Проблемът с броя и качеството на обществените тоалетни в столицата е наболял от години и неслучайно се превърна в неочакван коз дори и в кампанията за местните избори в София, когато кандидатът от БСП Ваня Григорова обяви, че "хората не излизат навън, защото трудно намират тоалетни".
И макар култовата й реплика да се превърна в мегахит в социалните мрежи, след успокояването на страстите около вота мнозина сигурно си дават сметка, че тя не е била съвсем неоснователна. Напротив - в двумилионния град изоставените, занемарените и преобразуваните в търговски обекти публични нужници са прекалено много за сметка на функциониращите и тези в що-годе прилично състояние.
А недостигът им не може да има никакво логично оправдание, тъй като това изобретение навярно е спасило повече човешки животи от пеницилина, ваксините и трансплантацията на органи, взети заедно. Съвсем неслучайно тази неделя - 19 ноември, отбелязваме и Световния ден на тоалетната. Този нетипичен празник е бил въведен за първи път през 2001 година от Международната организация на тоалетните в Сингапур и показва колко важни са нужниците.
В наши дни в европейски бижута като Париж, Виена, Амстердам, Венеция или Флоренция на всяка крачка туристи и минувачи могат
да облекчат
естествените си нужди
в приятни условия, докато у нас те са принудени да притичват и да се молят да ги пуснат в близки заведения или пък в моловете.
А в древността е било тъкмо обратното. В сравнение с останалите римски и късноантични центрове в Европа, в нашата антична Сердика известните обществени бани, както и тоалетните към тях са били много повече на брой. Без съмнение причина е наличието на местните минерални извори, разположени в северната част на защитената градска площ, която в наши дни се намира непосредствено на юг от джамията "Баня баши". Тяхното строителство започва от средата на ІІI в. и съществуването им продължава до началото на VIІ в.
При това
те са предлагали
"комплексна" услуга
Банските постройки са били разделени на множество помещения с различно предназначение и с различна температура на водата. Посетителят минавал последователно през няколко къпални: фригидарий - за къпане със студена вода, тепидарий - за къпане с топла вода, калдарий - басейни с гореща вода. Към тях задължително е имало и "латрина" - тогавашното наименование за тоалетните.
В банята се е влизало през преддверия, водещи към съблекални. Тук посетителите са оставяли на съхранение дрехите и ценностите си при придружаващите ги роби или при определения за това персонал. Съобразявайки се с канона, римският архитект Витрувий препоръчва топлите помещения в баните да са с южно изложение. За процедурите в потилните e бил нужен изключително горещ въздух, който се е доставял от системата за отопление на баните, наречена хипокауст. В повечето частни сгради също е имало специални зали за обмазване с лечебни и ароматни балсами и масажи, както и задължителна просторна "латрина" за облекчаване на естествените нужди.
Според археолозите най-голямата от тях е била в сърцето на града - до форума и в непосредствена близост до предполагаемото място на двореца на император Константин. В наши дни останките от нея се намират между сградата на президентството и ротондата "Свети Георги".
Пред ЦУМ, където са открити части от две главни и пет второстепенни улици с прилежащи към тях сгради, правят впечатление и двете обществени тоалетни. Едната се намирала на ъгъла на две улици, докато втората била изградена вътре в постройка.
"Определено може да се каже, че по римско време положението с тоалетните в Сердика е било на ниво, като вероятно в най-добро състояние са били те някъде към ІIV век", коментира доц. д-р Марио Иванов от Националния археологически музей, който е проучвал находките на място. - Засега сме открили няколко латрини, които са строени в различни периоди. Установено е, че обществените тоалетни в Римската империя са разполагани като цяло в близост до най-важните в градоустройствено отношение места и сгради - форум, терми, амфитеатри, както и
покрай главните
улични артерии
В случая една от най-големите тоалетни е изградена на кръстовището на Декуманус с главната улица - Кардо максимус".
Голяма обществена тоалетна в онези времена е имало и в района пред входа на ЦУМ, разкрива още ученият. Учудващото е, че на сравнително малка площ те са били доста нагъсто. Археологът Марио Иванов е идентифицирал и показал разположението на общо шест обществени и частни тоалетни (латрини), и то само в проучената част от античния комплекс Сердика, което без съмнение означава, че проблемът с тоалетните е бил най-добре уреден в нашия град по римско време.
Според останките и запазените описания обществени тоалетни тогава са изглеждали точно така, както и гръцките им предшественици: дървена или облицована с камък пейка, разположена над канализацията. В седалките са направени кръгли дупки, а в предната част - подобни на ключалка отвори. Последните според учените вероятно са служели за почистване на "тоалетните чинии" с помощта на античен аналог на съвременните четки за тоалетни, наречени tersorium - дървени колове, накрая снабдени с нещо като гъба.
Не е сигурно дали същите уреди са замествали и тоалетната хартия, но по протежение на седалките са издълбани малки водосточни канали, в които човек е можел да измие "личната си гъба". Във връзка с това все пак е важно е да се уточни, че според тогавашните схващания "чисто"
е означавало
"без видими следи"
Може би най-изненадващо е, че римските обществени тоалетни нямат частни кабинки, така че гъбата, след като е използвана, е поставяна обратно в кофа, пълна със солена вода или оцет. Освен това, според проучванията на учените по време на Римската империя и Късната античност помещенията за интимни нужди са смесени, като през последния период дори е било обичайно да се използват семейно.
"В градовете на цялата Римска империя е имало обществени тоалетни и неслучайно тази цивилизация е оцеляла в продължение на векове, защото е въвела постижения, до които трудно сме се добрали обратно - потвърждава и историкът доц. Тодор Чобанов пред "24 часа-168 истории". - Латрините са изглеждали доста по-различно от сегашните тоалетни и са били предназначени за много хора, предимно мъже, с просторно общо помещение, в което си вършат работата, приказват си и обсъждат своите дела. За Средновековието няма да намерите данни, защото и никъде не ги е имало през този период. Не съм чувал и за София някой да ги е проучвал оттогава. Появяват се чак в новото време, и то след Първата световна война - по времето на цар Борис IIIІІІ. Специално в София се строят в големите паркове в 20-те и 30-те години на ХХ век."
Наистина за средновековна София липсват сведения от историческите извори как е бил уреден този важен за обществената хигиена въпрос. Но археолозите казват, че дори и в този период се натъкват на следи от добре изградена канализация в града.
Не бива да забравяме, че в Европа през Средновековието най-често срещаната форма на тоалетна в дома била именно мобилната WC, известна тогава като нощно гърне. То представлявало малък объл метален съд, а при по-заможните фамилии било изработено от стъкло. Шокът при използването на този съдове е именно в начина им на "почистване", който е меко казано шокиращ за днешните порядки. Според някои учени в Средновековието, ако искате да отидете до тоалетната, всичко, което трябва да направите, е да намерите
стълбище, мост или
друго обществено място
През този период улицата служи за задоволяване на естествените нужди. Други обаче се опитват да опровергават разказите за лошата хигиена, която докарвала неописуема воня в средновековните градове. Всъщност макар те наистина да не са имали съвременна канализация, заможните граждани са притежавали септични ями или канавки, поддържани от специални хора.
В същото време е добре документирано, че в някои големи градове, като Лондон в началото на ХIІV век, ако хвърлите изпражнения през прозореца на улицата, ще бъдете глобени с 40 паунда. А професията на боклукчиите, които се грижели хората да не затънат в собствените си фекалии била толкова ценена, че те често заработвали повече пари дори от кралете.
За Европа в онези години английският историк Карол Роклиф, който специално е изследвал проблемите на общественото здраве в своя книга, обяснява, че през късното Средновековие хората започват да се интересуват повече от здравето и хигиената. В резултат на това властите вече започват да изграждат обществени тоалетни, за да поддържат градовете чисти. Възникват големи съоръжения, в които хората, предимно мъже, могат
да се облекчават
през дупки в мостовете,
които отвеждат човешките отпадъци в реките, течащи под тях.
Освен това в онази епоха обикновено край стените на града имало ров с вода, в който чрез нарочно изкопани вади обичайно отивали нечистотиите и така служели за естествена защита от неприятели. В сърцето на София е имало река, която преди голямото земетресение от септември 1858 г., когато изчезва в земните недра, е много вероятно също да е вършила подобна общественополезна работа.
Любопитно е, че според свидетелства от епохата градът е бил в доста добро санитарно състояние по време на османското владичество. "Нищо чудно, след като още по времето на Древен Рим в Сердика се строят прочути из цялата империя минерални бани, а през Средновековието те биват трансформирани в турски" - казва по този повод публицистът Георги-Момчил Попов, който наскоро издаде книга за историята на София. - За този период имаме свидетелството на лейди Мери Монтегю, която през 1717 г. е посетила римска баня от древността в София, като й е дала световна слава, наричайки я "турска".
В свое писмо английската благородничка пише възторжено: "Тук ще ви съобщя какво забележително видях в София, един от най-красивите градове в турската империя. София се слави със своите топли минерални бани, които се посещават колкото за здраве, толкова и за развлечение. В този град останах цял един ден, за да ги видя."
Свидетелство за наличието им по турско време е и останалото като наследство и недотам приятното название "кенеф" (от kanif – тур.), което буквално означава отделено, тайно място.
Все пак утешителното е, че, включително и в София през всичкото тези векове са функционирали и добре познатите ни външни тоалетни със септични ями. Във връзка с това, едва ли случайно, дори и в наши дни - по данни от 2020 г., България е на второ място в Европейския съюз по домакинства, които
разполагат само
с външна тоалетна
Преди нас по този показател се нареждат само румънците с 24,2% от населението си.
Но винаги има и по-лошо. Според статистиката на световната асоциация на тоалетните в момента на Земята 3,5 милиарда души все още живеят без безопасни тоалетни, а 419 милиона все още практикуват "открита дефекация". В тези ситуации болестите се разпространяват безпрепятствено, убивайки 1000 деца на възраст под пет години всеки ден. А в крайна сметка тази глобална криза представлява заплаха за природата и здравето на всички ни.
