Димитър Парапунов през деня е регионален мениджър на Easy Credit, а в свободното си време майстори кукерски костюми
“Кукерските фестивали се възраждат, а със запазването на вековните обичаи пишем писмо до бъдещите ни поколения.” - думите са на един от пазителите на традицията в Разлог - Димитър Парапунов, който е потомствен „чауш“.
Така в Пиринския край наричат кукерите, а буквалният превод от турски език означава “стража” или “пазач”. Парапунов е от малкото хора, които могат да разкажат автентичната история за появата на Международния карнавал „Старчевата“, както е популярен кукерският обичай в Разлог.
През деня 52-годишният майстор на костюми и маски е регионален мениджър на Easy Credit в Разлог и Якоруда и отговаря за екип от 17 души. След като приключи с финансовите дела и работата с клиенти – вечер и през уикенда, се отдава на занаята си – да обработва кожи за костюмите и да прави маски и сувенири за личния си музей в Разлог.
„Ролята на разложкия чауш по време на карнавала в Разлог на 1 януари е да обикаля около хорото, да ни пази момите да не ги крадат от други махали и да гони злото. Първият чауш командва целия карнавал – включително и смешниците, мечкарите, първата мома, първия ерген. Всичко започва в 5 часа сутринта със зурни и тъпани, в определен час всички се събират в центъра, извършват се ритуалите и след това се обикалят кварталите.“, казва още Парапунов.
Обичаят е езически и се смята, че за първи път е бил извършен преди 130 години, а през комунизма е бил забранен. Но разложчани, включително бащата на Парапунов, се криели в гористите местности и там са накачали звънците, за да се запази тази традиция. Легендата гласи, че в Разлог наричат карнавала Старчевата, защото всичките участници едно време са били старци, а обичаят се появил, за да си създадат хората забавление и да излязат с нещо ново във време, в което всеки имал само по 2 носии – една за официални случаи и една за работа.
Разложкият чауш е съставен от четири части – крачоли, кожух, чучулка и каиши със звънци. Само в Разлог звънците са четири. Много характерна е чучулката, както наричат маската, която е остра в края си и се извисява с метри над главата на чауша. Има и такива, които достигат 2-3 и дори 4 метра.
„Друг символ на чучулката е опашката. Дали хората са вярвали, че това е нашето знаме още от Хан Аспарух - не знам, но съм чувал, че колкото по-висока е чучулката, толкова по-близо си до Бога и приемаме връзката между земята и Бог.“, обяснява Парапунов. И допълва, че колкото и езически да е този ритуал, без вяра в традициите и Бога, нямало да успеят да го съхранят.
А това той усеща като едно от най-важните неща в живота си.
„Тази традиция ще я пазя, докато съм жив. Вярвам, че съхранявайки го, пиша едно писмо до бъдещето. Всички, които се включват в такива фестивали и ги подкрепят, пишат до бъдещето, когато отново ще има хора, които знаят каква е тази традиция и я пренасят и за следващите поколения.“
Пазителят на традицията се радва, че в последните години обичаят се е възродил и сочи активни групи около Разлог, Симитли и Перник. Помни, че през 90-те малцина са били тези, които са проявявали интерес към кукерството или чаушите, казано по разложки, а нямало и кожи за костюмите. Положението е несравнимо с последните години, когато тези традиции събират хиляди зрители и участници на редица фестивали, посветени на ритуалите да се гони злото със страшен маскарад от трупи, облечени в животински кожи и танцуващи с огромни чанове.
Като започнем от Международния кукерски фестивал в Разлог, които излизат в околията още от първия ден на новата година, минем през традиционните за пернишките села сурвакари и стигнем до най-популярния напоследък кукерски фестивал „Сурва“ в Перник, който предстои.
„Преди в кукерските традиции участваха предимно стари хора, но днес младите са взели тези традиции много присърце. Те организират, те се подготвят, те се включват. Колкото повече хора подкрепят традициите, толкова по-сигурно е, че тази традиция ще продължи“, убеден е Парапунов.
Негова маска на разложки чауш ще бъде на разположение и на посетителите на фестивала „Сурва“ в Перник, които искат да се снимат като част от карнавала. Любителите на маскарадните игри ще могат да видят и пипнат и макет на истински чауш, изработен от майстора. На 27 и 28 януари маската и макетът ще бъдат на специален щанд с надписи „Доброто се споделя“, създаден от Easy Credit в близост до преминаващото кукерско шествие и ще зарадват малки и големи с възможността да се видят като разложки чауш и да си направят впечатляващи снимки. Освен с интересните творби на Пазителя на традициите, небанковата институция за кредитиране с най-голямо доверие у нас се включва и като партньор на “Сурва” 2024.
Компанията продължава социално отговорния си проект Easy Credit: Силата на доброто, чрез която ще подкрепя различни проекти в сферата на изкуството и културата.
