Законопроектът за екстрадицията и европейската заповед за арест е гласуван на първо четене в правната комисия и в пленарната зала, а от 27 септември има и доклад преди второто, показа проверка на “24 часа”. Там се урежда пропускът, заради който Нидерландия обяви, че няма да ни предаде убиецът на Митко от Цалапица, въпреки че има издадена европейска заповед за арест на прокуратурата у нас. Затова “24 часа” съобщи във вторник.
Законопроектът за екстрадицията влиза в комисия в сряда на второ четене. В него е включен съдебен контрол на европейската заповед за арест, каза пред “24 часа” председателят на правната комисия в парламента Анна Александрова. Тя посочи, че ще даде повече подробности след приемането на промените в комисията.
Рангел Бизюрев е издирван от прокуратурата в Пловдив заради убийството на Димитър Малинов от село Цалапица, чиито близки протестират вече трети месец. Двама близнаци от селото бяха арестувани, обвинени и вече са подсъдими за това, че са помогнали на Бизюрев да скрие трупа, но той успя да избяга в чужбина.
Три държави са отговорили на властите у нас, че няма да предадат издирвания, научи още “24 часа”. Така се случва и в Нидерландия преди две седмици.
Причината за отказа им - европейската заповед за арест у нас
не се издава
след акт на
съда, а от
прокуратурата
Проблемът с връщането на издирвани престъпници от Европа у нас възниква още през март 2021 г. Тогава Съдът на ЕС излиза с решение по запитване на британски съд, който трябва да реши съдбата на българин, издирван в България. В действащия закон за екстрадицията у нас пише, че заповедта за арест се издава от прокурора.
Решението на Съда на ЕС идва в момент, когато в България няма действащо Народно събрание, тече предизборна кампания за първия вот след избухването на протестите срещу правителството на ГЕРБ и главния прокурор Иван Гешев. Два дни след решението от прокуратурата сезираха Министерството на правосъдието за необходимостта от промени в закона.
Следват 3 кратки парламента, които не стигат до промяната на законопроекта и дори не е внасян в деловодството, показа проверката на “24 часа”.
За първи път това се случва на 20 декември 2022 г. в 48-ото народно събрание, дни преди Коледа. Вносител е служебното правителство с премиер Гълъб Донев. Времето на депутатите отново не стига и той не е разглеждан дори в комисия. За втори път същият законопроект е внесен на 13 април т.г., в първия работен ден на сегашния парламент, отново от служебния кабинет.
Оттогава е разгледан в три комисии, включително правната, която е водеща. Гласуването в зала е било на 19 септември, минало е без дебати.
В законопроекта има няколко промени, но най-важната е за съдебния контрол. Ако тя беше приета по-рано, Рангел Бизюрев вече щеше да е екстрадиран и да лежи в ареста с обвинение за убийство.
Според проекта
прокурорът
трябва да внесе
искане до съда
за мярка
“задържане
под стража”
за обвиняемия, който се укрива, за да може да се издаде европейска заповед за арест.
Съдът се произнася в тридневен срок в открито заседание, където присъства и защитник на издирвания. Определението от първата инстанция може да се обжалва на втора. И едва когато определението на съда влезе в сила, прокурорът издава европейска заповед за арест.
Всъщност съдебен контрол на европейската заповед за арест у нас има, но едва след предаването на обвиняемия. По този начин например Димитър Желязков-Митьо Очите беше обявен за издирване през 2017 г. по няколко обвинения. Беше предаден по част от тях. След това защитата му атакува като незаконосъобразна заповедта и делото беше прекратено и върнато на прокуратурата.
След решението на Съда на ЕС има много случаи на обвиняеми, които не са екстрадирани у нас от Европа заради формалния пропуск в закона.
По същия начин беше обявен за издирване Тони Иванов-Парфюма, обвиняем по делото срещу Красимир Каменов-Къро след публикуване на записите с негово участие за търговия с влияние и кадруване в съдебната система и МВР.
Иванов беше задържан в Испания, но съдът там го освободи по същата причина, както и в случая с Рангел Бизюрев от Цалапица.
Магистрати в
Англия сезираха
Съда на ЕС
Коренът на проблема е в решение на Съда на Европейския съюз от 18.03. 2021 г. по преюдициално запитване на съда в британския град Уестминстър. През ноември 2020 г. там е задържан с европейска заповед за арест българин, след като през януари районен прокурор в Свищов издава европейската заповед по обвинение за кражба на 15 хил. лв. и бижута. Мъжът е арестуван на Острова месец и половина по-късно, после е изправен пред съда в Уестминстър.
Той иска от магистратите да не го екстрадират у нас, защото българската съдебна система не отговаря на европейското законодателство. Според съда за разлика от другите държави в ЕС издаваната от българските прокурори европейска заповед за арест не подлежи на съдебен контрол. Изпращат преюдициално запитване до Съда на ЕС в Люксембург, за да решат казуса. Решението е еднозначно - в нашето законодателство не са изпълнени изискванията за ефективната съдебна защита, от която трябва да се ползва лице, срещу което е издадена европейска заповед за арест за целите на наказателното преследване.
