Единственото, за което мечтае мъжът, е да си имат баня
Овдовял баща отглежда сам тежкоболната си дъщеря във врачанското село Мраморен, което налага да я води по строежите заедно с него, когато мъжът ходи да препечели някой лев отгоре.
"Тя си има само мен. Няма никой друг. Няма баба, дядо, вуйчо или леля", споделя бащата.
Детето е неподвижно и не може да говори.
Трагедиите в семейството на Димитър Димитров са една след друга. Шест месеца след като дъщеря му Дорина дошла на бял свят, лекарите констатират детска церебрална парализа (ДЦП) и епилепсия.
Момичето вече е на 13 години, но не може да ходи и почти през цялото време лежи. Преди година починала майка ѝ и бащата вдовец станал всичко за нея.
„Хигиена ѝ правя, нещо за закуска, сега я научих на топло мляко с кроасан с шоколад“, посочи Димитров. Три пъти в седмицата я води във Враца в център за деца с увреждания.
„Като си я взема с колата е пълна с емоции, защото е общувала с дечица на нейната възраст, аз тука не мога да ѝ създам тези условия“, разказа бащата.
Въпреки че детето не може да говори, двамата се разбират добре.
„Не говори. Не може да каже кога е гладна и жадна. Усмихва се, всичко разбира, просто не може да отговори. Понякога я виждам как се ядосва, иска да участва в разговора, но не може“, каза през сълзи бащата.
Двамата преживяват с 1400 лева - пенсията на Дорина и заплатата на баща ѝ като личен асистент, разказва репортаж на bTV. Мъжът не се оплаква. Понеже разбира от строителство, понякога през лятото се хваща с бригада на обекти и взема момичето със себе си.
Иначе изпълнил последната заръка на жена си и купил на Дорина инвалидна количка. Сега лекарите препоръчват корсет и вертикализатор, за да може да се изправя, макар и за кратко.
Димитър казва, че докато има сили, ще изпълнява бащиния си дълг, защото животът е изпитание, което понякога не разбираш, но не трябва да се отказваш.
