Имаме си 131 496 чиновници, търсят хора за още 12 хил. щата

  • Шефските заплати гонят депутатската - над 6500 лв.
  • Рекордните 11 897 “изметени” за година, съдът върнал 150 на работа
  • 20% ръст на дебютиралите на държавна служба

Рекордните 11 897 служители са напуснали работата си в държавната администрация през изминалата година. Близо половината от трудовите договори са прекратени на общо основание, а едва 0,95% са били изгонени без предизвестие.

Това става ясно от Доклада за състоянието на администрацията за 2023 г., който правителството прие.

Въпросът имало ли е чистка в администрацията скара бившите премиери

Николай Денков и Гълъб Донев именно миналата година. По данни, изнесени от кабинета на академика, докато е управлявало служебното правителство на Донев в периода август 2022 и юни 2023 г., от администрацията напуснали и съкратени са били 13 211 души.

Първенец по смени на служители е Министерството на транспорта и съобщенията, следвано от МВР, Министерството на земеделието и това на образованието.

Справките “не само не отговарят на истината, но и включват всички напуснали по свое желание, преместили се в други администрации, упражнили правото си на пенсия или са били временно заети на граждански договори, чийто срок е изтекъл, и др.”, реагира тогава Донев. Обвини управляващите, че включвали “и  държавните дружества, както и членовете на политическите кабинети, които, естествено, си тръгват с всяко правителство”.

От уволнените през 2023 г. съдът е върнал на работа 150 души, става ясно сега от доклада. От тях 118 са заели старата си длъжност.

Рекорден е и броят на постъпилите за пръв път на държавна служба през изминалата година - 5124 души, или с 20% повече спрямо 2022 г.

Едва 30% от назначенията са след конкурс,

тъй като при 45% става дума за служители, преместени на друга длъжност или преназначени на по-висока позиция. Единични са случаите, в които не е спазено изискването за провеждане на конкурс. По закон това е възможно само за експертните длъжности на непълно работно време.

Едва 762 лв. се оказва разликата между най-високата заплата в администрацията, каквато получават шефовете на дирекции, и основното възнаграждение за депутатите. От февруари в парламента се разписват за 7302 лв. основна заплата, отделно депутатите имат добавки за участието си в комисии, стаж, титли и др.

Най-високата заплата в администрацията за м.г. пък е била 6540 лв. (за директор на дирекция). Максималната на ръководителите на звена за вътрешен одит е била 6325 лв. А заплатите на административни секретари в министерствата, комисиите, институтите и др. са достигали 6 хил. лева.

Голяма обаче е ножицата между едно и също ниво в различни администрации и особено между най-ниската и най-високата реална заплата, която на места е 4 пъти (виж графиката). За да преодолее разликите, през април кабинетът отпусна близо 270 млн. лв. С тях бяха увеличени заплатите на абсолютно всички чиновници със задна дата от 1 януари. Най-нископлатените служители взеха по 200 лв. увеличение, а шефовете на дирекции - до 300 лв.

За шестте най-ниски  нива - стажанти, сътрудници и изпълнители без опит, заплащането се вдигна от 933 лв. на 1400 лв. Рязко се увеличи това на най-високото експертно ниво - съветник в дирекция “Правна” на МС. От 933 лв. там заплатата стана 2100 лв. Най-ниското минимално възнаграждение за главен секретар на министерство пък вече е 2500 лв.

Докладът разкрива, че към края на 2023-а в държавната администрация са работили общо 131 496 души на щат. Свободни обаче са 12 007 щата и

за близо половината от тях - 5421, се търсят хора от повече от 6 месеца

Всъщност най-трудно се намират кандидати за конкурсните длъжности в структурите, създадени с постановление на Министерския съвет (такива са Центърът за развитие на човешките ресурси, Националният военноисторически музей и др.). Желаещите да работят там миналата година са били едва 49 души. Не така стоят нещата при министерствата и администрацията на МС, там явилите се на конкурс са били най-много - 7784.

В администрацията жените са с 3758 повече

от мъжете. Най-голям е делът на служителите на възраст между 40 и 49 г. - те са 44 211, или 33.51%. Едва 7407 са тези до 29 г.

Над 63% от държавните служители са висшисти. Повечето са завършили стопански, технически и правни науки.

46 986 са със средно образование,

а с основно - 816.

Проблем обаче се появява не с наемането на образовани служители, а с обучението им след постъпване на работа. От 2490 наети през 2023 г. само 1157 са преминали обучение за съответната длъжност. “Запазва се тревожната тенденция от предходните години за висок процент служители, които не са преминали задължителното обучение в срок или изобщо не са го преминали. Ръководителите на администрациите следва да упражняват по-стриктен контрол в тази област, тъй като въвеждащото обучение осигурява основни знания за държавната служба, което от своя страна прави влизането в администрацията доста по-плавно”, се посочва в доклада.

Така стои въпросът и с обученията за повишаване в длъжност, а и с тези, които висшите държавни служители трябва да преминават веднъж в годината. Всъщност 213 от администрациите изобщо не са предвидили бюджет за тази цел, макар държавата да е отделила 8,5 млн. лв. От тях похарчени са 75%.

Проблем за работата на администрацията се оказва “огромният” брой стратегически документи на национално ниво - над 200. Оказва се, че те затрудняват координацията и вземането на решения. Проблем има и при обвързването на целите със закона за бюджета и средносрочната бюджетна прогноза. Това прави невъзможно и последващо проследяване на ефикасността при прилагането на съответната политиката, отчита докладът.

“Голяма част от администрацията все още не възприема и не прилага ежегодните цели като инструмент за управление на дейността, който обвързва усилията и ресурсите и допринася за изпълнението на дългосрочните стратегически цели”, са изводите в него. Освен това не се спазват в достатъчна степен “основните принципи за осигуряване на откритост и отчетност при осъществяване на дейността на администрацията”.

За 2023 г. администрацията е водила общо 38 148 дела, от тях е спечелила 16 915, което е донесло приходи от 360 млн. лева. Най-голям е приносът на НАП и Столичната община.

При данъчните обаче е и рекордът за загубено дело с най-голям материален интерес - за 66,7 млн. лева. Очаквано всички дела на НАП са с най-голям материален интерес - за 57,7 млн. лв., следват Столичната община - за 40,6 млн. лв., Министерството на отбраната - за 33,6 млн. лв., и др.

Над половината администрации наемат адвокати през фирма, а не държавни,

за да ги представляват на делата.

Най-много за този вид услуга харчи Столичната община - 2,6 млн. лв. Почти толкова - 2,4 млн. лв., е дал и Държавен фонд “Земеделие”. Иначе общо договорите на администрацията за външно процесуално представителство са за 15 млн. лв., като адвокатите са ѝ спечелили дела за над 78 млн. лв.

Автор на статията

Румина Димитрова Румина Димитрова


Споделете статията

Четете още