Tази година се навършват 40 години от първото преплаване на Черно море от българин. Експедицията от Варна до Сочи, продължила близо месец, е бойното кръщение на мореплавателя Дончо Папазов, който впоследствие ще покори на няколко пъти земното кълбо със съпругата си Джулия, дъщеря си Яна, а после и съвсем сам.
Сега е на 73 г. и през лятото не се откъсва от морето. През последните години редовно се заселва в Царево, където на каравана до яхтпристанището изкарва от юни до края на октомври.
- Тази година се навършват 40 години, откакто вие и съпругата ви Джулия преплавахте Черно море. Какво си спомняте от тогава?
- Най-вече си спомням Джуто, това ми е първата експедиция с нея. За мен беше много важно тя да издържи, защото след това с нея планирахме плаванията си за 12 години напред. Няма как да разбереш някого, ако не си го изпитал в морето.
- Беше ли излизал преди това в морето с лодка?
- Най-странното беше, че дотогава нямах никакъв опит в морето с платноходна лодка, бях управлявал само моторници, и то близо до брега. Единственото ми качване на лодка с платно бе по Дунав, но тя се преобърна.
За преплаването на Черно море взехме една от спасителните лодки на кораба "Георги Димитров" и първо я изпробвахме във Варненското езеро. После обаче постъпи донос, че искаме да бягаме зад граница и малко преди да потеглим, ни взеха паспортите. Добре, че генералният директор на БМФ и ген. Хариев, който оглавяваше едно туристическо дружество и заедно с в. "Орбита" ни беше шеф, гарантираха, че няма да избягаме и няма да се удавим. Тогава ни върнаха паспортите и още на следващия ден потеглихме за Сочи, за да не размислят.
- Колко е разстоянието от Варна до Сочи и за колко го минахте?
- Около 550 мили, които взехме за 23 дни. Но аз тогава нямах представа от сектанти, определяне на координати и минах това разстояние само с компас. Много ми помогна и един ВЕФ, който насочвах в различни посоки и по радиостанциите се ориентирах за Сочи.
- Трудно ли се плава със спасителна лодка. Не е ли пригодена само за малки разстояния, колкото да оцелееш при крушение?
- Наистина много трудно се плава със спасителна лодка на такова дълго разстояние, защото тя няма кил и може да се движи само по вятъра. Затова трябва да предвидиш точно посоката, не е като с яхта да лавираш. Опънахме платната още на тръгване, защото моторът ни се развали. За тези 23 дни помня, че отслабнах с 12 кг. Тогава правихме първите опити да се храним с планктон. Всъщност освен първото преплаване на Черно море от българин, с тази експедиция до Сочи де факто тествахме и качествата на спасителната лодка на пътническия кораб "Георги Димитров". Като се върнахме, ни посрещнаха с овации във Варна. Даже разбрахме, че преди това е имало събрание, посветено на годишнината от смъртта на Георги Димитрови и заради нас го повторили пак. Когато екипажът попитал защо се налага, един от политкомисарите казал, че Георги Димитров е вечен. Сега, от дистанцията на времето подобни случки ми изглеждат смешни, но винаги ще съм благодарен на хората, които повярваха тогава в нас и ни помогнаха.
- Значи се оказа, че тези лодки може да спасяват хора и в океан?
- Да, и това ни подейства като стимул по-късно да се пуснем в Тихия океан и Атлантика. След тези плавания през 1974 и 1977 г. се оказа, че ние с Джуто сме били хората в света, най-дълго задържали се на спасителна лодка.
С такъв плавателен съд бяхме и първите, които напуснахме Босфора и Дарданелите, преди да тръгнем на околосветското с яхтата "Тивия".
- Кой се оказа по-силен от това плаване в Черно море - вие или жена ви Джулия?
- Еднакво. Джуто ми взе акъла - даваше наравно с мен вахта, защото на спасителна лодка не можеш да оставиш румпела и за 10 секунди. Държеше курса прекрасно и показа изключителна психическа устойчивост.
- Тежко ли се плава в Черно море? Някои казват, че името му не е случайно.
- Много е трудно да отсъдиш, зависи от времето. Общо взето от моя опит в Черно море то е едно прекрасно за плаване море, много рядко се срещат прекалено силни ветрове над 6 бала, както и вълни над 3 метра. Неслучайно древнитге гърци са го наричали Понт евксинос", което означава гостоприемно море. Много по-късно го кръщават на Черно, но не защото е страшно, а защото цветът му е по-тъмен от другите морета.
- Сигурно сте минали през много инфарктни ситуации по време на плаването...
- Мина много време от тогава и вече ми се губят някои моменти, но при всички случаи са били по-малко, отколкото в океана. Помня, че като тръгвахме, имаше подходящ вятър и се запиляхме някъде към румънската граница и оттам отцепихме за Сочи. Оказа се, че съм постъпил много мъдро, защото после по време на една сказка във Военния клуб Добри Джуров ми разказа как някои генерали искали да пращат изтребители към Турция, защото се получил донос, че ще бягаме нататък. Така че, ако бяхме тръгнали натам, щяха да ни хванат и да ни изкарат бегълци. Слава богу, че ген. Джуров не дал разрешение за самолетите. Иначе не знам как щеше да ми тръгне животът. А с Джуто още бяхме гаджета. Това беше пробата за брака ни и още същата година се оженихме, а през 1973 се роди Яна.
- А руснаците как ви посрещнаха?
- Посрещнаха ни много добре. Давахме интервюта за всичките големи вестници, даже от "Техника молодежи" ни бяха пратили един поет - Юрий Медведев, да разговаря с нас.
Няма да забравя обаче включването ми в директно предаване по Интервизия, която тогава беше телевизията на соцлагера. Шефът й ме накара да си сложа вратовръзка, но му обясних, че няма как да стане това, защото слизам от спасителна лодка и ще изляза по фланелка. Така и стана, но се получи голям конфуз с водещия. Той ме пита какво ще кажа за Сочи и аз казвам, че има много хубави медицински заведения с лекарки и сестри. Тогава водещият ми обясни, че съм улучил тъкмо Деня на здравния работник и трябва да пожелая нещо на хората за професионалния им празник. И аз най-естествено им казвам, че им желаея "живот полной с приключения", след което изведнъж прекратиха предаването. Водещият беше бесен и ми казва: "Загробил ти мая кариеру". След което разбрах, че на руски живот е корем и излиза, че все едно съм пожелал на лекарите и сестрите сексуални приключения. После пък с Юрий Медведев избягахме от Сочи и тръгнахме на автостоп към Грузия, където попаднахме на един пияница, който в наша чест си закла прасето, но като изтрезня, разбра какво е направил и ни изгони.
Сега покрай приключенията ми в Русия се сещам за една тема, която се въртеше доскоро в обществото. Става въпрос за предложението на Лъчезар Тошев на мястото на паметника на Цар Освободител да бъде вдигнат на Хан Аспарух. Отдавна сме приятели с него и напълно го подкрепям. Смятам, че предложението му е много резонно, особено що се касае за центъра на София. Ами, че топонимията му е задръстена с руски имена, което не е нормално за една столица. Като си помисля, аз съм роден на ул. "Московска" точно срещу гроба на Иван Вазов, баба ми и леля ми живееха на ул. "Аксаков", а вуйчо ми и сестра ми - на "Граф Игнатиев". Пребивавал съм и на ул. "Гурко", а първото ми гадже беше от "Дондуков". И тези руски имена от ранно детство са се набивали в съзнанието ми. Не ме разбирайте погрешно - не мразя руснаците, напротив, познавам прекрасно руската литература, а Достоевски ми е любимият писател. Но ми дойде в повече. Защото историята на един народ е в центъра, а там не остана място за български имена.
