РОСЕН ТАХОВ
Новогодишни совалки на прага между 1895 и 1896 година вкараха в православното лоно бъдещия цар Борис III. По Нова година католикът Фердинанд погази волята на папата и смени вероизповеданието на престолонаследника. С този акт монархът накара Великите сили да признаят короната му и извади България от международната изолация.
Княз Фердинанд е третият български владетел, който хързулва Ватикана.
През IX век хан Борис флиртува със светия престол в Рим, но приема Христово кръщение от източната църква. През тринадесетото столетие и цар Калоян преговаря с папството. Той обаче сключва католическа уния само за да извоюва признание за българската държава.
Шестицата е фатална за държавните глави на Балканите, сочат суеверни в навечерието на 1896 г.
През 1866 г. румънците свалят от престола княз Александру Куза. През 1876 г. е детрониран турският султан Абдул Азис. През 1886 г. абдикира българският княз Александър Батенберг.
“Сега сме в 1896 година. Кому ли ще изяде главата тази 6-а цифра?", злорадо пита опозиционният вестник “Свобода”.
Предишното лято е съсечен Стефан Стамболов и неговите приятели вярват, че в покушението е забъркан дворецът. Стамболовистите са яростни противници на готвеното кръщение.То ще превърне страната в “Задунайская губерния”, агитират водачите им.
“Князът замина днес за странство. Начович остава в София. Ще има да се изпие пак някому кръвта", пророкува “Свобода” на 2 януари.
При убийството на Стамболов Фердинанд пак е извън България, а конците на атентата дърпа външният министър Григор Начович.
По Нова година князът отива да получи от папата разрешение за миропомазването на сина си. През есента с тази мисия е бил натоварен ловкият дипломат Димитър Станчов. Той обаче се проваля, не успява да измоли благословия от високото място.
В края на XIX век на светия престол седи Лъв XIII. Неговата мечта е да обедини всички християнски църкви под егидата на Рим. Лъв, чието светско име е Винченцо Печи, не дава и да се издума за отказ от католическата вяра на българския престолонаследник.
На аудиенцията светият отец плаши с анатема Фердинанд. “Вие искате от мен да одобря смъртта на Вашия син, смъртта на душата му? Това би било духовно убийство”, вдига десницата си папата.
Князът се опитва да му обясни държавническия смисъл на църковния акт, но Лъв XIII е непреклонен.
“Абдикирайте, княже, абдикирайте!”, съветва го той. Фердинанд се сеща за Куза, Абдул Азис и Батенберг - кръв нахлува в главата му.
Монархът иска поне да му се спести позорът на отлъчване от църквата. Папата свойски отсича: “Ако предадеш своя син Борис на схизмата, ipso facto (от самия факт) ще бъдеш отлъчен от вярата!”
Лъв XIII прави грешен ход, защото Фердинанд не обича заплахите. Като реши нещо, дори земният наместник на Христа не може да го разколебае. Такъв е характерът на всички Кобурги.
Папата не знае, че балканският монарх старателно е подготвил кръщението.
През лятото на 1895 г. при новия руски император Николай II е пратена делегация. В нея хитро е включен авторът на “Здравствуйте, братушки!” Иван Вазов.
По Нова година са изстреляни още две дипломатически совалки. В Петербург отива Найден Геров, а трена за Цариград хваща митрополит Григорий.
Геров се среща с външния министър Алексей Лобанов-Ростовский, а митрополитът - с посланик Александър Нелидов.
Уверен, че си е опекъл работата, на 22 януари 1896 година Фердинанд издава манифест за православното кръщение на Борис.
Понеже не е намерил разбиране там, където е очаквал, князът отрязва квитанцията на папата: “Аз, верен на клетвата, която съм дал на възлюбленний си народ, реших сам лично да отстраня препятствията и да сложа пред народний олтар най-неизмеримата и най-тежката жертва, която мога да дам.”
По-нататък в тържествения документ се казва: “Обявявам на всички българи, че на вторий февруарий тази година, денят на Сретение Господне, ще се извърши свещеното миропомазване на престолонаследника Бориса, княза Търновский, по обрядите на народната ни Православна църква.”
Манифестът е прочетен в парламента от премиера Константин Стоилов.
“Френетически ура и ръкопляскания от страна на народните представители, станали всички на крака, освен представителите на опозицията, покъртват залата”, предава ефекта вестник “Прогрес”.
На 25 януари Николай II телеграфически поздравява Фердинанд за “патриотическото решение”. Той му съобщава, че ще прати свой пълномощник, който да топне в купела престолонаследника.
На 1 февруари пристига императорският пратеник граф Голенишчев-Кутузов. От Българската екзархия в Цариград пък идва самият Екзарх Йосиф I. Мирото е донесено от Кремъл в ковчеже от скъпоценни камъни.
На 2 февруари сутринта столицата диша празнична атмосфера. Улиците между двореца и съборния храм “Св. Неделя” са задръстени от народ. 20 000 са само гостите от провинцията.
В 9 и 30 часа започва тържествен молебен. След час пристига княз Фердинанд. “По-късно министрите се отправиха към изхода на катедралата и се завърнаха заедно с княз Борис, носен на ръце от гувернантката си. Тя свали връхното му палто и широкополата бяла шапка и го сложи да седне на трона до олтара. Детето седеше спокойно в бялата си дрешка, обкичена с половин дузина отличия”, пише лондонският “Таймс”.
Със светата течност са помазани челото, ноздрите, ушите и гърдите на Борис.
Всъщност това не е прекръстване, защото православната църква признава католическото кръщение, отбелязват богослови.
В ръцете на граф Кутузов детето взема само първо причастие в новата вяра, уточняват те.
След ритуала Екзарх Йосиф I прочита акт за приемането на Борис Търновски в лоното на православната църква. После
52 топовни салюта отекват във въздуха.
“Народът посрещна с неописуема радост и ентусиазъм покръстването на престолонаследника”, отбелязва “Таймс”.
“През следващите пет дни всички европейски сили, подписали Берлинския мирен договор преди 18 години, признаха официално Фердинанд за княз на България.
Неустановеното положение на България в Европа най-после беше узаконено и тронът на Фердинанд - осигурен”, коментира историческото събитие княжеският биограф Стивън Констант.
По пътя към православния купел княз Фердинанд отстранява още една мъчнотия. Майката Мария-Луиза е огорчена. Ревностната католичка не може да преглътне, че невръстният й син ще се откаже от вярата на предците. Тя се опитва да приложи “мълчалива съпротива”, но без резултат.
“По-нататъшни борби бяха безполезни и княгинята бе посъветвана да напусне София за известно време, тъй като церемонията щеше да се извърши след няколко дни”, пише Ана Станчова в своите “Дворцови и дипломатически спомени”.
Станчова е назначена за компаньонката на покрусената майка. Заедно с наскоро родения княз Кирил двете заминават за Ривиерата.
Тук Мария-Луиза се утешава в средата на знатни особи, които винаги по Нова година гостуват на Лазурния бряг. Тя бъбри с английската кралица Виктория, с белгийския крал Леополд II и с вдовицата на руския император Александър III.
