
Съветът на ректорите трябва да има решаващ глас при създаването на политики в българското образование, казва ректорът на Висшето училище по телекомуникации и пощи
Проф.Миглена Темелкова е първата жена, избрана за ректор на Висшето училище по телекомуникации и пощи и номинирана за председател на Съвета на ректорите.
Завършила е финанси в Икономическия университет във Варна и право във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. Специализирала е международно търговско право и международен бизнес в Стопанската академия „Димитър Ценов“ и лидерство в университета „Джорджтаун“ – Вашингтон. Академичната й кариера стартира от ТУ- Варна. 11 години работи в частен университет. Нейна е заслугата в българското образователно пространство да се заговори за интердисциплинарност и професии на бъдещето, за широкоспектърни алианси при запазена самобитност и уникалност на образователния профил на всеки от университетите ни.
- Проф. Темелкова, на 1 март изтече общественото обсъждане на законопроекта за отпадане на таксите в университетите. Това ли е най-важният проблем в момента пред българското висше образование?
- Не мисля, че това въобще е сред темите, които създават някакви проблеми. Доказателство е широкият обществен консенсус, с който тази идея не бе подкрепена. Синдикати, работодатели, Съвет на ректорите, Софийският университет и Академичните съвети на редица други висши училища ясно посочиха, че подобна идея е прибързана, необмислена и че не решава, а създава проблеми. Тя отсъства и в ключовия дългосрочен документ, с който всяка реформа, провеждана от правителството, следва да се съобразява – Стратегията за развитие на висшето образование у нас до 2030 година.
Други са въпросите, които трябва да решаваме приоритетно
Например демографският катаклизъм, в който влиза страната, липсата на разработена и гарантирана от държавата национална политика за износ на българско висше образование в чужбина, която да омекоти удара, причиняван от него. Разбира се, и вече безвъзвратно морално остарелият модел на финансиране, чиято промяна Съветът на ректорите изисква постоянно.
За съжаление обаче тези проблеми не са в дневния ред на управляващите, които и да са те, а тяхното решаване изисква да се действа днес, защото утре вече ще е късно.
- Имаше предложения за преминаване от 4-годишен курс на обучение в 3-годишен за ОКС „бакалавър”. Това стъпка в правилната посока ли е?
- Това бе тема на разговор в работната група за промяна на Закона за висшето образование, която самото министерство на образованието и науката създаде. Ако бъде гарантирано, че се запазва качеството на подготовка на студентите в краткия тригодишен срок, може да се мисли за създаване на подобна възможност. Ако обаче тригодишният бакалавър е
средство за „смачкване“ на учебната програма
единствено с цел постигане на съвместимост с някои европейски образователни системи, то това не би било добро решение. Дори в рамките на Европейския съюз това решение не е универсално и е предназначено единствено за даване на по-бърз излаз на определени професионални направления към пазара на труда.
- Концепцията за споделянето на ресурси прелюдия ли е към обединения на университети ?
- Споделянето на ресурси е нещо положително, но то само по себе си е средство, а не цел. Същото важи и за т.нар. обединения на университети. Пред обществото подобна мярка се представя за нещо априори позитивно, несъмнено ефективно, модерно и безусловно. Само че това далеч не е така и последните тенденции в държавите, където подобни процеси са се осъществили, показват
огромни проблеми с тежка и тромава администрация
на образуваните мегаструктури, загуба на облик на образователните институции, невъзможност за персонализация и индивидуализация на обучителния процес и много други.
Иначе споделянето на ресурси само по себе е път към създаване на интердисциплинарни специалности, което е ключ към бъдещето и то вече се случва с многобройни съвместни програми, които стават все по-популярни.
Вече втора година развиваме интердисциплинарни специалности. Някои от тях реализираме като обучение и с други университети. Телемедицина например създадохме с Медицински университет - Плевен. Софтуерно проектиране в медицината обучаваме съвместно с Медицински университет – Пловдив. Комуникационни системи за организация на въздушното движение реализираме с Висшето военно-въздушно училище в Долна Митрополия.
Специалности като „Киберсигурност на високите технологии”, „Дигитално предприемачество и изкуствен интелект”, „Компютърни технологии”, „Дигитално лидерство”, „Комуникационни мрежи и кибер разследване” са нашите интердисциплинарни специалности – флагмани на образователния пазар, защото са уникални и не се предлагат в друг университет в страната и защото в тях е интегриран баланса между теория и практика.
- Каква трябва да е дългосрочната визия и реформа за развитие на висшето образование у нас?
- Ръководствата на висшите училища у нас очакват при провеждането им съвсем малки, и то все
принципни неща – предвидимост, последователност и добросъвестност
Само така може да бъде гарантирано, че тези реформи ще следват реалните нужди за решаване на действителните проблеми в системата, а не политическия дневен ред на едно или друго ръководство, което има хоризонт на мислене и действие, некореспондиращи с идеята за устойчивост във времето. Това, което се прави в системата на образованието, започва да се вижда след период от поне пет години, а дали някой има търпението да действа в такъв мащаб е съвсем друг въпрос.
- Номинирана сте за председател на Съвета на ректорите от различни по вид и големина университети. Защо влизате в това състезание?
- За да покажа, че можем реално и ефективно да се самоуправляваме и че правата и свободите вървят съвместно с отговорност и контрол, които самите университети могат да си налагат чрез техния орган за саморегулация. Едва ли е необходимо да се разчита само на държавата, за да се отстранят някои лоши практики, които безспорно съществуват.
Освен това като представител на едно от малките висши училища за мен ще бъде голямо
предизвикателство да докажа, че няма малки и големи
в образованието, а единствено добре и зле работещи и управлявани университети.
- Зависи ли нещо изобщо от Съвета на ректорите? Той е орган със съвещателен статут в българския образователен модел.
- В много от страните, към които ние твърдим, че се стремим, гласът на самоуправляващите се общности, каквато е и нашата, са задължителни, а не съвещателни при вземането на решения, които касаят собствените им дела. Кой по-добре от самите нас знае как функционира и от какво има нужда системата? Подобни организации се обезпечават не само финансово, но и се обличат с огромен авторитет и отговорност за създаването на политиките за управление на процесите в системата. Много ми се иска да извоюваме заедно подобно отношение към Съвета на ректорите и ръководствата на университетите в края на следващия мандат в Съвета на ректорите. Това е
основен акцент, с който търся доверието на колегите
- Какви трябва да са приоритетите и стратегическите цели на Съвета на ректорите в следващите години?
- Да повиши експертния си капацитет и да се превърне в модерен тинк-танк за разработване на политики по управление на процесите във висшето образование, да създаде контакти и разпознаваемост на международно ниво със сродни организации и обединения в чужбина, да създаде свое лоби в европейските институции в Брюксел и в международните организации, имащи отношение към работата му. Същевременно трябва да запази и надгради ролята си на партньор, но и на
коректив на държавата
при вземането на важните решения.
Съхраняването на принципите и функционалните механизми на академичната автономия безспорно е първостепенна задача в предстоящия мандат. Това означава ефективно и пълноправно участие на Съвета на ректорите в създаването и прилагането на политиките във висшето образование, в законотворчеството и измененията на законите, свързани с висшето образование и то не като съвещателен орган, а като пълноправен участник в посочените процеси.