"Разделянето на досъдебното производство през 2007 г. и начинът, по който са конструирани самите обвинения по двете производства, са обрекли до голяма степен на неуспех завършека на това производство". Това коментира доскорошният съдия в Софийския апелативен съд Калин Калпакчиев по повод делото САПАРД за „Дарик" с уговорката, че предстои трета инстанция.
"Смятам, че аз и целият състав сме си свършили работата професионално по това дело. Съдийската ни съвест е чиста. Може да не сме прави 100 процента, ние обаче сме аргументирали най-обстойно тезата, в която сме убедени", допълни Калпакчиев.
Оневиняването на Марио Николов и Людмил Стойков стана повод за критични коментари от премиера Бойко Борисов и директора на ОЛАФ Джовани Кеслер, който попита как е възможно за един и същи случай в Германия да има присъди, а в България не.
„През 2007 г. ирландската прокуратура изпраща чрез трансфер производството срещу четирима от подсъдимите - двама от тях по нашето дело - Николов и Шаркова, и други две лица, които са свидетели, заедно с доказателствата. Обаче обвинението не съумява да организира събирането на доказателствата и формирането на отделните обвинения така, че да използва потенциала, който е бил много силен в материалите, които немската страна е изпратила. Буквално те са посочили кои са лицата в групата поименно и какво е установено за тяхната дейност. Малко е трябвало на българската страна - в лицето на нашите разследващи органи, да намерят съответствието на тези доказателства с българския наказателен закон", посочи съдията, постановил оправдателна присъда на втора инстанция.
По думите на Калпакчиев не се случвало за първи път съдът да бъде посочван публично като виновник за изхода на едно или друго наказателно производство: "Това е вредно, защото се руши авторитетът на правосъдието, от друга страна такива публични саморазправи са манипулативни, защото те рядко почиват на познаване на истината, фактите. Такъв тип говорене е безотговорно".
Калпакчиев подчерта, че САС професионално е казал аргументите си и това кой е допуснал грешка. "Това което сме написали не е упрек, не е обида към колеги, персонално към прокурора или към съдията от първата инстанция. За нас е важно това, което сме написали да бъде прочетено и дискутирано и това да доведе до някаква промяна занапред в работата на прокуратурата, в законодателството", обясни той. И допълни, че в мотивите са отбелязани и проблеми в НК, които също създавали невъзможност да се наказват ефективно злоупотребите с европейските фондове. Това бил проблем, който стои повече от 10 години.
Висшият съдебен съвет (ВСС) трябва да изработи подробен профил с качествата, които ще търси в кандидатите за нов главен прокурор, както и достатъчно ясна процедура, по която ще оценява кандидатурите съобразно този профил. Това каза един от членовете на кадровия орган Калин Калпакчиев.
По думите на само така - със създадени предварително критерии, щяло да бъде сигурно, че ВСС ще оценява "с един аршин" номинациите за обвинител номер 1.
