НА ЖИВО: Пленарно заседание на 49-ото Народно събрание

Видео Подкаст image/svg+xml

Пазарджик - градът на пътя от Белград към Цариград

В рубриката "Уикенд ОКОло" представяме забележителности, които могат да се видят за два дни на максимум 50-ина километра от областните градове в България. Проектът се реализира съвместно с Министерството на туризма.

Публикациите ще излизат всеки четвъртък до края на годината. Те ще улеснят планирането на вашите уикенди, в които не само да отдъхнете, да се насладите на вкусна и сезонна храна, но и да разгледате интересни забележителности - манастири, музеи, природни феномени.

Днес ви предлагаме всичко, което си заслужава да видите в Пазарджик и региона.

Само на 105 км от столицата на България - София, в Пазарджик и областта можете да посетите интересни исторически и природни забележителности, които крият любопитни факти от древното ни минало и настоящето.

Както се пее в химна на Пазарджик: "На Тракия зелена в сърцето, покълнал е любимият ни град", тук можете да откриете много интересни музеи, свързани с живота на видни българи от Възраждането и по-новата ни история.

Разположен край бреговете на три реки - Марица, Тополница и Луда Яна, Пазарджик е основан през 1485 г. като важна пътна станция и тържище от Белград към Цариград. Градът е запазил духа на траките, населявали района, възрожденските идеи на Константин Величков и Станислав Доспевски, на бележитите лирици Димитър Бояджиев, Никола Фурнаджиев и Теодор Траянов.

Днес Пазарджик е 8-ият по големина областен град в страната, заслужено получил приза Европейски град на спорта за 2020 г. заради развитието на местните клубове по волейбол и футбол "Хебър", както и детските спортни школи и клубове, подготвили редица национални състезатели.

В центъра на Пазарджик се намира символът на града - Старата поща с часовниковата кула. Сградата е построена през 1911 г. по проект на арх. Пенчо Койчев, който е проектирал и двореца в Царска Бистрица.

Днес собственик на Старата поща с часовниковата кула е настоятелството на катедралния храм "Успение на Света Богородица".

Експонати в Регионалния исторически музей са съкровищата от Равногор, Лесичово и Црънча 

В него се съхраняват експонати от времето на палеолита (100-40 хиляди г. пр.Хр.: до средата на XX век. Музеят е създаден през 1911 г. Първата експозиция е открита през 1924 г. Музеят е включен в списъка на 100-те национални туристически обекта. В зала "Археология" посетителите могат да видят разнообразни образци на материалната и духовна култура на Пазарджик и региона: модел на жилище, антропоморфни и зооморфни керамични съдове от неолита и халколита, богата идолна пластика, култови предмети, антични, средновековни и западноевропейски монети, оръжия, накити и една от най-богатите колекции на оброчни плочи на Тракийския конник.  

Зала "Възраждане" представя града през епохата на Българското възраждане и участието на населението в националноосвободителните борби и Априлското въстание (1876 г.) до Освобождението през 1878 г.

Експозицията е изградена от над 200 оригинални експоната, организирани в тематични центрове - икономическо развитие на Пазарджик като стоково тържище; борба за самостоятелна българска църква, за българска просвета и образование, за национално освобождение.

Тук са прочутите Равногорско съкровище, съкровището от село Лесичово, съкровището от село Црънча.

В галерия "Станислав Доспевски" се пази българската "Мона Лиза"

В Художествената галерия "Станислав Доспевски" са подредени колекции с творби на Георги Герасимов, проф. Величко Минеков, колекция "Портрет" и др.

Приживе проф. Величко Минеков подари и свои творби на родния си град, с които е обособена галерия на открито в централната градска част.

В галерия "Станислав Доспевски" може да се види българската "Мона Лиза". Знаменитият възрожденски художник Станислав Доспевски рисува своята сестра Домника, когато тя е 18-годишна.

Тя е петото предпоследно дете в семейството и единствена дъщеря на Димитър Зограф.

Творбата респектира със своето изящество. Изкуствоведи я смятат за шедьовър на родното изобразително изкуство.

Къща-музей "Станислав Доспевски" е паметник на културата и един от 100-те национални туристически обекта в България. Тя е построена от брациговски майстори през 1864 г. по проект на художника и е характерна за периода на Възраждането. В нея е живял прочутият Станислав Доспевски и е единственият музей в България, посветен на възрожденски художник.

Етнографският музей в Пазарджик

Етнографската експозиция е подредена в най-голямата жилищна сграда в Пазарджик от епохата на Възраждането, построена през 1850 г. в стила на пловдивската възрожденска барокова къща.

Собственикът Никола Христович е бил богат пазарджишки търговец. Обявена е за национален архитектурно-художествен паметник на културата.

Етнографската експозиция представя богатството и разнообразието на традиционната народна култура от България, която обхваща части от най-българските етнографски райони: Тракия, Средногорието и Родопите.  

Във фонда на отдел "Етнография" са събрани и съхранени ценни свидетелства за бита, поминъка и духовната култура на пазарджишкото население. Те оформят 15 колекции: предмети от градския бит, облекла, занаятчийски инструменти и произведения, уреди за обработка на земята и за дърводобив, архитектурни детайли, народни музикални инструменти, предмети на народната култура.

Къща-музей "Константин Величков"

Родната къща на Константин Величков (1855–1907) е превърната в експозиция към Регионалния исторически музей. Сградата е обявена за архитектурно-художествен и исторически паметник на културата от национално значение. В експозицията са възстановени интериорите в къщата.

Богатата фотодокументална част разкрива семейната среда и личността на Величков, приноса му в българската история и култура като видна възрожденска личност, просветител, активен участник в национално-освободителните борби, политик и държавник в следосвобожденска България, писател, преводач, художник.

Музеят е едно от утвърдените средища за културни прояви и чествания. Традиционните Величкови дни заемат значимо място в културния календар на града.

Парк-остров "Свобода" има зоокът и "Градината на света"

Парк-остров "Свобода" е предпочитаното място за отдих и разходки в Пазарджик. Разположен е на площ от близо 300 дка в коритото на река Марица и предлага забавления за малки и големи.

Паркът разполага със спортни игрища, няколко детски площадки, места за тих отдих, кафенета и ресторанти. Има алея на кривите огледала, скулптури на праисторически животни, познати от филмите на Стивън Спилбърг.

Има триметров стол, детски образователен кът "Приказна разходка" с фигурите на Снежанка, Пепеляшка, Пипи Дългото чорапче, Ян Бибиян и Малкия принц и др. Тук се намира зоопарк с различни видове животни - лами, муфлони, маймуни, пони, лъв, тигър.  

В източната част на парк-острова на 23 септември 2023 г. бе открита "Градината на света", в която свои кътове с растения и дървесни видове имат най-добрият спортист на XX век, деветкратният шампион по лека атлетика Карл Люис, златната осмица Христо Стоичков, португалският шампион и участник на 3 световни първенства по футбол Антонио Алберто Бастос Пимпарел, както и 28 държави засега.

В "Градината на света" гори и пламъкът на мира, поставен в метално цвете, който бе запален от легендарните Карл Люис, Христо Стоичков и кметът на Пазарджик Тодор Попов. Градината е особено красива нощем, когато се включва цветно художествено осветление.

Паталеница - селото с 9-те черкви

Пазарджишкото село Паталеница е една неповторима дестинация, представляваща голям интерес за любителите на историческия и културно-църковен туризъм.

Тук преди години е имало 9 православни черкви, а най-старата лоза на Балканския полуостров расте в Баткунския манастир "Св. св. Петър и Павел", който е на 1,5 км от Паталеница. Над 6- вековната лоза е обявена за природна забележителност и е под закрила на държавата.  

До 80-те години на XX век лозата е покривала почти целия двор, но сега вече корените са й пооредели и въпреки това наесен се отрупва с чепки тъмночерно на цвят грозде, което ставало на пивко вино.

Всеки, прекрачил портата на светата обител, се отбива до старата лоза и си прави снимка за спомен.

Досами нея е църквата към манастира, изградена от каменна зидария. В нея се пази иконостас, дело на резбари от Банската школа през 1809 г. На царските двери позлатена плетеница от растения и животни обгръща стената "Благовещение".

В манастира е запазена стаята на възрожденския художник Станислав Доспевски, живял тук през 1867 г. През това време той нарисувал 4 икони - "Богородица", "Христос", "Уброс", и "Св. св. Козма и Дамян", изписал и стените на стаичката си.

Средновековната църква "Свети Димитър"

Тръгнете ли надолу по пътя ще стигнете до село Паталеница, които привлича туристи с уникалните си архитектурни и културни паметници, които могат да се видят тук.

В селото се намира средновековната църква "Свети Димитър" (ХІІ-ХІІІ век), чиито стенописи носят ярко изразени ренесансови белези. Обявена е за национален паметник на културата.  

Паталенската църква е една от малкото запазени добре кръстокуполни църкви в България. През 1956 г. църквата е обявена за архитектурен паметник на културата с национално значение, а през 1971 г. след проучването на изключително ценните стенописи - и като национален художествен паметник на културата.

В днешния културно-духовен живот на Паталеница най-голяма роля има църквата "Успение на Пресвета Богородица". Изградена е през 1708 г. В околностите на селото могат да се различат останките на още 7 стари църкви: Атанасова черква; Спасова черква; Панталеева черква, на чието място днес е построен параклисът "Св. Георги", а на 150 м по-нагоре още стоят затрупаните основи на истинската Гергьова черква.

Античният град на птиците край село Юнаците

Селищна могила Юнаците е археологически обект, който се намира в най-западната част на Горнотракийската низина непосредствено до старото корито на река Тополница, малко преди вливането й в Марица.

Тук през годините при археологически проучвания бяха открити накити, сред които малка златна глава- амулет. Кръглата златна апликация е с диаметър 2,8 см и е от типа на т. нар. антропоморфни златни амулети, познати от Варненския халколитен некропол.

Датира се във втората половина на V хил. пр. Хр. Ценната находка допълва колекцията на родните археолози, водени от доц. д-р Явор Бояджиев, ръководител на експедицията, както и фонда на Регионалния исторически музей.

На праисторическата селищна могила бе открито и златно мънисто, датирано от каменно-бронзовата епоха или около 5000 години преди Христа. За него родните археолози смятат, че става въпрос за най-старото злато в Европа.

Античната селищна могила носи името Градът на птиците отпреди 7 хилядолетия заради причудливите керамични фигурки, които непрекъснато намират археолозите на това място.

Перистера е крепостта на гълъба на хълма Света Петка над Пещера

Само на 18 км от Пазарджик можете да посетите крепостта Перистера, която се намира на север от град Пещера. Името на крепостта произхожда от гръцки и означава гълъб. Представлява крепост с три пояса крепостни стени и шест отбранителни кули, разположени на най-вътрешната крепостна стена, според археолозите е датирана към IV век, като е съществувала поне до VII век включително.

  Археолозите смятат, че на същото място вероятно е съществувало древно тракийско светилище. Крепостта е възстановена по проект на местната община през 2014 г. С европейски средства бе направена частична реставрация на цитаделата и крепостните стени, които са запечатани, за да се запазят от климатичните промени.

Южната кула е превърната в триетажен музей, а музеят на открито е разположен от северната страна. Посетителите ще могат да запалят свещ в двете църкви – „Св. Петка“ и „Св. Четиридесет мъченици“, съществували още в Средновековието. „Перистера“ е предпочитано място за сватбени снимки.

Казват на пещера Снежанка перлата на Родопите

Снежанка е една от най-красивите пещери в България. Наричана е още "Перлата на Родопите" и е включена в списъка на 100-те национални туристически обекта.

Обявена е за природна забележителност през 1961 г. В своите само 145 метра дължина, разположена върху площ от 3150 квадрата, тя е събрала всички форми на пещерни образувания. 

Намира се на 5 км oт Пещера в посока към Батак. Пещерата е образувана от Новомахленската река. Намерените в нея артефакти сочат, че е била обитавана от древните траки.

По-късно е забравена, за да бъде открита отново през 1961 г. от туристи. Пещерата е сравнително малка, но изключително богата на естествените пещерни украси – сталактити, сталагмити, синтрови езера и драперии.

Името си носи от снежнобелите наслаги, образували се милиони години и застинали в причудливи форми – Делфинчето, Каракачанката, Статуята на свободата, Джуджета, Папагалче, както и едноименната Снежанка - сталагмит с формата на девойка, чакаща своя принц.

Фотиново - водопадите и римските мостове

Ceлo Фoтинoвo ce нaмиpa в Сeвepoзaпaдните Poдoпи, нa 1100 м нaдмopcкa виcoчинa, нa двaтa бpягa нa Фoтинcкa peкa. То е и нa 10 км oт Hoвa мaxaлa и нa oкoлo 24 oт общинския център Бaтaк.

Ценителите на старини имат възможност да разгледат останките от тракийски, римски, византийски и славянски крепости, могили, мостове и други интересни археологически обекти в района.

Свидетелство за древната история на Фотиново са останките от крепостта Калето и множеството римски мостове и калдъръмени пътища в района, преминаващи от тракийската столица Бесапара за пристанищата на Егейско море.

В околностите на красивото родопско село има 7 римски моста. Един от тези мостове може да се види под селото по картирания маршрут за Фотинските водопади. Мостът е двусводест, около него са запазени останки от стар калдъръмен път.  

Преданията разказват, че с Виа Траяна е свързан известният Кемеров мост, който свързва Девин с Виа Траяна.

Caмите водопади са тpyднo дocтъпни, но много живописни и впечатляващи. Целият преход от селото до водопадите трае около 1 час и 15 минути.

Общата височина на водната каскада от най-високата до най-ниската точка е близо 30 метра. Те са се образували на 900 м надморска височина и зоната около тях е защитена.

Реката е пълноводна през цялата година, но водопадите са особено атрактивни през пролетта, когато започне интензивното снеготопене.

Цепина е твърдината на деспот Алексий Слав

Крепостта Цепина се намира на няколко километра северозападно от родопското село Дорково. Тя е разположена на конусовидно възвишение, на 1136 м надморска височина. Тук при археологически проучвания са открити останки от тракийско селище, основите на няколко църкви, водохранилища, базилика, жилища и некропол.

В сегашния си вид крепостта е построена между ХІ и ХІІІ век. Руски учен византолог проучва крепостта още в 1979 г. и открива уникален мраморен релеф на апостолите Петър и Павел. Днес ценната находка се съхранява в Ермитажа в Санкт Петербург.  

Според историческите източници тази твърдина е била седалище на деспот Алексий Слав, племенник на цар Калоян (управлявал 1197–1207). Той бил владетел на Родопите през ХІІІ век, а по негово време планината била наричана Славиеви гори.

В близост до крепостта се намира хижа "Цепина". В Дорково се намира и Плиоценският парк. Интересният природонаучен музей представя находки от плиоцена, открити в палеонтологичното находище в местността Кокалите около селото.

Находището е най-голямото познато на палеонтолозите струпване на кости от над 30 вида животни на едно място. Открити са над 600 кости. 

Оригиналният костюм на Николай Гяуров от Ла Скала се пази в музея във Велинград

В Историческия музей във Велинград можете да видите експозиция, посветена на знаменития оперен бас Николай Гяуров, който е родом оттук.

В нея са показани талисманът му - уникален сребърен пръстен с антична гема от римски произход, изобразяваща слънчев конник, италиански тубус със сценичен грим – перуки за едни от най-емблематичните му роли – Борис Годунов, Крал Филип, Дон Базилио и Атила.  

В постоянната експозиция във велинградския музей се пази и оригиналният костюм, с който оперният бас е пял партията на крал Филип в миланската Ла Скала. В експозицията са подредени многобройните медали, награди, концертен костюм, цигулката, на която е изпълнявал първите си музикални стъпки, ученическите му бележници, затрогващите писма до родителите му, изпращани, докато е следвал в Москва.

Всички те са дарение от Владимир и Румяна Гяурови – син и снаха на певеца. Има и сребърна монета с лика на Николай Гяуров, изсечена в Австрия и пусната по случай Залцбургските тържества, на които той е бил канен като постоянен гост.

Църквата костница "Света Неделя" в Батак

„Пътнико, поспри! Шапка долу - пред тебе е Батак!“

Едва ли има българско сърце, което да не трепне при наближаването на града светиня Батак. Тук е над двувековната историческа църква "Света Неделя".

Построена е през 1813 г. на мястото на Тодор Балинов (кмет на селото по това време), дарено от него специално за построяването на църквата.

Построена за 75 дни с труда на жителите на града. Църквата е запазила спомените от величавата героична епопея през април 1876-а.  

В хода на въстанието се оказва последната крепост на разбунтувалите се местни - тук загиват, посечени от ятагана около 2000 българи, жени, деца, старци.

След Освобождението през 1878 г. "Света Неделя" вече не се използва за богослужение - в нея са запазени костите на загиналите в Баташкото клане. През 1955-а храмът е обявен за държавен музей, а през 1977-а - за национален исторически паметник на културата.

Реплика на Панагюрското златно съкровище привлича туристи в Панагюрище

Тръгнете ли за Панагюрище, не пропускайте да посетите местния исторически музей, където бе построена специална зала трезор за Панагюрското златно съкровище.

Всяка година уникалните съдове, принадлежали на тракийски владетел и открити от тримата братя Дейкови - Павел, Петко и Михаил на 8 декември 1949 г., гостуват в средногорския град.  

Тук се пази и реплика на съкровището, изработена със спомоществователството на Минно-обогатителния комбинат "Асарел Медет" и тогавашния му изпълнителен директор инж. д-р Лъчезар Цоцорков.

Античната находка, изработена от злато в края на IV или началото на III в. пр. Хр. е с общо тегло от 6 кг.

Култовият сервиз се състои от 9 съда: фиала, амфора и ритони. По външните им стени са изобразени сцени от трако-гръцкия пантеон.

Катедралният храм "Успение на Света Богородица" в Пазарджик

Църквата е изградена в периода 1836-1837 г. и е най-голямата в България от епохата на Възраждането. Тук се намира прочутият иконостас, дело на майстори от Дебърската школа.

В катедралната „Успение на Света Богородица“ в Пазарджик се пазят над 1000 икони, някои от които са особено ценни и рисувани от ръката на Станислав Доспевски.  

Особено стойностна е тази на владиката Модест - първият Йерусалимски църковен водач, рисувана през 1846 г. В храма се пази и чудодейната “Животворящ източник“, както и икона на Дева Мария с младенеца.

Вярващите, които се молят пред нея, разказват, че чуват глас, сякаш идващ от образа на светата майка. В църквата не знаят произхода й, нито кой е нейният автор, но в долния десен ъгъл пише името на дарителите: “Подарява семейство Михаил и Мар. Джамбазови“.

Автор на статията

Диана Варникова Диана Варникова


Споделете статията

Четете още