Учебното съдържание по литература е неоправдано старомодно, не е актуализирано от началото на 90-те години. Трябва да бъдат включени съвременни автори.
Това каза вчера проф. Милена Кирова от Софийския университет на дискусия по резултатите от матурата по литература, организирана от министерството на образованието.
“Колкото и да ми е мил Вазов, по-мила ми е истината, че българските деца не го разбират, не го четат, не им е интересен. Голяма част от учебното съдържание трябва да бъде подменена.”
Според преподавателката голяма пречка пред разбирането на Вазов е езикът, койтое пълен архаични термини, стари думи и турцизми. Към него трябва да има помагало, което да пояснява, смята проф. Кирова.
Учениците не могат да пишат никакъв текст, дори и резюме, категорични бяха учителите. Те предлагат учениците, които не пишат въобще текст на матурата по български, а разчитат само на въпросите от теста, да бъдат късани.
Мислехме дали още тази година да го направим, но трябва да си даваме сметка за риска, каза министър Даниел Вълчев. Според него с промяната на поправителен изпит може да отидат 25 000 вместо 12 000 зрелостници.
Най-лесни са били за абитуриентите въпросите от теста, в които трябва да се познае в кой от редовете не е допусната правописна грешка и в кой от редовете думите не са синоними. Справяли се и с познаване от коя сфера на олбщуване е текстът.
Двойките от матурата по български език и и литература тази година са 4,88%, миналата бяха 3,75%. С отличен сега са оценени 15,41%, а миналото лято - 16,45%.
Американският университет и тази година е отличникът на матурата по български езики и литература със среден успех на явилите се 5,809. Картината в страната пък показва, че най-добре са се представили учениците от Шумен, а най-зле - в Разград и Търговище. По-ниски спрямо миналата година са резултатите в Шумен и Ямбол.