Граждани искат Първомай да се прекръсти на Борисовград

Град Първомай да се нарича Борисовград. Такова предложение до президента е изпратил инициативен комитет от четирима граждани.

Не става дума градът да бъде кръстен в чест на премиера Бойко Борисов, а да си върне старото име, което е носел до 1946 г.

Комисията към президента е отказала преименуването, тъй като става въпрос за решение, което е от компетенциите на местната власт, обясни пред "24 часа" Милен Любенов, секретар по вътрешна политика на президента и председател на Комисията по наименуване на обекти с национално значение и населени места.

Според конституцията президентът има право да преименува и да дава названия на обекти от национално значение. Преди това обаче комисия пресява предложенията. Нейни членове са проф. Боян Биолчев, бивш ректор на СУ, проф. Иван Еленков, доц. д-р Красимира Алексова от Катедрата по български език към СУ и доц. Александър Костов, директор на Института за балканистика с Център по тракология при БАН.
За първата година на мандата си Росен Плевнелиев е издал един-единствен указ за наименуване на обекти от национално значение. Става въпрос за над 535 обекта на Антарктика. (Как са наречени - виж карето.)

Комисията се е събирала три пъти, но не е одобрила нито едно от постъпилите предложения.

Въпросният инициативен комитет всъщност има претенции не само към град Първомай, а към 63 селища с имена на партизани, революционери или свързани с комунистическото минало. Сред тях са селата Партизани, Пауново, Сандански, Септември, Септемврийци, Велинград, Смирненски, Стояново, Антон, Антонов, Байкал и т.н. Те предлагат да се върнат старите им имена преди преименуването през 50-те години на миналия век.
Не всички имена, които се предлага да се върнат обаче, са звучни. Например комитетът предлага с. Ивански в Шуменско да възстанови старото си име Злокучен.

Иван Ивански е местен комунистически функционер. Но хората, които живеят там, трябва да решат искат ли селото да носи името Злокучен, обяснява Любенов. От това село са щангистът Янко Русев и родът на актьора Тодор Колев. Ако се съобразят с предложението на четиримата инициатори, на картата на България ще се още села със също толкова любопитните имена - Бабул, Ушат, Сердат, Мушец, Урбабинци, Препължене, Сингартия, Прогорелец и т.н., сочи справката на комисията по наименованията.

Гражданин пък предлага Благоевград да стане град Пирин, а Димитровград да се прекръсти на Тракия. Мотивите му отново са свързани с комунистическото минало.
Благоевград е кръстен на Димитър Благоев, а Димитровград - на Георги Димитров. Старото име на Благоевград обаче е Горна Джумая и заради турското му звучене още в началото на демокрацията местните се отказаха от него.

Димитровград пък е създаден на основата на три села и не се разбраха на кое от тях да се нарече. Постъпили са предложения и по патриотични подбуди. Например гражданин иска връх Мусала да се нарича "България 681"

Мотивът му е, че Мусала е турско име. Преди време и лидерът на "Атака" Волен Сидеров поиска Мусала да се преименува заради турския произход. Такова предложение обаче писмено не е постъпвало в президентството.

Обяснихме на гражданина, че става въпрос за най-високия връх на Балканите и смяната на името му е предмет на обществен дебат, на който трябва да се чуят компетентни становища на научни среди, на неправителствените организации и тогава да се стигне до предложение, пояснява Любенов.

Волен Сидеров обаче има внесено друго предложение към президента - Кърджали да се преименува на Деловград, на името на ген. Васил Делов. Отговорено му е, че това е въпрос от компетенцията на местното управление.

Заради честванията на 100-годишнината от Балканската война народът е развихрил въображението си. Една политическа партия, която не е парламентарно представена, предлага ГППК при прохода Маказа да носи

името на редник Ибрям Мустафов - един от стотиците български турци, сражавали се в Балканската война в българската армия.

Има предложение и ГКПП "Илинден" край град Гоце Делчев да носи името на Йонко Вапцаров - бащата на поета Никола Вапцаров, участник в Илинденската епопея. Становището на комисията обаче гласи: "Балканската война е подвиг на българския народ и персонифицирането на този героизъм до една личност не изглежда релевантно на това историческо събитие от подобен мащаб".

Сред другите предложения е и това Пловдивският университет да не е "Паисий Хилендарски", а "Св. Паисий Хилендарски". Има идеи за промяна на имената на различни училища, но те не са обекти от национално значение. Такива са географски, природни обекти и други, определени с постановление на правителството.