"Леда Милева криеше, че е завършила Американския колеж в Симеоново", казва Петко Бочаров. Той, освен доайен на пишещите журналисти в света е и най-възрастният българин, завършил този колеж само четири години преди да го закрият през 1942 г.
Може би Леда Милева не е афиширала американската си диплома в сталинските времена след 1944 г.? "Не, твърди Бочаров, през целия си живот тя не обичаше да набляга особено на този факт."
Бочаров постъпва в американското училище през 1933 г. Годишната такса е 20 хил. лв, немалко пари за онова време. (днес таксата е 4500 евро) Три години преди него там вече учи и по-големият му брат. Така баща им брои по 40 хил. лв. годишно, но успява да ги изучи. Той е известен столичен адвокат и явно клиентите му са били скъпи.
В колежа учат предимно деца на заможни родители. През 30-те години на миналия век България вече се развива със стабилни темпове, има своя индустрия и своята заможна прослойка, която може да си позволи 20 000 лв. годишна такса. С предимство били децата на протестантски семейства, на тях американците отпускали специални стипендии.
С такава стипендия е и Леда Милева
Учениците в колежа учат по програма, която е съгласувана и одобрена от образователното министерство. Освен български има и американски преподаватели, които не знаят бъкел от езика ни. На английски се изучават химия, физика, американска и английска литература и др., на български се преподават нашата литература, естествознание и др.
"В паралелката бяхме 15 души. Всеки учител първо ни изпитваше и след това преподаваше новия урок", спомня си Петко Бочаров. В края на срока преподавателят сумира получените от тези изпитвания оценки и сбора дели на броя на дните. Така всеки ученик получава точната оценка на знанията си. Ако имаш две или три двойки, напускаш колежа. Компромиси не се правят.
Учителите са строги и стриктни. Изискванията - американски, контролът - свиреп. Петко Бочаров обаче си спомни как обичали да ядосват учителя по физика, вече човек на години. Ставал някой и невинно питал: "Господин учителю, мога ли да погледна през телескопа?" И учителят избухвал: "Абе аз колко пъти ще ви казвам, че тове е микроскоп, а не телескоп!" Младежите и девойките в колежа нямат никакъв контакт - дори духовен, да не говорим за плътски. Обучението им е поотделно. Между сградите има един терен от около 100 м и в него никой няма право да стъпва. Учениците му викали "турското".
Заради това и Петко Бочаров няма възможност да общува с Леда Милева, но знае чия дъщеря е тя.
Дори уикендите са отделно за момчета и отделно за момичета. До София ги возят с автобусите на колежа - пак поотделно. Яденето е повече от добро. Всичко е съобразено с възрастта и необходимите за растежа на организма храни и витамини.
“Образованието в колежа беше скъпо, но на много високо равнище”, разказа ми Петко Бочаров. И не толкова заради учебния материал, колкото от извънучебната активност на колежаните. Почти всички участват в клубове, дружества и други извънкласни форми. Дружество "Развитие"всяка година поставят пиеси и за да ги гледат, идва публика чак от София.
Казвам "чак от София", защото от последната къща на столицата до колежа в Симеоново, разстоянието е 6-7 км. А последната къща е в района на дъновистите, където сега е посолството на Русия.
Спортът в колежа е издигнат на пиедестал. Всяка година има обиколка на царския дворец в центъра на София и обикновено я печелят колежаните. Тук за първи път в България се играе баскетбол. Оттам тръгва и кариерата на Божидар Такев, когото след години наричаха джентълмена в баскетбола. Макар и висок само 184 см, той е център-нападател на "Спортклуб", "Левски" и "Академик". Дълги години е капитан, после и треньор на националния отбор.
На 1 март 1941 г. България влиза в Тристранния пакт и се превръща в противник на САЩ. През 1942 г. Американският колеж е закрит.
Петко Бочаров вече е студент по право в Софийския университет. Полага държавния си изпит през 1945 г. Комунистите постепенно завземат цялата власт и вместо предимство коежанската диплома носи повече неприятности.
“Като лоша атестация, лепната на челото ми Щом чуеха за американската ми диплома, и отношението към мен веднага се променяше", разказва Петко Бочаров.
Не му позволяват да започне работа по специалността. Работи какво ли не. Все пак наученият в Американския колеж английски език решава живота на младия юрист в добра посока. През 1952 г. го назначават преводач в Българската телеграфна агенция. След смъртта на Сталин, когато идеологическите ледове се постопяват, става журналист в агенцията. И така до 1983 г., когато го пенсионират с почести.
А с Леда Милева не се срещат никога като съвипускници. Неотдавна канят двамата в колежа, за да разкажат спомени. След седмица поетесата почина...
Американският колеж в София (The American College of Sofia) е средно училище, създадено през 1860 г. Той е смятан за най-старото американско учебно завадение извън границите на Съединените щати. Този факт се оспорва от Робърт колеж в Истанбул.
За учебната 1860-1861 г. американски мисионери основават училище за момчета в Пловдив. Три години по-късно същите мисионери под ръководството на д-р Джеймс Ф. Кларк откриват и школо за момичета в Стара Загора. Тези две училища прерастват в Американския колеж в София.
През 1871 г. той е преместен в Самоков, където почти половин век образова и обучава млади българи, които по-късно стават учители, проповедници, държавни служители и др.
Основен стожер на училището е д-р Кларк, който посвещава целия си живот на това благородно дело. Средства за развитието му осигуряват американските "Бордове на мисии" към Конгрешанската църква. Д-р Кларк умира през 1916 г. и е погребан в София
След Първата световна война тези "Бордове на мисии" решават да прекратят дейността си в България и да затворят училищата в Самоков.
Срещу това намерение обаче протестират както възпитаниците му, включително високопоставени правителствени служители, така и много хора в САЩ, дарявали средства за двете училища.
През 1926 г. е взето решение те да преминат под егидата на нова организация - "Американски училища - София". Нейната единствена цел е да осигури образование за българските младежи и затова се съгласява да слее двете училища и да построи ново в землището на софийското село Симеоново.
Новата организация наема д-р Флойд Бляк. През лятото на 1926 г. той пристига в София със съпругата си Зарафинка Кирова и малкия им син Кирил.
Д-р Бляк веднага започва изграждане на училище. Той продава собствеността в Самоков и със средствата строи новото край Симеоново. Идват дарения от американци. Народното събрание отпуска като дар дървен материал, който е продаден за 50 хиляди лева.
През 1928 г. училището е почти завършено и есента приема 119 момичета от Самоков. На следващата година са приети и 68 момчета, а през пролетта на 1930 г. и останалите 130.
Строежът продължава през 30-те години. В края на десетилетието има достатъчно помещения и в тях настаняват 500 ученици и по-голяма част от преподавателите. Паричното дарение на фондацията "Карнеги за световен мир" осигурява средствата за създаването на най-добрата англоезична библиотека на Балканите.
С избухването на Втората световна война броят на чуждестранните преподаватели в колежа намалява. Когато през декември 1941 г. България обявява война на САЩ, в него остават само сем. Бляк и група американци.
Българското правителство ги моли да не напускат страната, а да продължат да ръководят колежа. Те остават до есента на 1942 г., но нацистките власти ги прогонват от страната.
След войната на д-р Бляк е отказана входна виза за България. През 1947 г. целият район на колежа, материалите и библиотечният фонд са конфискувани от комунистическото правителство. Районът на колежа става щаб на българската милиция, която се настанява в красивите сгради.
През лятото на 1992 г., фондацията "Американски училища - София" изпраща д-р Роджър Уитакър в София, за да отвори отново колежа. Той пристига без учители, без да има училищни сгради, без учебници и учебни материали.
Когато д-р Уитакър обявява, че през есента колежът ще приеме 50 момичета и 50 момчета, които постигнат най-високите резултати на приемния изпит, за него се записват повече от 3000 младежи. Той наема няколко учители и административен персонал и през септември 1992 г., точно 50 години след закриването му, колежът отново отваря врати.
Всъщност д-р Уитакър получава достъп до една сграда в района едва шест седмици преди началото на учебната година. Колежът още не е получил от правителството всичките си сгради.
Колежът продължава да се ръководи от фондация Sofia American Schools, Inc. От 1992 г. фондацията е похарчила повече от 2 млн. долара за ремонт, учители и оборудване, а USAID (Американската асоциация за международно развитие) е осигурила повече от 2,5 млн. долара за облагородяване на района и купуване на учебници и други материали.
След възстановяването му през 1992 г. колежа са завършили над 2000 ученици. Всички зрелостници, изкарали успешно пълния курс, получават две дипломи - българска и американска, а чуждестранните ученици - американска и IB диплома.
