Асен Василев: Не може да позволим да има гета с ниско заплащане, некачествен труд и изостанали региони
Минималната заплата да е 933 лева от 1 януари 2024 г. Чисто хората ще получават 724 лева.
Това е рекорден ръст от 153 лева, но и с него пак ще сме най-бедни в Европейския съюз, но и сред съседите ни.
В Черна гора тази година минималната заплата е 1042 лв., а в Северна Македония е 946 лв. сега,
в Сърбия тя е 1070 лв.
Това са държави с по-малък БВП на глава от населението от нас, а в Румъния тя е 1296 лв.
Това каза финансовият министър Асен Василев по време на обсъждането на бюджетите на държавата за следващата година на тристранката. Тя продължи над 6 часа и обсъди 3-те най-важни документа за държавата ще се гласуват на извънредно заседание на Министерския съвет в петък. Следващата седмица пък ще влязат в парламента, като финансовият министър се надява те да бъдат гласувани до 22 декември.
От всички наши съседи ние сме на опашката. Длъжни сме да не позволяваме да се оформят гета с ниско заплащане, некачествен труд и изоставени региони, защото това се случва и в развити страни, ако ножицата в доходите се отвори, категоричен бе Василев. И обясни, че
правителството иска да запази плоския данък
При едно адекватно заплащане хората започват да се замислят дали да се завърнат от чужбина, каза още той.
Според Василев България може да стане богата единствено чрез промяна на съотношението между капитала и труда. По-конкретно трябва да се предприемат три основни стъпки – инвестиции в инфраструктура и машини, така че да се подобри производителността на труда, повишаване на квалификацията на работещите и подобряване на капиталовата рамка в страната. Ние в момента сме на около 20% от средното за еврозоната съотношение на капитал към работна сила. В Румъния то е 28%. Догонваме средноевропейските нива с 1-2% на година. Ако продължаваме така,
ще ни трябват още 100 г. да ги догоним,
каза Василев. Той беше категоричен, че правителството иска да запази плоския данък , който е полезен за икономическото ни развитие. Синдикатите искат подоходно облагане, но според мен не е правилно да вземаме от най-горните стълбици, за да даваме на най-ниските, каза още той.
И обясни, че вече има цели сектори, където заплатите са близки до максималния осигурителен доход, а при адекватни заплати хората започвали да се връщат от чужбина.
Работодателските организации отново се обявиха против вдигането на минималната заплата на 933 лв. Те още веднъж настояха за цялостното въвеждане на европейската директива за справедливи доходи. Поставиха на масата и отпадането на клас прослужено време за частния бизнес.
Синдикатите пък искат повече пари за възнаграждения. Според КНСБ са нужни още между 600 и 700 милиона допълнително за заплати. От синдиката считат, че има недофинансиране на работещи в здравеопазването, образованието, земеделието и градския транспорт.
Финансовият министър не е магьосник
За да се намерят средства, те трябва да бъдат взети отнякъде другаде. Те не излизат от въздуха, категоричен бе Василев.
От 1 януари ще се вдигне и максималният осигурителен доход от 3400 лв. на 3750 лв. Това категорично не се подкрепя от работодателите, които отново настояха за формула, а не за административното му определяне. Според КТ “Подкрепа” той трябва да е не по-малко от 4700 лв.
Предвиденият дефицит в бюджета е 3%, което отговаря на Маастрихтските критерии, което позволява на България да се впише в критериите, необходими за влизане в еврозоната, каза Василев. Очакваме средната безработица да е към 4%, а към края на периода да е 3,9%, допълни министърът на финансите.
Работодателите пък се опасяват, че е неизъпълним ръстът на икономиката от 3,2%. Да, има школи на икономическата мисъл, които са идеологически обусловени - балансиран бюджет и пазарът да прави всичко сам. Ако тръгнем да управляваме икономиката с идеология, рано или късно ще катастрофираме... Защото би ни сложило буквално в групата на стабилната бедност, отговори Василев.
Той обеща и
цялата капиталова програма на държавата да бъде описана в две приложения
- едно за общинските проекти, а другото за националните. Така ще е абсолютно ясно кои разходи в какви размери са одобрени за финансиране. От години капиталова програма се разписва като сума, но никога не е ясно за кои обекти какви пари се предвиждат, няма отчетност на конкретните разходи.
Асен Василев изброи и някои по-важни проекти, предвидени в капиталовата програма на регионалното министерство за 2024 г. Значителни средства са предвидени за автомагистралите “Хемус”, “Европа” и “Струма”, както и за скоростния път Видин - Ботевград.
За голяма част от уязвимите групи плащанията от ДОО остават основен източник на доходи, каза пък социалният министър Иванка Шалапатова. Както “24 часа” писа проектът на държавното обществено осигуряване предвижда всички пенсии да се вдигнат по класическото швейцарско правило от 1 юли 2024 г. Според последните сметки това означава ръст на парите на възрастните с 11 на сто.
Минималната ще се вдигне с 57,53 лв. до 580,57 лева и това ще доведе до увеличение на пенсиите, които зависят от нея - социални и инвалидни.
Социалната за старост ще бъде 307,07 лв. Предвижда се средната пенсия да достигне 971 лева. Таванът остава без промяна - 3400 лв. Той обаче и сега ограничава около 1000 пенсионери, чиято сума го надвишава.
Така за пенсии догодина ще се изразходват общо 21,606 млрд. лева.
Втората година от майчинството остава 780 лв. Толкова ще бъде и новият отпуск за бащите, който могат да ползват до навършването на 8 г. на детето. Бизнесът поиска и да се съкрати срокът на майчинството. Според синдикатите обаче размерът му е твърде нисък.
И през тази година минималното обезщетение за безработица ще бъде 18 лв. на ден, а максималното - 85,71 лева. Абсолютно сме категорични, че обезщетението за безработица трябва да се вдигне. Максималното да стане 242лв. и 107 лв. минималното, посочи обаче Ася Гонева от КНСБ.
Еднократната помощ за смърт на осигурено лице остава 540 лв.
На шестчасовата тристранка бе разгледан и проектобюджетът на Националната здравноосигурителна каса. Той ще е 8 163 353 100 лева, като има рекордно увеличение от над 1,1 млрд.
С него се въвеждат сериозни стимули за общопрактикуващи лекари,
които имат повече обхванати хора за в профилактични прегледи. Има и допълнително финансиране за ранна диагностика или проследяване на развитието на кардиологични и онкологични заболявания, както и диабет в отдалечени райони, без ежедневен достъп до медицинска помощ. За лечение на злокачествени заболявания са предвидени 910,1 млн. лв.
Критиките на бизнеса бяха, че разходите за здравеопазване непрекъснато се увеличават, а 50% от здравните услуги се плащат от пациентите, като очакванията са тази тенденция да се запази и догодина. Липсват политики за преодоляване на критичното състоянието на общинските болници, реформи и мерки за контрол. Според синдикатите се увеличава броят на неосигурените. От КНСБ попитаха дали джипитата са готови да поемат увеличения брой профилактични прегледи и дали ДКЦ-тата имат апаратура за високотехнологичните изследвания, които също ще бъдат увеличени догодина.
