В новата ни рубрика "Уикенд ОКОло" ще представяме забележителности, които могат да се видят за два дни на максимум 50-ина километра от областните градове в България. Проектът се реализира съвместно с Министерството на туризма.
Публикациите ще излизат всеки четвъртък до края на годината. Те ще улеснят планирането на вашите уикенди, в които не само да отдъхнете, да се насладите на вкусна и сезонна храна, но и да разгледате интересни забележителности - манастири, музеи, природни феномени.
Днес ви предлагаме всичко, което си заслужава да видите в Стара Загора и региона. Времето за един уикенд няма да ви стигне да видите всичко интересно, непременно ще дойдете отново.
Берое, Железник, Иринополис, Августа Траяна, Боруй, Ески Заара, Верея и Стара Загора - това са имената, които днешният град Стара Загора е носил през вековете.
Смята се, че той е един от най-старите градове по нашите земи, тъй като откритите случайно тук през 1968 г. при строителни работи две неолитни жилища са от средата на 6-ото хилядолетие преди Христа. Специалистите са категорични, че това са най-добре запазените и с най-богат инвентар къщи от ранния неолит в Европа.
Те са останали във вида, в който са опожарени преди 8000 години. Това са и най-ранните поселения в чертите на съвременна Стара Загора.
Неолитните жилища са само една от забележителностите на древния град. Те са обект на Регионалния исторически музей, чийто основни фондове съдържат близо 117 хил. експоната, други над 40 хил. са в спомагателните фондове.
Новата постоянна експозиция на този музей бе открита на 3 март 2009 г., след като 23 години градът беше без своя музейна експозиция. Тя е разположена в специално построена сграда с формата на пясъчен часовник - алюзия за непреходността на времето и музея като храм на историческата памет.
Музеят има 4 експозиционни нива с обща площ 1290 квадратни метра, като четвъртото е за временни изложби - в момента там може да се види изложбата на археологическите находки, открити през лятото при изпълнението на ВиК проект в града. В останалите нива над 1700 артефакта проследяват историята на региона от 6-ото хилядолетие преди Христа до възстановяването на опожарения от турците през Руско-турската освободителна война град през 1879 година.
Тогава чешкият строителен техник Лубор Байер начертал плана за новия град с прословутите му прави улици, с които Стара Загора се слави досега.
Единствената оцеляла при палежите в онази война сграда била Ески джамия, затова и тя се смята за най-старата в момента сграда в града. Днес е превърната в единствения у нас Музей на религиите. И не случайно - оказва се, че това място е било средище на различни култури и религиозни практики за дълъг период от време - от края на X век пр. н.е. до края на XIX век от н.е.
Строителството на самата джамия било завършено през май 1409 г. Но в очертанията на молитвения салон са разкрити основите на средновековна българска черква от Х век. Пространството наоколо е използвано за некропол - проучени са над 60 християнски гроба.
Установено е, че преди изграждането на джамията църквата вече е била в руини, но въпреки всичко планът за мюсюлманския храм е съобразен изцяло с плана на средновековната църква.
Под тази църква пък е съществувал храм, посветен на Тракийския конник, а под източния зид на джамията е открита ритуална яма от времето на ранната желязна епоха - X-IX век пр.Хр.
Друго място, което всеки гост на Стара Загора трябва да посети, са музеите на Тракийския университет. Те крият неочаквани изненади за всеки, изкушен в историята, при това приемат безплатно своите гости.
Най-новият от тях е Музеят на коня и конния спорт. Основна в него е колекцията от царски карети, съхранявана доскоро в базата на Аграрния факултет като негово историческо наследство. Преди това били използвани за снимки в киното.
В музея е изложена каретата на княз Александър Батенберг. До нея са файтонът на цар Фердинанд, изработен в Лондон, и каретата ладия, с която са пътували цар Борис Трети и царица Йоанна в деня на тяхната сватба. От българския царски двор е запазена и пощенска карета, участвала навремето в снимките на българския сериал "На всеки километър".
Сред най-ценните експонати в Музея на Аграрния факултет пък са микроскопът на писателя Димитър Димов, който е преподавал тук анатомия, хистология и ембриология, както и ръкопис на негов учебник по същите дисциплини. Този музей разполага с богата етнографска сбирка, сред експонатите в нея е и детската каляска на цар Симеон Втори. Специална зала е отделена на сбирката от препарирани животни, птици и насекоми - част от учебната база.
В Стара Загора се намира и уникалният музей на бирата. Необичайното е, че неговите експонати са разположени в действащите производствени цехове на пивоварната.
Туристическата обиколка по пътя на бирата е направена да запознае посетителите и с историята, и с днешния начин на производство на бира.
В музея на бирата са показани над 130 експоната от историята на старозагорската фирма - стари бутилки и етикети, чаши, отварачки, подложки, снимки, архивни документи и рекламни материали от различни години. Логичен завършек на обиколката е дегустацията на нефилтрирана жива бира, а гостите си тръгват с подарък - халба за бира.
Една разходка по правите улици на Стара Загора ще ви отведе до обекти, свързани с героичните боеве за града през юли 1877 г. по време на Руско-турската освободителна война. Сред тях е мемориалният комплекс "Бранителите на Стара Загора", изграден на някогашната Чадър могила (днес парк "Българско опълчение"). Той е посветен на паметната битка през лятото на 1877 г., в която Самарското знаме получава бойното си кръщение. Открит е на 30 юли 1977 г.
Друга посока на тази разходка е до парк "Митрополит Методий Кусев", известен повече като "Аязмото". Той се смята за първия градски парк от европейски тип в България. Разположен е на площ от 3200 декара по южния склон на Сърнена Средна гора.
Началото на неговото създаване полага митрополит Методий Кусев на 28 февруари 1895 г. със залесяване на голия тогава Ахмак баир. Днес в него растат 180 вида местни и екзотични дървета и храсти, преди години бе основно реконструиран и обновен.
Освен Стара Загора всеки турист трябва да отдели време, за да посети и други забележителности в региона. Интерес будят и традиционни прояви като Маскарадните игри през пролетта и Фестивалът на оперното и балетното изкуство през декември в Стара Загара, Празниците на розата в Казанлък в началото на юни, Празникът на розата и минералната вода в Павел баня през юни, както и Фестивалът на лавандулата в Чирпан, също през юни.
Разходка в Стара планина
В района на Павел баня са старопланинските хижи "Триглав", "Русалка" и "Соколна".
От "Триглав" бързо се стига до два от най-красивите водопада в този част на планината, наричани тук пръскала. Те са на планински притоци на Тъжанската река. Кадемлийското пръскало е високо 72 метра, а Бабското - 54.
Около Бабското пръскало община Павел баня и дирекцията на националния парк "Централен Балкан" са изградили екопътека, а дървени мостчета над реката позволяват водопадът да се разгледа като атракция.
Родната къща на Чудомир в село Турия
Родната къща на писателя Димитър Чорбаджийски-Чудомир в павелбанското село Турия е възстановена като музей през 1990 г. Чудомир е живял в нея през първите 26 години от живота си.
Старата къща била изоставена и започнала да се руши. За да не стане злополука, писателят сам разрушил родния си дом през 1957 г., а мястото в центъра на селото дарил на кметството.
Къщата е възстановена по повод 100-годишнината на най-известния туриец. Иконостасът и баджата в нея са възстановени по скици, част от оригиналните предмети са дарени от къщата-музей на Чудомир в Казанлък.
Отделно може да се посети и къщата на писателя и общественик в Казанлък.
Етнографски комплекс "Дамасцена" в село Скобелево
Етнографският комплекс "Дамасцена" в павелбанското село Скобелево е кръстен на прочутата казанлъшка роза "Дамасцена". Той приема гости от 2005 г., а през 2019-а тук бе изграден и амфитеатър с впечатляваща акустика.
Сцената върху 120 квадрата е снабдена с най-модерната озвучителна и осветителна техника. Самото съоръжение е изградено върху площ от 3 дка с размери 72 на 42 метра. Над него се издига метална арка, чиято най-висока точка е на 20 м от земята.
Идеята е амфитеатърът да прилича на кошница, а арката е нейната дръжка - такава кошница, с каквито от години в Розовата долина берат розите. Уникалното е, че между редовете за зрителите, които са между 350 и 400 души, са засадени различни сортове рози, които цъфтят от май до октомври.
И от птичи поглед амфитеатърът наистина поразително прилича на пълна с ароматни рози кошница.
Тук е инсталирана действаща инсталация за производство на розово масло, благодарение на нея по време на розобера гостите могат да надникнат в тайните на тукашните майстори. Комплексът разполага с етнографска сбирка, посветена на местния поминък.
На туристите предлагат да опитат продукти от рози - сладко и ликьор, както и да си купят парфюми, изработени на основата на розово и лавандулово масло.
Паметникът на свободата на връх Шипка
Паметникът на свободата на връх Шипка е изграден на мястото, където се разиграва една от най-решителните битки по време на Руско-турската освободителна война през 1877-1878 г. Тогава върхът се е наричал Свети Никола.
Монументът е осветен тържествено през август 1943 година, построен е с волните пожертвования на българския народ по проект на архитект Атанас Донков и скулптура Александър Андреев.
Паметникът наподобява средновековна българска крепост. Висок е 31,5 метра, до него водят 894 стъпала.
На централния му вход стои бронзов лъв, а на останалите 3 страни са изписани имената на бойните полета - Шипка, Шейново и Стара Загора. В приземния етаж на монумента под мраморен саркофаг почиват костите на загинали в битката на върха герои. В останалите 7 етажа е разположена музейна експозиция за петмесечната отбрана на прохода.
Тя включва колекция от ордени и медали, лични вещи на участници в сраженията, оръжие, картини и богат снимков и документален материал на събитията. В експозицията има и копие на Самарското знаме - първото бойно знаме на българското опълчение.
От откритата площадка на върха на паметника се открива панорамен изглед към цялата околност.
Храм-паметник "Рождество Христово" край град Шипка
Прочутият храм-паметника "Рождество Христово" край град Шипка, известен повече като черквата със златните кубета, е осветен тържествено на 27 септември 1902 г., когато са чествали 25 години на Шипченската епопея.
Той е изграден по проект на акад. Томишко в стила на руските черкви от XVII век с характерните за тях арки, фризове, фронтони и позлатени детайли. Вдигнат е в памет на загиналите руски воини и български опълченци по време на Руско-турската освободителна война от 1877-1878 г. Най-голямата от камбаните му тежи почти 12 тона, а камбанарията е висока 56 метра.
В криптата на храма в 17 мраморни саркофага са положени костите на загиналите шипченски герои. Върху 34 мраморни плочи са записани имената на руските полкове и дадените от тях жертви.
В момента храм-паметникът "Рождество Христово" се стопанисва от Българската православна църква и в него се провеждат редовни богослужения, но без сватби заради криптата в подземието. Тук е подредена и постоянна изложба от икони и църковна утвар, а иконостасът от липово дърво привлича туристите с позлатена богата дърворезба.
Долината на тракийските царе
Покойният археолог д-р Георги Китов нарича така района от Карлово до Гурково по поречието на река Тунджа, където преди 25 века е процъфтявала основно културата на одриското тракийско племе.
В момента за туристи са отворени 12 от откритите и проучени тук тракийски гробници. Сред най-популярните са Оструша, Грифоните, Хелвеция, Шушманец. В могилата Светицата археологическата експедиция на д-р Георги Китов откри златната маска на Терес.
Сред гробниците особено внимание заслужават Казанлъшката гробница и могилата Голямата косматка, в която през есента на 2004 г. бяха открити 74 различни предмета, включително и бронзовата глава на владетеля Севт Трети, за който се предполага, че бил погребан тъкмо на това място.
Преди време казанлъшкият музей "Искра" направи копия на част от откритите в могилата експонати, които туристите сега могат да видят на местата им, където са лежали 2500 г. Могилата се намира недалеч от град Шипка.
Казанлъшката гробница е открита случайно на 19 април 1944 година, когато група войници са пратени в казанлъшкия парк "Тюлбето" да копаят противовъздушни укрития. По това време директор на местния музей е писателят Чудомир, който веднага извикал археолози от София, които тутакси оценили високата стойност на находката.
Смята се, че в нея е погребан синът на тракийския владетел Севт Трети Ройгос.
Гробницата е строена 280 години преди Христа. Ценна е със запазените си цветни стенописи, които изобразяват втория и третия ден на тракийските погребения, които продължавали по 3 дни. Гробницата е под защитата на ЮНЕСКО от 1979 г. и е първият обект в България, на който е оказана тази чест.
Музей "Искра" в Казанлък
Създаден през 1901 година от читалищния деец Петър Топузов като музей на старините към читалище "Искра". В момента притежава фонд от 65 хил. експоната. Годишно го посещават около 20 хил. души.
От 2005 г. музеят разполага със специален трезор, в който са експонирани находките от Долината на тракийските царе. Основно място в тях заемат откритията на експедиция ТЕМП, ръководена от покойния археолог Георги Китов от 1992 до 2008 г.
Основни тук са оригиналите на съкровищата от Малката могила и от тракийската гробница Голямата косматка. Единствените копия в експозицията са на бронзовата глава на Севт Трети от "косматката" и на златната маска на Терес от могилата "Светицата", като копието на маската, тежко 673 грама, е изцяло от злато.
Сред оригиналите, които будят най-голям интерес, е златният венец от дъбови листа, символ на царската власт, открит в Голямата косматка.
Друга основна зала е "Севтополис", където са показани експонати от едноименната столица на одриското царство на траките, сред тях и сива и червена керамика.
Днес останките на Севтополис са под водите на близкия язовир "Копринка". Находките от него са към 15 хил., като само монетите с образа на Севт Трети са 2000.
Музей на розата в Казанлък
Музеят на розата в Казанлък е открит през 1969 г. в старата сграда на Института по розата. От юни 2016-а се помещава в нова, построена специално за него сграда в парк "Розариума".
Показани са оригинална инсталация за производство на розово масло и на розова вода от 1902 г., както и 200-килограмов съд (конкума) за съхранение на розово масло с дъх на автентично българско розово масло.
Експозицията съдържа още оригинални документи и снимки за дейността на известни казанлъшки фамилии, които традиционно са произвеждали и търгували с розово масло: Шипкови, Папазови, Орозови, Христови.
Единственият у нас музей с една картина
Това е откритият през май тази година музей на картината "Ахинора" на художника Иван Милев в Казанлък. Той рисува портрета на загадъчната жена малко преди смъртта си - през 1925 г.
Освен нея в музея ще бъдат показвани и други творби на Милев, с които Художествената галерия в родния му Казанлък разполага. Общо те са около 130.
Казанлък се слави като град не само на розите, но и на художниците. Тук са къщите на Дечко Узунов и на Ненко Балкански, както и къщата на писателя Чудомир, в която той е живял до смъртта си през 1967 г. Там в специално пристроена сграда се съхранява и показва документално-художествена експозиция, разположена върху 300 квадратни метра в 3 зали.
Тя съдържа оригинални ръкописи и лични документи, фотоси и факсимилета, предмети и вещи на Димитър Чорбаджийски - Чудомир, както и различни издания на негови произведения и оценки за тях.
Картинната галерия ни среща с незабравимите образи от света на Чудомир, изложени са и картини на съпругата му Мара Чорбаджийска - също талантлив художник.
Мегалитът "Слънчевата врата" над село Бузовград
Скалното светилище "Слънчевата врата" е известно и с името "Вратата на Богинята". Древното каменно съоръжение е най-ранният култов паметник за масова мистериална обредност в чест на Бога Слънце в Долината на тракийските царе.
То е построено в периода 1800-1600 г. пр.н.е. върху връх Буба кая (Бащин камък), висок 554 метра в Средна гора над казанлъшкото село Бузовград. Високо е 4 метра, като за него са използвани камъни с тегло 5-6 тона всеки.
От центъра на селото до мегалита води екопътека, дълга 2 км, изградена през 2004 г.
Предполага се, че скалното светилище е обслужвало култа на траките към Слънцето и потвърждава връзката на човека с Космоса. То е ориентирано така, че да служи за наблюдение на Слънцето по време на лятното слънцестоене на 21 юни. Освен за астрономически наблюдения, то е използвано и за поддържане на календара.
Древните са вярвали, че мегалитът е и врата към света на мъртвите. През нея през 2006 г. бе разпилян над Долината на тракийските царе прахът на починалия траколог проф. Александър Фол, каквато беше волята на големия учен.
Мъглижкият манастир "Свети Николай"
Преданията свързват създаването на мъглижкия манастир "Свети Николай" с българския цар Калоян, който през 1197 г. дал средства за построяването му, след като с помощта на местното население разбил тук латините.
Най-старият предмет е кадилницата на игумена хаджи Кирил Христов, върху която има гръцки надпис с датата 1233 г. - времето на цар Иван Асен Втори, а не на Калоян.
Сигурно е, че през годините манастирът е опожаряван 3 пъти и възстановяван, днес се ремонтира отново.
Строителството на сегашната му черква "Свети Николай" започва през 1834 г. В годините 1909-1910-а тя е изписана от казанлъшкия иконописец Петко Ганин, който е събрал на един от стенописите светите братя Кирил и Методий с католическия светец Свети Патрик.
Това безпрецедентно по своя характер творение е направено след посещение на ирландски депутат в светата обител, а и по времето на Кирил и Методий християнската църква още не била разделена на Източна и Западна, обясняват в манастира. Тук е отсядал е Васил Левски.
От 1922 г. манастирът край Мъглиж е девически. В него има и два параклиса, посветени на св. св. Петър и Павел и на св. Архангел Михаил.
Къща музей "Пейо Яворов" в Чирпан
Родната къща музей на поета Пейо Яворов в Чирпан е открита за посещения на 31 октомври 1954 г. През 1973-а е построена и експозиционна зала към музея.
Това е къщата, в която Яворов е живял до 17-ата си година. Изцяло е запазена битовата уредба на три от стаите. Портретите на Хаджи Димитър и Стефан Караджа, извори на интереса на поета към народните страдания и борби, и до днес са на местата си в гостната стая.
Във фонда на музея се пазят 2000 архивни единици. Част от оригиналните вещи и фототабла са подредени в експозиционната зала, за да проследят житейския и творчески път на автора на "Безсъници" и "Подир сенките на облаците".
В двора на къщата, сред цветя и зеленина, са разположени художествени творби и скулптури на творци като Мара Георгиева, Иван Лазаров, Иван Блажев, Димитър Киров. В музея има и малка книжарница, в която могат да се купят книги и сувенири - сред тях и икони на Света Петка, закрилница на рода Крачолови.
Най-новата му придобивка е осветеният тази пролет и монтиран тук арменски каменен кръст - хачкар. Той е изпратен от Армения в знак на признателност към поета, увековечил страданията на арменския народ в стихотворението "Арменци".
Манастирът "Свети Атанасий" в чирпанското село Златна ливада
Смята се за най-старият манастир в Европа. Християнското средище е основано през 344 г. от св. Атанасий, който спрял тук на път от Константинопол за Сердика. В годините на турското владичество неколкократно са правени опити манастирът да бъде унищожен, възстановен е през 1844 г. Новата му пристройка и портата са от 1980 г.
Вярващите казват, че водата от манастирското аязмо, дълбоко 6 метра, е лечебна - лекува очни болести и безплодие. Вярва се, че на 2 май, когато е храмовият празник на светата обител, във водата може да се види образът на нейния покровител Свети Атанасий.
По време на турското робство в манастира се е крил Васил Левски. Легендата разказва, че оттук той е преминал на десния бряг на река Марица, преоблечен като млада булка.
Като най-ценна реликва в манастирската черква се пази икона на св. Атанасий, дар от александрийския патриарх Петрос Седми, който лично е бил тук на гости.
