Ст. н. с. д-р Диана Гергова, научен секретар на Националния археологически институт с музей на БАН: Новият закон за културното наследство е по-назадничав от първия, приет преди 100 г.
- Госпожо Гергова, къде работят през този сезон българските археолози?- Повече от 350 са разрешителните за работа, което никак не е малко. Повечето от обектите са дългосрочни и проучванията им през тази година продължават. Това са ключови обекти от всички периоди - от праисторията, античността, римската епоха, Средновековието. У нас има изключително стойностни археологически обекти не само за нашата и световната наука, а, което е много важно - като паметници, подходящи за експониране, които биха могли да бъдат силен фактор за стабилно икономическо развитие. Но дори сега, когато има повече възможности за финансиране на проекти със средства от ЕС, тези проекти вървят предимно по линия на общините, и то трудно. Най-често са за частично проучени обекти.
- Българската държава няма национална стратегия за археологически проучвания. В НАИМ имаме много ясно виждане каква трябва да е тя по отношение на изследването и опазването на археологическите паметници, но никой не ни пита. Стратегията на държавата трябва да е насочена към осигуряването на нормално финансиране за стойностни и перспективни археологически обекти. Но не е въведен дори задължителният принцип всеки голям обект да има постоянен екип от археолог, консерватор-реставратор, архитект, а защо не и мениджър, които с професионална работа и достатъчно финансиране да го поддържат в добро състояние и да го подготвят за неговата социализация.
- Колко ви отпускат от държавния бюджет годишно?- Нула лева, изобщо няма държавен бюджет за археологическите проучвания. През последните години изключение е направено за финансиране на работата на Перперек и на старите български столици Плиска, Преслав и Велико Търново - Трапезица. Само за там финансирането е осигурено. Уж по-бедната от нас Македония е отделила от бюджета си 20 млн. евро за проучване на 4 значими археологически обекта плюс още 12 млн. евро за други 10-12 с голямо значение.
- Как работите тогава?- Трудно. Всяка година теренният съвет издава разрешителните за археологически проучвания след задълбочена професионална оценка на базата на доказани качества на археолога и на предадена от него качествена документация. Но за да издадем разрешителното, колегата трябва да е съобщил, че има някакво финансиране. Дали от местната община, с която подписваме договор, или от спонсори - но археологът трябва сам да си е намерил парите.
Няма обаче никаква гаранция че ще ги получи, дори да са му обещани. Така че научният работник много трудно може да си направи научната програма и да си изпълни целите. Затова работата върви бавно и много обекти се рушат.
Ще ви дам примери. За националния резерват "Сборяново" чакаме 10 хил. лв. по един проект на МОН, който спечелихме, но парите още не са ни преведени. Парадоксалното е, че вместо да актуализират средствата по проектите съобразно станалите увеличения на командировъчни и други разходи, дори и когато има излишъци, никой не се опитва да актуализира бюджетите. Не го е грижа, че на практика тези средства са станали два пъти по-малко и, естествено, задачите не могат да бъдат изпълнени в съответния планиран обем. Нямаме и никакво финансиране от местната община или от други източници.
Надежда, че може да се работи, има само когато става дума за строителство, защото инвеститорът е задължен да финансира спасителни разкопки на неговия терен. Тази година за спасителни разкопки по трасето на магистрала "Тракия" средства има от НА "Пътна инфраструктура". Всички останали археологически проучвания обаче са крайно зависими от местните власти, за които невинаги археологията е важна, макар да може да им носи приходи от туристи. Много лошо нещо е тази зависимост на националния археологически институт и на проучванията изцяло от местните власти, особено като се има предвид, че и съгласно новия закон археологическото наследство е държавна собственост.
- Ако се запази сегашният вид на закона, към който още няма и съответните подзаконови документи, ние ще бъдем блокирани да работим. Защото според сегашния текст археологическото наследство е държавна собственост, но е оставено за стопанисване от общините. Няма градиране на отговорностите: за националните резервати - национално финансиране и отговорности на националните институции, а за по-малко значимите - от общините.
В закона е предвидено министърът на културата да подписва всички разрешителни за археологически разкопки. Нашата традиция е разрешителните за разкопки, които са научна дейност, да се дават на основата на експертна оценка. Отчитането на всеки археолог става пред всички негови колеги. С изискването последният параф да е на министъра, който със сигурност не е компетентен в тази материя, нещата се формализират, ще се администрира една чисто научна дейност и на практика ще се създадат условия за корупция и разчистване на сметки с "неудобни" колеги по политически или други причини. Каквито примери вече има. Редно е министърът в сегашните условия отново да упълномощи за това Теренния съвет, ръководен от директора на НАИМ. Като се дава последната дума на министъра, се влиза в чиновническа въртележка и бюрократична схема, която ще парализира проучванията. Задължение на министъра на културата трябва да е да осигури финансиране, условия за работа на археолозите, ефективна система за опазване на паметниците и контрол за спазване на закона, а не намеса в чисто професионална и научна сфера.
Законът изключва от най-важната дейност - свързаната с появата на нови археологически обекти при строителство и решаването на тяхното проучване, режими на опазване и т.н. - цялата национална мрежа от професионални научни и културни институции и я замества само с правомощия на Националния институт за опазване на националните културни ценности.
Досега за всеки нов или проблемен обект се правеше комисия със заповед на директора на НИОНКЦ, но и с участие на представители на НАИМ, местните музеи и общини, които веднага можеха да преминат към конкретни действия. Сега по закон в тези комисии влизат само представители на НИОНКЦ, от местната община и от очаквания да се създаде по области инспекторат. А НИОНКЦ има само двама археолози за цяла България.
Проблем е и поставянето на регионалните музеи в зависимост от общините.
В закона трябва да се направят нови поправки, с които да се дава възможност всяка вече започната работа без пречки да бъде довършвана. Никой обаче не пожела да чуе професионалистите археолози, които повече от всички имат интерес нещата в тяхната наука да стават лесно, законно и професионално. Всички, не само археолозите, но и реставраторите, архитектите, общините, цялото общество, имаме интерес от ефективни механизми, а не от закон, който е по-назадничав от първия, приет в България преди столетие.
ЖЕНЯ МИЛЧЕВА
Търсят какво има под Омуртагова могила
Kакво се крие под голямата Свещарска могила, продължава да търси Диана Гергова. Тя работи в националния археологически резерват "Сборяново" и през този сезон. Археоложката се опитва да разгадае какво представлява голямата централна аномалия в 19-метровата надгробна могила, известна и като Омуртаговата.
"Моят екип в Сборяново, мога с гордост да кажа, е пионер в разработването и прецизирането на археологически проучвания с прилагането на геофизични и други методи. Голямата Свещарска могила е знаков паметник за българската археология и история , понеже е свързана и с хипотезата, че може там да е погребан Омуртаг.
Хипотезата се основава на начина, по който той я е описал в надписа си в църквата "Св. 40 мъченици", разказва Гергова.
Тя обясни, че на няколко пъти на могилата е правено геофизично проучване и вече има обективна картина. Освен откритата от екипа й много монументална, но разрушена тракийска гробница в южната периферия, в центъра има по-малка могила, а в нея - друга структура, може би по-ранен гроб или култово съоръжение.
Преди дни в съседна по-малка могила археоложката е разкрила богато тракийско погребение от края на IV-началото на III в.пр.Хр. Сред гробните дарове на мъртвия има амфори, гръцка керамика и метални предмети. Екипът проучва структурата на съоръжението, от което са оцелели някои дървени елементи.
След дни Гергова започва разкопки и на тракийското светилище на връх Острец над Велинград. Иманяри са вилнели и там. В изкопите им археолозите са открили изключително интересна култова керамика и внушителна каменна стена.
"Община Велинград подкрепи разкопките, защото разбира, че заради разкритията целият връх Острец може да бъде превърнат в прекрасен туристически обект. Традицията на свещеното място е била запазена и през Средновековието, от което има останки на малка църква. Днес там се игражда нов християнски храм", доволна е археоложката. Тя продължава и изследванията по програма "Приморска Странджа" с работа в Ахтопол. (24часа)
