- Николай Денков потвърди, че е разговарял с лидера на ГЕРБ Бойко Борисов във връзка с териториалните планове за справедлив преход на въглищните региони
- Само България не е предала териториалните си планове, подчерта еврокомисарят Илияна Иванова
- Премиерът Денков: Предложили сме възможно най-доброто, продължават разговорите със синдикатите
Втори опит да влезем в Шенген ще направи правителството точно година, след като България получи отказ от Австрия и Нидерландия. Гласуването се очаква през този декември и в момента страната ни полага всички усилия, за да бъде приета, увериха днес премиерът Николай Денков и българският еврокомисар Илияна Иванова.
Денков и Иванова се срещнаха официално за първи път, откакто тя бе избрана за еврокомисар. По-късно тя ще има срещи с президента Румен Радев, депутати и др.
В момента обсъждаме една единствена възможност - декември 2023 г. Работим за това, буквално всеки ден. Голяма част от тези усилия се виждат публично. Други са по дипломатически път, тъй като невинаги гласността и шумът помагат в този вид усилия, каза премиерът Николай Денков.
Позицията на ЕК е много ясна, тя беше подчертана и от председателката г-жа фон дер Лайен по време на речта за състоянието на Съюза - не само че България и Румъния отговарят на критериите за членство, но и че те активно допринасят за по-доброто функциониране на Шенгенската система, посочи Иванова.
Шенген и еврозоната са сред основните приоритети на Иванова, подчерта тя. Както и ресорът, който е поела от Мария Габриел – иновации, образование, култура и спорт.
"Доста важни задачи остават, предстоят ни срещи и с ресорните министри, с които ще говорим подробно", каза тя.
България има специфична слабост - липсата на закон, който да гарантира защитата на интелектуална собственост от гледна точка на научни иновации. Готов е новият закон за иновациите, като по този начин можем да запълним законова празнина, която пречи, коментира пък Денков.
Вчера Министерският съвет взе решение за отпадане на няколко от проектите, заложени в Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ), сред които са изграждането на завод за батерии и протонен център за лечение на онкоболни. Причината е, че България се е забавила с повече от една година по тях. А заради това ЕК отказва да ги финансира.
Днес премиерът коментира темата така: Всички знаем, че има забавяне по отношение на ПВУ. Особената трудност е, че то е свързано с най-тежките реформи както по отношение на правосъдната система, така и по отношение на е енергетиката. Тази сутрин се чух с г-н Борисов, мисля, че изчистихме това недоразумение, каза министър-председателят акад. Николай Денков, потвърждавайки, че е разговарял с лидера на ГЕРБ Бойко Борисов във връзка с териториалните планове за справедлив преход на въглищните региони.
Вчера само няколко часа след като от финансовото министерство съобщиха за отпадане на проекти от Плана за възстановяване, ГЕРБ даде извънредна пресконференция, на която алармираха, че “се раздават милиарди на странни фирми”.
Депутатът Делян Добрев обяви, че 1 млрд. 760 млн. евро „са дадени на фирми, които никой не знае откъде и кога дойдоха, как са участвали на търг и защо са били избрани. Това не е скандал. Това е международен скандал!“, отсече Добрев.
В последните 3 месеца успяхме да извадим всички горещи теми, да ги сложим на масата и да търсим съгласие, където е трудно. Промените в правосъдната система, в енергетиката не се правят, защото някой ги иска. Това са промени, които са необходими за българските граждани и енергетици, за да се осигури по-добро бъдеще - както за справедлива и ефективна правосъдна система, така и за подсигуряване на енергийната система с евтин ток. Ние трябва да имаме капацитет. Когато погледнем развитието на пазара, виждаме колко въглищните електроцентрали ще бъдат неконкурентоспособни спрямо алтернативите, които в момента се развиват технологично. Трябва да имаме капацитет от въглищни централи, но и да развиваме останалите източници, коментира още премиерът.
“По отношение на тези емоции, напрежение, което виждате, аз съм убеден, че те могат да бъдат преодолени и ще бъдат, когато обсъдим какво се прави и какви са алтернативите. Ние предлагаме възможно най-доброто в тази ситуация. И аз, както винаги, съм умерен оптимист, че това ще бъде разбрано и документите ще бъдат представени в първата седмица на октомври. С представянето им пред ЕК процесът по уточняването на тези документи не приключва, а започва преговорен процес като имаме 2-3 месеца до края на годината да доуточним всички текстове”, коментира Денков пък териториалните планове. Те засягат трите въглищни района Стара Загора, Перник и Кюстендил и са свързани с намаляването на парниковите газове, замърсяването на въздуха и затварянето на централите. От “Марица-Изток” обаче заявиха, че ще излязат на протест, ако плановете бъдат приети в този вариант.
Само България не е предала териториалните си планове и вече бяха изгубени 100 млн. евро, подчерта пък еврокомисарят. "Други 800 млн. евро. са под въпрос, ако това не бъде направено скоро", допълни Иванова.
