сряда от държавното обвинение.
“Казусът има два аспекта - правото на собственост и каноничното право. Ще направим проверка по първия. За канона отговаря Българската православна църква”, посочи градският прокурор Илияна Кирилова. Ще се искат документи от църквата, архивите, общината и Агенцията по вписвания.
“Констативният нотариален акт учредява право на собственост. Ще изследваме дали при представянето на документите тогава има неистински, както и дали има нарушения на служебни задължения по проверката, преди да бъде издаден”, каза заместник-главният прокурор Христо Кръстев. Той посочи, че сега всичко е хипотези и трябва да има факти, за да се прецени ще има ли повдигнато обвинение, или не.
От прокуратурата ще искат и доклада на ДАНС, с който бяха експулсирани тримата свещеници на Руската църква. Прокурор Кръстев предположи, че агенцията е взела превантивни мерки след информацията от Северна Македония, че Васиан Змеев е изгонен като опасен за националната сигурност.
